Решение № 4369 от 07.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4369 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100109139 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за сумата от 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 8200,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Претендира се лихва за забава от датата на влизане на присъдата в сила.

Ищецът твърди, че с постановление от 2017 г. е образувано наказателно производство за това, че на неустановена дата в средата на м. март 2017 г. в гр. Асеновград е предоставил имотна облага – парична сума в размер на 100,00 лева на свидетел с тайна самоличност, за да бъде предадена на другиго – жители на гр. Асеновград, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателните си права в полза на определен кандидат – в негова полза, като кандидат за народен представител за избирателен район Пловдив област, издигнат от коалиция „БСП за България“ и в полза на политическа партия „БСП за България“ в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017 г., като му е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Твърди, че с присъда, влязла в сила на 27.03.2021 г., № 131/17.05.2019 г. на СГС, НК, 33 състав по н.ох.д. № 6089/2017 г. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Ищецът сочи, че на проведените избори е избран за депутат от 44-тото народно събрание, като предвид повдигнатото му обвинение, прокуратурата е поискала сваляне на депутатския му имунитет, като след това, той с цел прекратяване на политическия натиск сам е подал заявление за свалянето му. Твърди, че е претърпял имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, както и неимуществени вреди, изразяващи се в напражение за организиране на защитата, стрес, влошен имидж в обществото. Сочи, че случаят получил широк отзвук в медиите, като се чувствал отговорен и за влошаване имиджа на партията.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва наказателния процес да е продължил прекомерно, както и да отговоря за вреди от участие на ищеца в наказателното производство през въззивната и касационната инстанция. Оспорва да е налице причинна връзка с повдигане и поддържане на обвинението и посочените в исковата молба увреждания на здравето на ищеца. Оспорва и да е налице посочената в исковата молба вреда, изразяваща се в накърняване на доброто име и репутация на ищеца, което е видно и от резултатите на проведените в последствие избори за 44-то, 45-то, 46-то, 47-ми и 48-мо Народно събрание.

1

Оспорва стореният разход от 1200,00 лева за адвокатско възнаграждение да е в причинна връзка с воденото досъдебно производство, тъй като е платен след приключването му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

От приложеното към НОХД № 6089/2017 г. по описа на СГС, НК, 33 състав, досъдебно производство №32/2017г. по описа на отдел „КП“ при ОДМВР-гр.Пловдив е видно, че е било образувано с Постановление на ОП гр.Пловдив на 13.03.2017г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.354а НК. С постановление от 29.03.2017г. на ОП гр.Пловдив производството е възложено за разследване на ОСлО при ОП-Пловдив и е образувано като сл.д.№57/2017г.

Извършени са множество действия по разследването, но настоящия ищец М. Т. Г. не е вземал участие в нито едно от тях. С Постановление от 14.06.2017г. производството по сл.д.№57/2017г. е приобщено към ДП №185/2017г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив. На 15.06.2017г. от СГП Специализирано междуведомствено звено за разследване на корупция е подадено Предложение до Главен Прокурор на Република България да бъде внесено искане до НС за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу М. Т. Г. – народен представител в 44-то НС по ДП №57/2017г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив /пр.пр.№15963/2017г. по описа на СГП, СЗ „Антикорупция“ за извършени престъпления по чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.227а, ал.4 вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК. На 20.06.2017г. М. Т. Г. е изразил своето писмено съгласие за възбуждане на наказателно преследване спрямо него съгласно постъпилото в НС на 20.06.2017г. искане на Главния Прокурор на РБ.

С Постановление от 07.07.2017г. М. Т. Г. е привлечен като обвиняем за това, че в периода 01.03.2017г.-30.03.2017г. при условията на продължавано престъпление с 5 деяния, в съучастие като съизвършител с Н.В.Х. е организирал чрез 5 различни лица, предлагането и даването на имотна облага – парична сума от 25лв. на глас на живущи в гр.Асеновград физически лица, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат - М. Т. Г. и Политическа партия „БСП Л.Б.“ на избори за народни представители, провели се на 26.03.2017г. ОпредЕ. му е мярка за неотклонение „Подписка“.

С Постановление за привличане на обвиняем от 26.09.2017г. обвинението е изменено – в периода от неустановена дата в средата на м.03.2017г. до 26.03.2017г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление с 2 деяния, в съучастие като съизвършител с Н.В.Х., организирал чрез 5 различни лица, предлагането и даването на другиго – свидетел с тайна самоличност, на имотна облага – пари в размер на 100лв., които да му бъдат предадени от Н.В.Х. с цел да го склони да упражни избирателните си права в полза на определен кандидат – в негова полза като кандидат за народен представител за избирателен район Пловдив Област, издигнат от колаиция „БСП за България“ и в полза на Политическа партия „БСП за България“, регистрирана с №10 в интегралната бюлетина с валидна регистрация съгласно Изборния кодекс, в предсрочни парламентарни избори, проведени на 26.03.2017г.

