Решение № 5588 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5588 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330105145 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против М. Х. Д., ЕГН: **********, с която са предявени с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 799,699 лв. - главница, представляваща стойността на разпределена топлинна енергия за периода 01.01.2022 г.30.04.2024 г. за обект, находящ се в гр. *******************, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 184,69 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.03.2022 г.

– 10.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2675/2025 по описа на Районен съд - Пловдив, VI граждански състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. ******. Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на обща стойност 984,38 лева, включваща главница и обезщетение за забава. Начислената топлинна енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, като доколкото обектът се намирал в сграда в режим на етажна собственост, 1 топлинната енергия се разпределяла за имота по методиката на дяловото разпределение на топлинна енергия към Наредба за топлоснабдяването. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2675/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Исковата молба била необоснована. Не отрича, че ищецът съгласно ЗЕ е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.. Твърди, че безспорно притежава имот, находящ се в гр. *********, но нямал и не можел да има качеството потребител на енергия спрямо ищеца съгласно разпоредбите на ЗЕ. Между ответника и ищеца не съществувал, какъвто и да е било договор, като не били налице и хипотезите на чл. 149а ЗЕ- писмено съгласие на собствениците или взето решение на общото събрание на етажната собственост с мнозинство най-малко от две трети. Приложените ОУ не можели да бъдат доказателство за наличие на облигационни отношения. В чл. 149б, ал. 2, т. 3 ЗЕ изрично било записано, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сградата в режим на етажна собственост.

Неразделна част от евентуален договор между клиент ЕС и един доставчик на топлинна енергия задължително било и наличието на Протокол от Общото събрание на Етажната собственост, респективно с Асоциация на етажните собствености, находящи се на същия адрес. Етажната собственост, находяща се на посочения адрес, не била учредявала асоциация, както и не била сключвала договор за продажба на топлинна енергия съгласно чл. 151 ЗЕ.

С оглед на изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2675/2025 г. по описа на ПРС, VI гр. състав бразувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника, като в законоустановения срок по чл. 414 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

2

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период за обект, находящ се в гр. *********** че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал.

2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Че ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния магазин не е спорно по делото. В тази връзка за доказване на това обстоятелство ищецът е представил по делото Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № *** том *** по нот. д. № *****г. на нотариус ****** видно от който ответникът е придобил по дарение процесния недвижим имот. От така изложеното следва, че между страните по делото е възникнало валидно договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Доколкото по делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ неоснователни са възраженията на ответника за липсата на договор с топлопреносното дружество.

С присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот е налице предоставено чрез конклудентни действия съгласие за топлофициране на сградата, като собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване се считат клиенти на топлинна енергия за битови нужди, за които са приложими одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови наужди. В качеството си на клиент на топлинна енергия, ответникът е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

Относно изложеното от ответника в отговора на исковата молба, че в сградите има 3 изградена чилърна инсталация с цел охлаждане и отопление, която може да бъде използвана от две от етажните собствености – вх. А и вх. Б, В, Г, както и от самостоятелни обекти и тази инсталация разполага с напълно изградена абонатна станция, следва да се посочи, че тази абонатна станция се снабдява с топлинна енергия, доставяна от ищеца, заради което не отпада и задължението на ответника да заплаща нейната стойност.

Касателно факта на доставка на топлинна енергия, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключения на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице В. Ш., се установява, че през процесния период 01.01.2022 - 30.04.2024 г. абонатната станция обслужваща жилищния блок в гр. ****** е работила като е подавала ТЕ само за отопление. Частта за БГВ в АС е била спряна. Подадена е общо 799,055792МWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 0,0МWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от12.03.2020г. за топлоснабдяването. Количеството топлинна енергия, разпределено в имота на ответника за периода 01.01.2022 - 30.04.2024г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 5,05803738MWh, в това число 5,05803738 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител по „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” по т.8.2 от приложение към чл. 61. ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от12.03.2020г., като разлика между отчета на общия топломер и сбора от изразходваното количество ТЕ за отопление отчетена по апартаментните топломери в етажната собственост и същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми на имотите.

Съдът кредитира изцяло заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, като обективно и обосновано, изготвено с необходимите знания и умения.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Б. В., се установява, че задължението на ответника за процесния период за сградна инсталация и дялово разпределение възлиза в размер на 799,69 лева – главница и 184,69 лева – обезщетение за забава. В заключението са описани подробно в табличен вид стойностите за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация (с включена стойност на услугата за дялово разпределение). Посочено е, че за процесния период по партидата на ответника не са издавани кредитни известия (т.нар. „минусови изравнителни сметки“).

Съдът кредитира изцяло и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. Начинът за определяне на количествата потребена ТЕ за отделните потребители е нормативно разписан в действащата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 /12.03.2020г. на Министъра на 4 енергетиката и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата.

Правният спор между страните по делото се свежда досежно дължимостта на суми, начислени за отдадената ТЕ от сградната инсталация.

По този въпрос е постановено Решение от 23.10.2025 по дело С-760/23 на СЕС, в което е прието, че „чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10. 2012г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.“. В мотивите си съдът е разяснил, че местният съд следва да извърши проверка дали математическата формула в т.6.1.1 от Методиката отчита всички относими параметри, свързани с функционирането на конкретната отоплителна инсталация. Приел е, че математическата формула в т. 6.1. от методиката не дава възможност за прозрачност и точност на отчитане на индивидуалното потребление.