Решение № 16 от 09.02.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бяла, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Д. Т. Т. като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20254510200330 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. И. И., ЕГН **********, чрез адв.Й. Л.-АК-Х. против ЕФ серия .... №........, издаден от ОДМВР Р., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 306,78 евро/левовата равностойност на 600лева/.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон при издаване на ЕФ и с целта на закона, подробно изложени в жалбата, поддържани и в представени по делото молби от процесуалния му представител. Молят на посочените основания ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.

Наказващият орган – ОДМВР- Р., не е изпратил представител и не е взел становище по жалбата.

Районна прокуратура – Р., ТО-Б., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ОДМВР-Р. е издала на жалбоподателя Б. И. И. ЕФ серия ... №............. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, за това, че на 14.05.2025г. в 14,20ч., в общ.Б., обл.Р., на път Първи клас, номер 5 на 55.5км, ПП I 5 км. 55+500, посока гр.В.Т., при ограничение от 50км/ч, въведено с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 1 минус 3км/ч от измерената скорост, е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с АТТС № 120ссb8, като при разрешена стойност на скоростта 50км/ч, установената скорост на л.а. Д. Р., с рег.№ ......., собственост на жалб.И., е 105км/ч, а превишението е 55км/ч. С ЕФ за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е санкционирана И., като й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.

На 18.10.2025г. препис от горепосочения електронен фиш бил връчен на нарушителя.

Фактическата обстановка по делото е установена от съда след преценка на приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Не се спори по делото, че процесният л.а. Д. Р., с рег.№ ....... е собственост на жалб.И., което се установява и от приложената по делото справка АИСКАТ-Регистрация. Видно е по делото, че процесната система за контрол е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно представеното Удостоверение №...... от 07.09.2017г. на БИМ, АТСС е преминало метрологична проверка с протокол от проверка №...... от 31.05.2024г., в Отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" в Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди" към Български институт по метрология, като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е ± 3% над 100км/ч.Системата за контрол АТТС № 120ссb8 е била поставена на 14.05.2025г. с място на контрол ПП I 5 км.55+500 гр.Р.-гр.В.Т., с време на работа 13:22 – 16:42часа, с въведено общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, и с разстояние 300м. от пътния знак с въведеното ограничение 50км/ч до АТСС, като посоченото било обективирано в Протокол с рег. номер ..... от 15.05.2025г. Това е представеният по делото, включително и в четлив вариант/ изискан служебно от съда/ протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, с посочена дата на използване на АТСС-14.05.2025г. Наличието на такъв протокол е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, както и че са спазени всички останали правила. От приложената към електронния фиш снимка се установява времето и мястото на нарушението, въведеното ограничение на скоростта, установената скорост на автомобила, регистрационен номер на засечения автомобил, че е приближавал АТСС, разположението на АТСС. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно 2 средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. По този начин категорично се установява, че на дата 14.05.2025г. в 14,20часа е установено и заснето с АТСС управление на процесния автомобил.Видно от приложените снимка, протокол по чл.10, протокол от проверка и технически характеристики с принцип на работа на АТСС, нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. Независимо, че в ЕФ АТСС е посочено само със сериен номер, без наименование на преносимия уред, то това нарушение не е съществено, тъй като наименованието на АТСС не е сред задължителните реквизити в ЕФ. Но данни за конкретното АТСС се съдържат в останалите писмени доказателства, а именно протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 15.05.2025г. и протокол от проверка, които са приложени към адниминстративно-наказателната преписка. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като същият е разбрал, че нарушението е заснето посредством АТТС и е имал възможност да се запознае с пълни данни за него от преписката на АНО.

Процесният електронен фиш е издаден въз основа на извършена проверка с АТСС. Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В случая АТСС, с която е установено нарушението се явява именно мобилна АТСС по смисъла на т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП, доколкото е била временно разположена на участък от пътя в присъствието на контролен орган, който е поставил начало и край на работния процес.

От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4, изр.2 реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението. В ЕФ е посочено 3 място на нарушение, а именно- общ.Б., обл.Р., на път Първи клас, номер 5 на 55.5км, ПП I 5 км. 55+500, посока гр.В.Т.. Вярно е, че в ЕФ не е посочено конкретното населено място. Ноторно известен е обаче фактът, че км. 55+500 попада в населено място-гр.Б., обл.Р..Това обстоятелство се доказва и от служебно изисканата от ОПУ-Р. справка съгласно която Републикански път I 5 Р.-Б.-В.Т., км. 55+500 попада в границите на населеното място гр.Б.. Поради това съдът счита, че с непосочването на конкретно населено място в ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Отделно от това, ЕФ съдържа посоката на движение на автомобила- гр.В.Т., разрешената и установената скорост, както и превишената от процесния автомобил стойност на скоростта. Ясно е посочен и нарушителя, а това е собственикът, на когото е регистрирано МПС. Не е допуснато съществено нарушение с посочване в ЕФ, че е приспаднат толеранс ± 3км/ч, вместо ± 3%, тъй като се касае за скорост над 100км/ч. При просто математическо пресмятане при приспадане на -3км/ч от установената 108 км/ч се получава скорост от 105км/ч, а при приспадане на -3% от 108 км/ч се получава скорост от 104.75 км/ч, което е несъществено разминаване на скоростта, посочена като превишена в ЕФ и не влияе по никакъв начин на размера на санкцията, която варира в определени граници. ЕФ е своевременно връчен и жалбоподателя е реализирал в пълна степен правата си по обжалването му.

В хода на съдебното производство са представени и събрани всички относими доказателства, които доказват извършеното нарушение и законосъобразния начин на установяването му.

Действително формално е налице нарушение в правната квалификация на деянието, което е посочено като нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Става ясно от писмените доказателства, че нарушението е допуснато в населено място-гр.Б., където важат правилата за ограничение на скоростта в населено място по чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно нормата скоростта, която не трябва да се превишава е 50км/ч. Дори и да е имало поставен пътен знак В 26 с ограничение на скоростта от 50 км/ч, доколкото съгласно писмо от ОПУ такъв е бил монтиран на км.55+040 дясно в посока гр.В.Т. пътен знак В 26, ограничаващ скоростта на 50км/ч, която важи до км.56+110 дясно, то следва да се приеме, че в случая нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП не е нарушена, тъй като същата предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Доколкото се касае за населено място с нормативно въведена разрешена скорост от 50км/ч с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, посоченото ограничение с пътен знак В 26 би било приложимо ако със знака е въведено ограничение, различно от 50 км/ч., каквото в случая не е налице. Следователно нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Това нарушение е от категорията нарушения, които биха могли да бъдат отстранени от въззивния съд с оглед постановките на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, и е приложимо и по отношение на ЕФ, но в случая отстраняването на това нарушение не се явява необходимо, доколкото нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП фигурира в ЕФ, а и е излишно. Това е така предвид приложената от АНО санкционна норма на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, доколкото тя се явява по-благоприятна за нарушителя /с по- нисък размер на глобата и без наказание лишаване от правоуправление към момента на деянието/, отколкото санкционна норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - за нарушение в населено място, както и с оглед забраната за влошаване правното положение на нарушителя /reformatio in pejus/. Поради това, съдът намира, че 4 и наказанието следва да остане с посочените в ЕФ санкционна норма и размер от 600лв. / В този смисъл Решение № 2589 от 26.09.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 461/2025 г./