С Постановление от 04.12.2017г. Обвинението отново е изменено, като е добавено още едно лице чрез което е предадена сумата.

Обвинителен акт е внесен на 29.12.2017г. и е образувано НОХД № 6089/2017 г. по описа на СГС, НК, 33 състав. От Протокол от разпоредително заседание по делото е видно, че М. Т. Г. е упълномощил устно адв.Д. да го представлява заедно с адв.Л.. Производството пред СГС е протекло в 9 съдебни заседания, като М. Т. Г. е взел лично участие във всяко от тях. С Присъда №131 от 17.05.2019г. по н.ох.д. № 6089/2017 г. по описа на СГС, НК, 33 състав, М. Т. Г. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. От страна на СГП не е подаван протест срещу присъдата в тази й част, поради което и същата е влязла в сила 15 дни след постановяването й. Присъдата е обжалвана от другия подсъдим по делото Н.В.Х. поради което въззивното и касационното производство не касае настоящия ищец.

2

По делото е изслушано заключение на Съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че видно от споделеното от М. Т. Г., той е преживял значителен стрес от повдигането на обвинение и воденето на наказателно производство спрямо него. Развил е продължителна адаптационна реакция на травматичното събитие, съответна на неговата продължителност и динамика, изразяваща се в напрежение, безпокойство, безсъние, главоболие, неудобство пред близките си и пред обществеността, злепоставен пред хората, които са му гласували доверие, напрегнат при изпълнение на служебните си задължения, изпитал е многократно напрежение и срам при явяването си в съдебни заседания. Посочва се, че от казаното от М. Т. Г. било видно, че е изпитал продължителен дискомфорт и напрежение, възникнали при узнаването за предстоящето повдигане на обвинение срещу него, които не отзвучали с оправдаването му, а са продължили по негово субективно усещане около година след това. Вещото лице счита състоянието му за стабилизирано в задоволителна степен, което изключва необходимостта от провеждане на лечение. Посочва се, че към момента при М. Т. Г. е останал травматиен спомен за преживяното, който се актуализира при обстоятелства, напомнящи му за него. В съдебно заседание при защита на заключението, вещото лице посочва, че при ищеца има остатъчен стрес, т.е. отзвучал е в съществената си част.

По делото е прието заключение на СМЕ, от което се установява, че през м.януари 2022г. ищеца е претърпял инфаркт на миокарда, който се намира в причинноследствена връзка със съществуваща от преди наказателното преследване атеросклеротична коронарна болест. При защита на заключението вещото лице посочва, че съществуващата атеросклеротична плака се е разкъсала в резултат на което е настъпило тромбообразуване и запушване на коронарната артерия, така че атеросклеротичната болест на коронарната артерия се е усложнила с острия инфаркт на миокарда, но този остър инфаркт на миокарда е настъпил 10 месеца, след като е приключило наказателното производство и вещото лице не може да прецени дали при М. Г. е останал някакъв хроничен стрес, който да играе роля при възникването на това усложнение, защото пряката причина, за да възникне миокардния инфаркт е съществуваща от преди това атеросклеротична коронарна болест. Тя няма връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, тъй като тя се формира бавно в организма и най-вероятно има дълга давност повече от 10 години. Счита, че стресът може да допринесе за усложнение на това разкъсване в резултат, на което е настъпил инфаркт.

По делото са депозирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Д.Т., който е председател на общински съвет в Садово. Посочва, че е запознат с това, че началото на лятото на 2017 г., на М. Г. е било повдигано обвинение от прокуратурата, като го знае както от самия Г., така и от медиите. Посочва, че както в разговор по телефона, така и при лична среща седмица по-късно Г. заявил, че е невинен и, че обвинението спрямо него не отговаря на истината. Свидетелят счита, че Г. преживявал обвинението много тежко, като прави този извод поради това, че Г. не бил толкова енергичен както обикновено, като това му състояние продължило „до съвсем скоро“.

Имал сенки под очите, бил видимо притеснен и отслабнал. Знае, че към днешна дата Г. има здравословни проблеми, а в първите дни след повдигане на обвинение, го е виждал да пие успокоителни. Преживявал доста зле повдигнатото обвинение и течащото наказателно производство, защото медийната кампания, която била предприета била с широк отзвук към периода на наказателното производство, а при признаването му за невинен, тогава публичността не била толкова голяма. Посочва, че Г. имал проблеми и в партията – БСП. Повдигането на обвинение било използвано от лица както в партията, така и извън нея, за да клеветят името на Г.. Посочва, че е ноторно обстоятелството, че Г. е продължил да изпълнява функциите си на народен представител по време на наказателното производство, като е народен представител и в настоящото избрано Народно събрание. Свидетелят е присъствал на разговори, на които много хора му казвали да се откаже от това да е народен представител, защото 3 по този начин делото би му минало по-лесно, ако не е в полезрението на прожекторите и камерите, но за него било важно да остане в НС, за да може категорично да опровергае клеветите, които били пуснати в общественото пространство.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл приключването на наказателното производство с оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.