Решение № 46 от 01.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. К., 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20265100500087 по описа за 2026 година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

С констативен протокол от 24.02.2026 г. по изп. дело N 1687/2025 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. N * в КЧСИ e постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство, като подадените за тази цел от длъжниците молби с вх. NN 286/06.01.2026 г. и 9653/17.02.2026г. са оставени без уважение.

Срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е подадена жалба от длъжниците Я. Г. П. и Г. Я. П., и двамата от гр.К., чрез представител по пълномощие, в която се излагат доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, с искане обжалваният отказ да се отмени като незаконосъобразен и делото да се върне на съдебния изпълнител със задължителни указания по приложението на закона, като се претендират и направените в настоящото производство разноски. Сочи се в жалбата, че изпълнителното производство е образувано на 11.12.2025г. по искане на К. К. К. за сумата 1 226.67 лв., представляваща разноски по в.гр. д. N 35/2022 г. по описа на ОСК., които Я. Г. П. и Г. Я. П. били осъдени да му заплатят и които те му превели на 15.10.2025г. чрез „Е.“ АД, защото не разполагали с банковата сметка на К. К. К., който отказвал да им предостави такава. Поради това и след като получили покана за доброволно изпълнение, подали на два пъти искане за прекратяване на изпълнителното дело, с приложени доказателства за извършеното плащане – електронно изявление за плащане и разписка за прием на пощенски паричен превод от „Е.“ АД от 15.10.2025г.. Релевират, че е налице доброволно изпълнение на 1 материализираното в изпълнителния лист притезание чрез внасяне на дължимата сума по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство, което е основание за прекратяване на изпълнителното производство.

От взискателя К. К. К., чрез представител по пълномощие, е постъпило писмено възражение, с което жалбата се оспорва, с искане да се остави без уважение и да му се присъдят разноски за настоящото производство. Изложени са съображения, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и конкретно, че представеното електронно изявление не е доказателство за плащане, не е получил сумата по изпълнителния лист и не е уведомяван за сумата по паричния превод.

От ЧСИ Р.С. с рег. N * в КЧСИ са представени мотиви по обжалваното действие по чл. 436, ал. 3, изр.2-ро от ГПК. Сочи се, че жалбата е неоснователна и не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК тъй като макар да е установен процесният паричен превод в полза на взискателя, последният не се е явил да го получи и след определен срок същият ще бъде върнат на наредителя, което обуславя необходимостта от продължаване на съдебното изпълнение.

Окръжният съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба, приема следното:

Жалбата е подадена от длъжници по изпълнителното дело против обжалваемо о т тях действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 о т ГПК - отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Отказът е връчен на длъжниците на 06.03.2025г. със съобщение изх. N 5722/24.02.2026г. чрез упълномощен по изпълнителното дело адвокат, поради което жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Не са спорни обстоятелствата, че изпълнителното производство е образувано на 11.12.2025г. по искане на К. К. К. за сумата 1 226.67 лв., представляваща съдебни разноски по в.гр. д. N 35/2022 г. по описа на ОС-К., които Я. Г. П. и Г. Я. П. били осъдени да му заплатят по изпълнителен лист от 17.10.2025г. и които те му превели на 15.10.2025г. чрез „Е.“ АД, което съдебният изпълнител след искане на длъжниците за прекратяване на изпълнителното производство е установил посредством изискана от пощенския оператор справка. От последната, постъпила по изпълнителното делото на 23.02.2026г., се установява, че на 15.10.2025г. от Я. Г. П. е изпратен паричен превод на стойност 1 226.67 лв., представляващи разноски по номер 35/2022 г., с допълнителни услуги –SMS известяване, с получател на превода К. К. К. от гр.К., с тел. *** и към дата 23.02.2026г. -12.00 ч. паричният превод престоява в офис К..

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, 2 надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. При наличието на така посочените хипотези съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство, с оглед защитата на длъжника, който е представил сигурни доказателства за доброволно изпълнение на притезанието по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство, т.е. такива, от които следва, че изпълняемото право е погасено поради плащане, удостоверено от кредитора с разписка, издадена от него или от сигурен платец - пощенска станция или банка, в който случай е достатъчно изискването сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата. След внасяне на сумата в пощенската станция в полза на кредитора или по банковата сметка на кредитора, длъжникът вече не може да се разпорежда с нея и това право преминава върху взискателя от този момент, поради което е без правно значение кога последният ще го упражни, арг. и от разпоредбата на чл.97, ал.3 от ЗЗД.

Представените по делото от длъжниците доказателства са за направен на 15.10.2025г. в полза на взискателя паричен превод на стойност от 1 226.67 лв., колкото е сумата по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното производство на 11.12.2025г. и това обстоятелство е проверено от съдебния изпълнителя и установено от него като отговарящо на обективната действителност. Съгласно чл.38, ал.1, т.4 от Закона за пощенските услуги пощенските оператори могат да удостоверяват извършването на неуниверсална пощенска услуга, каквато представлява паричният превод. Дали взискателят е успешно или неуспешно уведомен да получи сумата е без значение, защото процесуалните закон не е въвел това изискване като необходимо за прекратяване на изпълнителното производство – единственото изискване е от квитанцията на пощенската станция да се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Дали взискателят не е получил сумата оправдано или неоправдани има значение за други последици на изпълнителното производство.

Следователно плащането е извършено преди образуване на изпълнително производство и са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради което отказът на съдебния изпълнител следва да се отмени и делото да му се върне с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника по жалбата да заплати на жалбоподателите сумата 250 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

3

При тези мотиви, окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ от 24.02.2026г. на ЧСИ Р.С. с рег. N * в КЧСИ, материализиран в констативен протокол от 24.02.2026, за прекратяване на изпълнителното производство с N 2025*0401687 и ВРЪЩА делото на ЧСИ Р.С. с рег. N * в КЧСИ за издаване постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК при съобразяване на указанията в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН **********, гр.К., бул.Б.*, общ.К., обл.К. да заплати на Г. Я. П. с ЕГН **********, гр.К., ж.к.В.*, вх.*, ет.*, ап.* и Я. Г. П. с ЕГН **********, гр.К., ж.к.В.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата 250 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4