Определение № 481 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. София, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500372 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 27.12.2024 г. на ищцата Л. В. Д. срещу разпореждане № 28622/26.11.2024 г. по в.гр. д. № 10419/2024 г. на Софийския градски съд, ІV-Е състав, с което е върната въззивната й жалба и е прекратено въззивното производство.

В жалбата се твърди, че указанията за внасяне на таксата по въззивната жалба били изпълнени в срок от адвоката на страната, но по невнимание молбата за това била адресирана погрешно по друго дело на друг състав на СГС. Сочи се и, че съобщението за указанията не било връчено лично на страната, каквито многобройни искания били отправяни в хода на делото от адвоката.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

С решение от 3.06.2021 г., поправено с решение от 25.07.2024 г., по гр.д. № 64261/2019 г. на СРС, 59 състав: 1) е отхвърлен предявеният от Л. В. Д. срещу К. Г. Л. и Н. Г. Л. иск за делба на недвижим имот – поземлен имот, ведно с построената в него сграда, находящ се в с.

***, *** община, район „***“, ул. „***“ № *; 2) допусната е съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилищна сграда на два етажа, ведно с идеални части от дворното място, върху което е построена, находяща се в с. ***, *** община, район „***“, ул. “***“ № *, при дялове: 4/6 ид. част – за Л. Д. и по 1/6 ид. част за К. Л. и Н. Л.; и 3) прогласена е частична нищожност на нотариален акт за дарение № 182/16.12.2005 г., том ІІІ, ерг. № 27055, нот. д. № 493/2005 г., и нотариален акт за поправката му № 152/5.05.2006 г., том І, рег. № 11112, нот. дело № 130/2006 г., по отношение на посочените дялове.

Препис от решение е бил връчен на адв. В. Г. – пълномощник на ищцата Л. В. Д. на 14.06.2021 г., който от нейно име е подал въззивна жалба с вх. № 25107155/24.06.2021 г., подадена по пощата на 23.06.2021 г. Жалбата е насочена срещу решението в цялост, като по отношение на допуснатия за делба имот се оспорват делбените квоти. В жалбата се съдържа искане всички съобщения по делото да се връчват лично на ищцата.

1

Във връзка с указания на първоинстанционния съд по разпореждане от 31.07.2021 г. по жалбата е била внесена държавна такса в размер на 25 лв.

По жалбата първоначално е било образувано в.гр.д. № 4359/2023 г. на СГС, ІІ-Д състав, което е било насрочено в открито заседание на 1.03.2024 г., в което делото е прекратено и върнато на СГС за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение.

При повторното постъпване на 11.09.2024 г. е било образувано в.гр.д. № 10419/2024 г. на СГС, ІV-Е състав, по което с разпореждане от 28.10.2024 г. на съдията докладчик жалбата е приета за нередовна, поради невнесена в пълен размер държавна такса. Дадени са указания на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за довнесена по сметка на СГС такса от 50 лв. /съгл. чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 9 от Тарифата за държавните такси по ГПК/.

Препис от разпореждането е връчен на процесуалния представител на жалбоподателката адв. В. Г. на 6.11.2024 г.

За да постанови обжалваното разпореждане от 26.11.2024 г. СГС е приел, че в указания срок, изтекъл на 13.11.2024 г., по делото не са представени доказателства за изпълнение на указанията.

Към частната жалба е представено копие от молба от адв. В. Г. като пълномощник на жалбоподателката Л. Д., с която се прилага документ за внесена такса в размер на 50 лв. по сметка на СГС. Посочено е, че клиентката му не била уведомена за указанията, като за пореден път се отправя искане всички съобщения по делото да се изпращат лично на нея.

Приложено е преводно нареждане от 8.11.2024 г. за внесената такса, в което като основание е посочено – дт 10419/2024. Молбата е адресирана по гр.д. № 4359/2023 г. на СГС, ІІ-Д състав.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

На връщане подлежи въззивна жалба, която е просрочена или нередовна и нередовностите не бъдат отстранени в дадения срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, при положение, че съдът е дал ясни, точни и конкретни указания до жалбоподателя – чл. 262, ал. 2 ГПК. С право да проверява и връща жалбата разполага както администриращия първоинстанционен съд, така и въззивният съд /чл. 267 ГПК/.

В случая по процесната въззивна жалба е внесена такса в размер на 25 лв., като въззивният съд е приел, че се дължи такса от 75 лв., поради което е изискал довнасяне на още 50 лв. Очевидно съдът е изхождал от разбирането, че в частта относно допуснатата делба на единия имот таксата е 25 лв. /половината от таксата като за неоценяем иск – съобразно т. 17 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК/, а в частта относно отхвърления иск за делба на другия имот таксата е половината от тази по чл. 9 от Тарифата, чийто максимум за първа инстанция е 100 лв. Тази концепция не е съвсем безспорна, доколкото искът за делба на няколко имота е един /поради това и подобна нередовност не е съзряна при първоначално образуваното въззивно дело № 4359/2023 г. на СГС/, но дори и да бъде споделена, то нередовността на жалбата би била частична и не обхваща допуснатия до делба имот, за който дължимата такса е била напълно внесена. Вярно е, че не е посочено за коя част от предмета на спора е внесена таксата, но и съдът не е изискал допълнително уточняване, а и очевидно е приел, че изисканата от него за довнасяне такса от 50 лв. се отнася до отхвърления иск за делба на другия имот /чрез препращането към чл. 9 от Тарифата/, с което имплицитно е приел, че внесената такса от 25 лв. е за останалата част на обжалваното решение. По тази причина липсва основание за връщане на жалбата в тази част, тъй като тя със сигурност не е била нередовна в тази част.

2

Що се отнася до останалата част на обжалваното разпореждане, то е ненужно изследването на правилността на указанията и редовността на връчването им и тяхното изпълнение, доколкото то е незаконосъобразно на друго основание, а именно – връщането е постановено с еднолично разпореждане на съдията-докладчик, а не с колективен акт /определение/ на въззивния съд. В хипотезата на чл. 267, ал. 1, изр. 1 ГПК правомощията за съответно прилагане на чл. 262 ГПК са предоставени на въззивния съд, който се произнася в троен състав. Не е предвидено изключение за еднолично произнасяне с разпореждане в тази хипотеза, тъй като препращането към чл. 262 ГПК е съответно, а не пряко. Връщането на въззивна жалба от самия въззивен съд при вече образувано въззивно производство по същество представлява прекратяване на въззивното производство, което може да се извърши само с определение на въззивния състав, а не еднолично. С правомощия да връща жалба с еднолично разпореждане разполага само администриращия жалбата съд, чрез който тя се подава. Когато по жалбата е образувано производство пред съда, компетентен да я разгледа, прекратяването на това производство на каквото и да е основание може да се постанови с акт на целия решаващ съдебен състав, а не на част от него. Ето защо на това основание разпореждането не съответства на процесуалния закон.

С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени. При новото разглеждане на същия въпрос СГС следва да извърши служебна проверка дали въпросната такса в указания срок е била реално внесена по сметка на съда и дали доказателството за това е било погрешно приложено към цитираното в.гр.д. № 4359/2023 г. на ІІ-Д състав – както се твърди в частната жалба.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 28622/26.11.2024 г. по в.гр. д. № 10419/2024 г. на Софийския градски съд, ІV-Е състав, с което е върната въззивна жалба, подадена от Л. В. Д., и е прекратено въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3