Решение № 57 от 18.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601225 по описа за 2024 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Й. И. С. срещу твърдяна неправилност на присъда по НОХД № 1887 /2024 г. на ВнРС.

С този съдебен акт подсъдимият по делото Г. Т. Г. е признат за невинен в това, на 18 03 2023 г. в с. Рудник да се е заканил с убийство на Й. И.

Й.ов, като му опрял пистолет в главата и му казал :“ Вратникът ми открадна от бащината къща, ще те убия“ и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и е оправдан по възведеното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК.

Твърди се, че цитираната присъда е неправилна, тъй като фактическите констатации на съда са необосновани.

Прави се собствен анализ на доказателствата и се извежда теза, че направения правен извод за невинността на дееца е в противоречие със закона.

Ето защо се желае отмяна на атакувания акт и постановяване на осъдителна присъда, с произтичащите от това наказателно и гражданскоправни последици.

В съдебно заседание, по съществото на делото пред въззивната инстанция жалбата се поддържа по съображенията, посочени в нея.

Прокурорът намира, че присъдата е правилна и предлага да бъде потвърдена. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището си 1 сочи, че най -вероятно тази правилност е била причината да не е депозиран и въззивен протест срещу нея.

Защитникът на подсъдимия се солидаризира с мнението на държавното обвинение, а той самият моли присъдата да бъде потвърдена.

Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите, релевирани във въззивната жалба , взе предвид становищата на страните, изложени в съдебно заседание пред настоящата инстанция, доказателствата по делото, служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт - съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК,намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от лице имащо такава право, същата се явява допустима, но разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за обосновано и напълно изяснена.

Това становище прави преповтарянето на коректно описаната фактология ненужно.

Неоснователно е оплакването срещу противоречието на наличните и включени в предмета на доказване обстоятелства с направените от съда изводи в тази насока.

Той е изпълнил задължението си да изясни всички факти по реда и със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон и да мотивира становището си относно приетите доказателствени материали.

Така описаната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин.

Убеждението за несъставомерността на извършеното, като условие за неговата ненаказуемост, е изведено от установените факти, а правният им анализ е даден чрез съдържанието на проверяваната присъда.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на въззивния съд не достигна до правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.

Няма спор, че в процесния ден, по точно надвечер, между подсъдимия и частния обвинител е възникнал конфликт, иницииран от подс.

Г., заради отнета му от св. С. вещ.

Изяснено е, че там се присъствали и жената и децата на частния тъжител. По време на съдебното следствие станало ясно и че св. С. е върнал отнетата от владението на подсъдимия вещ- метална външна врата.

Но безспорни доказателства, че подсъдимият го е заплашвал с пистолет, заканвал му се е с убийство и че тази закана е била в състояние за породи основателен страх за осъществяването й и според настоящия съдебен състав, не са и не могат да бъдат събрани.

Към подробния и цялостен анализ на свидетелските показания и съображенията, защо тези обвиняващи подсъдимия не се кредитират, може да бъде добавено единствено, че твърденията за удар в слепоочието на 2 свидетеля, с притисканото към главата му оръжие не са подкрепени с никакви доказателства. Не само че медицинско удостоверяване на получени в следствие такова действие увреждания не е представено, а дори и никой не сочи че такива са били налични. А и след само житейска преценка става логично, такива следи/ ожулване, одраскване, кръвонасядане/ да останат след удар нанесен с „ приклад на железен голям пистолет“ и пострадалият да ги посочи.

Освен споделяемите съображения за манипулиране на свидетелските показания на децата на пострадалия и противоречието им с анализираните записи от видеокамерите, съществува още едно обстоятелство, противоречащо на обвинителната теза. Седемдесет и пет годишния подсъдим не е имал разрешение за притежаване на късоцевно оръжие, а за наличието на друг- огнестрелен, газов, бутафорен… няма никакви доказателства.

Към тези аргументи в подкрепа правилността на присъдата, достатъчни за нейното потвърждаване, могат да се добавят и обясненията на подсъдимия, който не са опровергани, поради което представляват годно доказателствено средство.

За принципната съставомерност на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо лицето действително да се е уплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Но обясненията на подсъдимия за поведението на частния обвинител „ започна да ми крещи, че съм боклук, че ще ми играе два тупаника , ще ме размаже“, съпоставени с констатацията на решаващия съд, за физическите данни на двамата- подсъдимият на 75 години – слаб, нисък на ръст и св. С. – на 46 г., значително по висок и физически по здрав от подсъдимия, не налагат извод, че обективираното му поведение е могло да бъде прието за съставомерна като престъпление от общ характер закана.

Логически и житейски е възможно фактите да са такива, каквото са описани в обвинителния акт. Не е изключено и частния обвинител да е решил да се жали, от страх да не бъде подведен под наказателна отговорност заради извършената кражба. „ Не мислех да се жаля, казва той , но след два - три дни той пак дойде в дома ми със сестра си,.. Казах си няма да стане така, този човек да ми притеснява семейството…допитах се какво да правя и подадох жалба“ Съществува и вероятност обективната истина да е компилация от версиите на страните.

Но събраните по делото доказателства не са годни да изградят единна непрекъсната доказателствена верига, така, че да водят до единствено възможен извод за осъществено престъпно деяние и участие на подсъдимия в него. Изискуемата, за категоричността на вътрешната убеденост в това, безспорна фактическа и логическа връзка между доказателствените материали в конкретния случай липсва.

И тъй като такива обстоятелства не се установени по несъмнен и безпротиворечив начин, съдът правилно е счел, че след като съмнението следва да ползва подсъдимия, то той следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Ето защо, като счете, че не са налице нито основания, нито условия за изменение на атакуваната присъда, въззивният състав намери, че тя следва де 3 се потвърди, поради което и на основание чл.338 от НПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 180/ 19 07 2024 г. по НОХД № 1887 /2024 г. на ВнРС.

Решението е окончателно и да бъде съобщено на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4