Определение № 123 от 15.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Габрово, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20264200600163 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от РП – Габрово против протоколно определение от 22.05.2026 г. по НОХД № 909/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, постановено в разпоредително заседание, в частта, в която на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. с ал.

1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правата на подсъдимия.

В протеста се изразява несъгласие с мотивите на районния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходна процесуална фаза.

Прокурорът заявява, че опитът за кражба от апартамента на Г. е останал недовършен, тъй като последният бил в дома си и прекъснал действията на обвиняемия преди той да успее да вземе някакви вещи. В този случай единственият източник за установяване на предмета на престъплението са обясненията на обвиняемия, който пред съдия е заявил, че искал да открадне някакви вещи от апартамента, без да ги посочва като видово и родово определени. Прокурорът смята, че при тази липса на конкретизация на предмета на опита за кражба, обвинението не може произволно да посочи какви вещи е имал намерение да открадне обвиняемия. Приема за безспорно, че намерението на обвиняемия е да извърши кражба, поради което деянието не може да се квалифицира по чл. 170, ал. 2 от НК. Посочва още, че деянието е част от продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК и се явява продължение на предходните две. Освен това счита, че ако това е съществено процесуално нарушение, то е неотстранимо, тъй като е невъзможно да бъде преодолян този доказателствен дефицит, свързан с конкретизацията на предмета на опита за кражба.

1

Прокурорът претендира за отмяна на определението на Районен съд – Габрово.

Окръжен съд - Габрово, след като се запозна с материалите по делото и с изложението в частния протест, намира следното от фактическа и от правна страна:

Частният протест е депозиран в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Производството пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово, с който подсъдимият С. Г. Е. от гр. Габрово е предаден на съд за това, че през периода 15.12.2022 г. – 13.02.2023 г., в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (счупване на стъкло на прозорец), чрез използване на технически средства (клещи и фенерче) и чрез използване на специален начин (особена ловкост при покатермане на прозорец), отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи (посочени в обвинителния акт) на обща стойност 1236,10 лева, от владението на К. Г., Р. Я., Г. А. и С. Г., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора първоинстанционния съд е приел, че в обвинителния акт лисва предмет и стойност на третото по ред деяние, включено в продължаваното престъпление, квалифицирано като опит за кражба.

Въззивният съд счита за правилен извода на контролираната инстанция, че обвинителният акт не отговаря в пълнота на изискванията на чл. 246 от НПК. В тълк. решение № 2/2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС са изведени принципни заключения, включително и за това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, а липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Съгласно ППВС № 6/26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г. (изм. с ППВС № 7/06.07.1987 г.) предмет на кражбата може да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност, т.е. от обективна страна предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. След като в случая по отношение на третото деяние, включено в продължаваното престъпление, не е посочено коя/кои вещ/и се опитал да открадне подсъдимият и липсва стойност, то е несъмнено, че не са очертани обективните предели на обвинението за кражба. При това положение не може да има спор, че е 2 допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което следва да се поправи чрез връщане на делото в предходна процесуална фаза. В отговор на оплакванията в протеста настоящият съд следва да посочи, че задача на прокурора е какво действие да предприеме, включително на плоскостта на правомощията си по чл.

242 от НПК, по отношение обсъжданата част от обвинението за продължавано престъпление.

Настоящият състав следва да обърне внимание, че за пълнота и прецизност при словесното описание на правната квалификация в заключителната част на обвинителния акт е добре да се посочи конкретния брой на деянията, включени в продължаваното престъпление, като наред с това същите да бъдат индивидуализирани по време, място, начин на извършване, предмет и стойност на вещите.

При извършената служебна проверка на протоколното определение съдът констатира, че същото е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По мнение на настоящия състав районният съд незаконосъобразно е счел, че са изпълнени изискванията на процесуалния закон за провеждане на разпоредителното заседания в отсъствие на подсъдимия. Трайно установената през годините съдебна практика по чл. 269, ал. 3 от НПК наложи значително по-завишен от приложения от районния съд стандарт за провеждане на т.нар. „задочно“ производство. Поради това в случая изискванията не може да се счете, че са изпълнени само поради това, че подсъдимият да е намерен на посочения от него адрес за призоваване. Първоинстанционният съд не е положил усилия, за да установи местонахождението на подсъдимото лице и редовното му призоваване с връчване на съдебните книжа, което може да стане чрез: проверка на адресната му регистрация; справка дали не се намира в местата за лишаване от свобода; справка дали не е напуснало страната; обсъждане на необходимост от изменение на мярката му за неотклонение; обявяването му за т.нар. „щателно“ издирване, и други подобни.

Съставът на районния съд неоснователно е игнорирал позицията по този въпрос на назначения по делото служебен защитник на подсъдимия, която изцяло се базира на решения на СЕС и актуалната национална съдебна практика. В конкретния случай и доколкото е налице основание делото да се върне в предходна процесуална фаза, настоящият състав приема, че така постановеното протоколно определение не следва да се отменя, за да се проведе отново разпоредително заседание. По-нататък при развитие на производството обаче, както органите на досъдебното производство, така и съдът следва стриктно да се придържат към тълкуванията на СЕС по въпроса за разглеждане на дело в отсъствие на подсъдимия, така и към новите решения на ВКС по този въпрос (примерно решение № 266/09.06.2026 г. по н.д. № 232/2026 г. на ВКС, ІІ н.о.).

В заключение, съдът намира, че ожалваното определение, с което съдебното 3 производство е прекратено и делото е върнато на прокурора заради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.05.2026 г. по НОХД № 909/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – Габрово.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4