Определение № 3164 от 10.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 410/2026
- Вид
- Определение № 3164
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Александър Ангелов, Даниела Попова, Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3164 гр. София, 10.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Александър Ангелов
Членове:
Петя Т. Стоянова Владимирова
Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500410 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба срещу разпореждане № 177608 от 19.11.2025 г., постановено по Гр. д. № 21123/2025 г., по описа на СРС, ГО 168 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл.299 от ГПК – поради влязло в сила решение между същите страни за същото искане и на същото основание.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, защото /с оглед фактологията по делото/ единствената му възможност за събиране на дължимите суми е чрез предявяване на нов иск. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците намират жалбата за неоснователна, за което излагат подробни съображения. Претендират разноски.
Подадената частна жалба е редовна и допустима – подадена в срока за обжалване и от легитимирана страна. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Производството пред СРС е образувано по искова молба, с която е предявен иск за осъждане на ответниците Р.Е.Ш. и Д.П.Ш. да заплатят суми за доставена ТЕ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г. за имот с аб.№ 266951, находящ се на адрес : гр. ****.
Установено е по делото и не е спорно между страните, че по гр.д. № 1
51338/2024 по описа на СРС, 59 състав с решение № 11418 от 14.06.2025 са отхвърлени предявените от „Топлофикация София ” ЕАД искове с правно основание чл. 422 от ГПК против Р.Е.Ш. и Д.П.Ш. – за признаване за установени задълженията на ответниците за плащане на доставена ТЕ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г. за аб.№ 266951.
За да постанови обжалвания акт съдът е приел, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между настоящото дело и приключилото гр. дело № 51338/2024 г. на 59 състав, което обуславяло наличието на предпоставките по чл.299 от ГПК и е прекратил производството по делото.
Тези изводи изцяло споделят от настоящия състав. Съдът е изложил подробни съображения относно идентитета в производствата, които се възприемат изцяло от настоящия състав и към които на основание чл.272 от ГПК, съдът препраща.
Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Разпоредбата визира т.нар. отвод за пресъдено нещо, представляващ отрицателна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Наличието й е пречка за разглеждане на повторно образуваното дело, което на основание чл. 299, ал. 2 ГПК подлежи на прекратяване служебно от съда. За да е налице тази пречка е необходимо да има тъждество между страните и предмета на делото, по което е формирана сила на пресъдено нещо (чл. 298 ГПК), и тези по повторно образуваното дело, какъвто е настоящия случай.
И в двете производства, предмет на установяване са задължения на ответниците за плащане на доставена топлинна енергия за един и същ имот и за едни и същи периоди. Обстоятелството, че в производството по гр. дело № 51338/2024 г. на СРС, 59 състав, е имало и трети ответник, по отношение на който същото е било прекратено поради вписан отказ от наследство през 2019г., не дава основание за предявяване на нов иск със същия предмет срещу останалите ответници, а доводите в противната насока, поддържани от жалбоподателя се явявате лишени от основание.
Съдебната практика приема, че при отхвърляне на иск е допустимо да се предяви същият отново когато са настъпили нови основания за това. В настоящия случай, не са налице тези предпоставки, доколкото изложените от ищеца твърдения – отказ от наследство и увеличаване дела на останалите наследници не могат да се разглеждат като нови факти, спрямо влязлото между страните съдебно 2 решение. Доколкото не са се осъществили релевантни за материалното правоотношение факти след датата на формиране на силата на пресъдено нещо, то е налице недопустимост на повторно предявения иск - ищецът може да се позовава единствено на факти, настъпили след устните състезания по проведеното по делото за установяване на вземанията последно съдебно заседание, а всички негови останали възражения са преклудирани. В конкретния случай се твърдят факти, настъпили преди приключване на устните състезания по гр.д.№ 51338 от 2024г. на СРС, 59 състав - през 2019г., поради което и правото на ищеца/жалбоподател да предяви иск с оглед увеличения размер на наследствените дялове срещу останалите наследници е погасено. В производството пред 59 състав ищецът е могъл по реда на чл.214 от ГПК да поиска изменение на предявените вече искове, който процесуален пропуск не може да бъде отстранен с предявяване на нов иск за пререшаване на спор, приключил с влязло в сила решение.
Спорът разрешен с влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, не подлежи на пререшаване, на осн. чл. 299, ал. 1 ГПК , а повторно заведеното дело между същите страни, на същото искане и основание, подлежи на прекратяване, на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК .
Предвид това и поради съвпадане изводите на двете инстанции, частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответниците разноски в размер на по 200 евро за всеки от тях – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените към ЧЖ договори за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 177608 от 19.11.2025 г., постановено по гр. д. № 21123/2025 г., по описа на СРС, ГО 168 състав.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Р.Е.Ш., ЕГН **********, и на Д.П.Ш., ЕГН **********, по 200 евро на всеки от тях – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4