Решение № 364 от 10.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. С., 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ч.а при участието на секретаря Росица Атанасова като разгледа докладваното от Росица Ч.а Гражданско дело № 20255440100073 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 7 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца К. С.

Ч., ЕГН **********, с адрес град Д., ул. ***, област С., действащ чрез пълномощника си адвокат М. О. - АК С. срещу ответника О. *** - С., с адрес: град С., ***, представлявана от Ц. Ц. - ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 7 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД , след допуснато изменение на исковата претенция , на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3634,92 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.01.2022г. до 14.01.2025г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 15.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 650,32 лева от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на завеждане на исковата молба в съда -14.01.2025 г. (вкл.).

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че:

Ищецът работи по служебно правоотношение в О. *** - С., в Районно управление Д., на длъжност „***" в група „***".

1

Твърди че изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа. Твърди,че за времето от 14.01.2022г. до 14.01.2025г. е положил общо 2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен труд, който не му е заплатен. Ищецът твърди, че според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Ищецът твърди, че по време на процесния период са действали Наредба № 8121з 1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди, че преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба № 8121з 407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.), катотекстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г. В разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът твърди, че в последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма липсва. Твърди се, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът твърди, че при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл.142,ал.1, т.1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да 2 се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2. Освен това на основание чл.188 ал.2 от ЗМВР „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда", т,е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ. По изложените причини, ищецът твърди, че положеният от него нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период. Твърди още, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ.

Твърди, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната навеществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд. В подкрепа на твърдението си за дължимост на претендираната сума за преизчисляване на отработените нощни часове посочва решения на съда на ЕС . Ищецът твърди още, че с изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, е налице неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл.142 ал.1 т.1, полагащи нощен труд,което е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР и с разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. По този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са 3 полицаите и пожарникарите. Твърди, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок, като на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца, следващ отчетния. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Претендира лихва за забава за дължимото възнаграждение за периода от за периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г., като началната дата за изчисляване е 01.04.2022г., а крайната дата за изчисляване е 14.01.2025г.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът не оспорва, че през процесния период ищецът е служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител, Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, противно на развитите доводи в исковата молба.. Твърди се, че съобразно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.

Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Твърди, че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което категорично не е налице в конкретния случай. Твърди, че не е спорно, че ищецът е служител на *** - С., като за претендирания исков период, в противовес на посоченото в исковата молба, се твърди, че ищецът е работил, както следва: от 14.01.2022 г. до 31.07.2023 г. като *** в **** - С., а считано от 01.08.2023 г. до 14.01.2025 г. като *** в група „****“ на Районно управление - Д. при ОДМВР - С... Не е спорно, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на полагане на труда дневни и нощни смени при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.Оспорва твърдението в исковата молба, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР.

Навежда твърдения, че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл.

187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ. бр. 51 от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото 4 отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи. Твърди се, че при служителите в МВР, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта който е 1, а не твърденият в исковата молба - 1,143. Твърди се, че нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа. Твърди се, че поради спецификата на работа на държавните служители полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Твърди се, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права.