Решение № 1780 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1780 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330108112 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Т. М., чрез пълномощник – адв. Ц. К., против „Армадило“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2495 лева, представляваща наемна цена в размер на 380 лева месечно по Договор за наем от 21.08.2013 г. на недвижим имот – офис № ... с площ от ... кв. м., находящ се в гр. П., бул. "Р." №..., ет. ..., за периода 01.01.2023 г. - 17.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2630/21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5213/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. с.

В исковата молба се твърди, че на 21.08.2013 г. между страните бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът, в качеството на наемодател, е отдал под наем на ответника, като наемател, собствения си недвижим имот, представляващ офис № ... с площ от ... кв. м., находящ се в гр.

П., бул. "Р." №..., ет. .... Ответникът поел задължение да заплаща наемна цена в 1 размер на 280 лева месечно, която впоследствие била актуализирана в размер на 380 лева месечно. Посочва се, че за периода 01.01.2023 г. - 17.07.2023 г. ответникът не заплатил наемната цена в общ размер на 2495 лева, поради което ищецът му изпратил покана за плащане, както и за опразване на помещението. На 17.07.2023 г. чрез куриер ответникът предал ключовете от наетото помещение, но не заплатил дължимата наемна цена. За събиране на вземането си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2630/21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5213/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. с. Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Постъпило е писмено становище с вх. № 93456/12.09.2024 г., подадено от Б.В.К. като *** на ответното дружество „Армадило“ ЕООД, в което се оспорва по същество предявената искова претенция, в частност относно размера на претендираната месечна наемна цена и периода, за който се дължи.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 5213/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр. с., се установява, че е образувано по подадено от С. Т. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 2630/21.03.2024 г.

Срещу издадената заповед е било подадено възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявеният иск се явява допустим.

От представения по делото договор за наем на недвижим имот от 2

21.08.2013 г. се установява, че ищецът С. М. е предоставил на ответника „Армадило“ ЕООД за временно и възмездно ползване недвижим имот – офис, находящ се в гр. П., бул. "Р." №... за срок от една година при наемна цена в размер на 280 лева. Със сключен на 21.03.2014 г. между страните анекс към договора за наем е изменен чл. 2 от същия, като е увеличена наемната цена от сумата в размер на 280 лева на сумата в размер на 307,70 лева.

Представена е покана чрез ЧСИ от 16.01.2023 г. от ищеца С. М. до ответника „Армадило“ ЕООД, с която последният е поканен да заплати сумата в общ размер на 1900 лева, представляваща дължима месечна наемна цена от 380 лева за периода от месец септември 2022 г. до месец януари 2023 г. От приложено уведомление от Б.В.К., *** на ответното дружество, до ищеца М. става ясно, че поканата е връчена на 17.01.2023 г., като е направено признание за допусната забава в плащането на наемната цена.

От представеното по делото извлечение от банковата сметка на С.Т.М. за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. се установява, че има получени общо четири парични превода, както следва: на 16.01.2023 г. сумата в размер на 380 лева от „Кинчеви 2020“ ООД с основание наем септември 2022 г., П., Р. ...; на 25.01.2023 г. сумата в размер на 380 лева от „Кинчеви 2020“ ООД с основание наем октомври 2022 г., П., Р. ...; на 16.02.2023 г. сумата в размер на 380 лева от „Кинчеви 2020“ ООД с основание наем ноември 2022 г., П., Р. ...; на 03.04.2023 г. сумата в размер на 380 лева от „Кинчеви 2020“ ООД с основание наем декември 2022 г., П., Р. ....

С Решение № 3444/22.07.2023 г., постановено по гр. д. № 3415/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ответното дружество „Армадило“ ЕООД е осъдено да предаде на ищеца С. Т. М. наетия недвижим имот – офис № ... с площ от ... кв. м., находящ се в гр. П., бул. "Р." №..., ет. ..., на основание прекратен договор за наем, сключен на 21.08.2013 г. В заповедното производство е представено уведомление от 17.07.2023 г., с което Б.В.К., *** на ответното дружество, е уведомил ищеца М., че наетото помещение е освободено, като са изпратени ключовете за същото.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на С.Т.М., съпруга на ищеца С. Т. М..

Свидетелката разказва, че ответникът редовно забавял заплащането на наемната цена, което заедно с други обстоятелства принудили съпругът й да 3 образува дело за освобождаване на наетото помещение. Споделя, че заплащането на наема се извършвало по банков път, първоначално по сметка на съпруга й, а впоследствие по нейна банкова сметка. В началото наемната цена била в размер на 280 лева, а след това била увеличена в размер на 380 лева. Свидетелката сочи, че наетото помещение било освободено на 16 или 17 юни 2023 г., когато чрез куриер получили ключовете за него.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за наем на недвижим имот; изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя фактическата власт върху вещта; неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемното възнаграждение.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод сключен на 21.08.2013 г. договор за наем на недвижим имот, представляващ офис, находящ се в гр. П., бул. "Р." №..., срещу заплащане на наемна цена в размер на 280 лева, а впоследствие предоговорена с анекс от 21.03.2014 г. в размер на 307,70 лева. По отношение на претендираното последващо увеличение на наемната цена в размер на 380 лева, по делото не е представен твърденият за сключен между страните допълнителен анекс. Същевременно в своята съвкупност събраните по делото доказателства позволяват да се направи извод за увеличаване на наемната цена в посочения размер. В тази насока е представената покана до ответното дружество, с която се претендира заплащане на месечен наем в размер на 380 лева за периода от месец септември 2022 г. до месец януари 2023 г., който размер не е оспорен в последвалото уведомление от ответника. Така също от приложеното банково извлечение се доказва, че по сметката на съпругата на ищеца – свидетелката С.М. е постъпила от „Кинчеви 2020“ ООД /с *** Б.К., което обстоятелство е служебно известно на съда/ сумата в размер на 380 лева за месечен наем на помещението в гр. П., бул. "Р." №.... Наред с това от показанията на свидетелката се потвърди, че размерът на месечния наем е бил увеличен на 4

380 лева. При това положение съдът приема за доказано, че за процесния период дължимата наемна цена е в размер на 380 лева.

На следващо място, по делото се установи, че последното плащане на наема е за месец декември 2022 г., а наетото помещение е освободено на 17.07.2023 г. По отношение на конкретната дата, на която е върнат наетия имот, се констатира противоречие между събраните писмени и гласни доказателства, като съдът дава вяра на представеното писмено уведомление от 17.07.2023 г., с което ***ят на ответното дружество е предал ключовете от процесния офис. В рамките на така очертания период от 01.01.2023 г. до 17.07.2023 г. по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за изпълнение на задължението на ответното дружество да заплаща наемното възнаграждение в размер на 380 лева. При изчисляване на общия размер на дължимата наемна цена за процесния период се получава сумата в размер на 2495,33 лева.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за уважаване претенцията на ищеца. При това положение предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски в общ размер на 650 лева, от които 50 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 450 лева, от които 50 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Армадило“ ЕООД, ЕИК: 200501065, дължи на С. Т. М., ЕГН: **********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД, сумата в размер на 2495 лева /две хиляди четиристотин деветдесет и пет лева/, представляваща наемна цена в размер на 380 лева месечно по Договор за наем от 21.08.2013 г. на недвижим имот – офис № ... с площ от ... кв. м., находящ се в гр. П., бул. "Р." №..., ет. ..., за периода 01.01.2023 г. - 17.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2630/21.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5213/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. с.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Армадило“ ЕООД, ЕИК:

200501065, дължи на С. Т. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата в размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив. срок от

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 6