Решение № 120 от 04.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Ловеч, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500171 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 277/10.12.2024 г., по гр.д. № 246/2024 г. на РС Т., състав на същия съд отменил като незаконосъобразна и необоснована, на основание чл.

357, вр. чл. 188, т. 2 КТ, Заповед № 165/19.01.2024 г. на Директора на ОУ „Х.Б.“ с. Г., Л. област, с която на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 188, т. 2 КТ, на З. М. С., заемаща длъжността *** в училището, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. С решението съдът присъдил на ищеца разноските делото и осъдил ответника да заплати дължимите на съда държавна такса и разноски за производството по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ОУ „Х.Б.“ с. Г., в която се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост. Във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на съда за несъответствие на тежестта на наложеното наказание с тази, на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с мотивировката за характера на нарушенията и липсата на вредоносен резултат. Според въззивника районният съд не е съобразил, че с извършване на всяко от нарушенията по заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от служителя се демонстрира системно незачитане на задълженията по длъжностната характеристика и на приетите вътрешни актове, относими към трудовата дисциплина на всички работещи в 1 училището. Във въззивната жалба се претендира и допуснато от съда игнориране на системния характер на всяко от нарушенията по заповедта, извършването им в относително кратък интервал от време и през период от годината, през който е трябвало да се обезпечи отоплението на училището, което било вменено като задължение на ищцата и другите хигиенистки в училището. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, респ. за правилност на решението. Отделно от това, макар да се приема като краен резултат, в писмения отговор се изразява несъгласие с мотивите на районния съд по приемане за безспорно извършването на вмененото от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, вкл. неизпълнение на трудови задължения, които не се установява да се възложени по надлежния ред, както и несъгласие с мотивите за законосъобразно съдържание на заповедта и за надлежно провеждане на дисциплинарното производство. В писмения отговор се прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивникът ОУ „Х.Б.“ взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р. Д., която поддържа въззивната жалба, в хода на устните състезания излага съображения за неправилност на решението, моли за неговата отмяна и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата З. С. взема участие чрез адв. Н. Х.а, който оспорва въззивната жалба, в хода на устните състезания излага съображения за правилност на решението, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по иск от З. М. С. против ОУ „Х.Б.“ с. Г., Л. област, с която е предявен иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със заповед № 165/19.01.2024 г. на Директора на ОУ „Х.Б.“ с. Г.. В исковата молба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на издадената от работодателя заповед, като се поддържа, че липсва нарушение на трудовата дисциплина, а при евентуалност и несъразмерност на тежестта на 2 извършеното нарушение спрямо тежестта на наложеното дисциплинарно наказание. В писмения отговор на исковата молба от ответника са направени възражения за неоснователност на иска. Съдът се е произнесъл по наведените от ищеца основания и искания, респ. по възраженията на ответника, поради което няма произнасяне в нарушение на диспозитивното начало. Предвид извода за допустимост на решението в обжалваната му част, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от допълнително споразумение № 47/01.02.2024 г., към трудов договор № 31/01.12.2003 г., ищцата З. М. С. работи при ответника ОУ „Х.Б.“ с.

Г. на длъжност „***“, с работно време от осем часа, дневно.

Със заповед № 496/14.09.2023 г. на /08.09.2023 г. на директора на ОУ „Х.Б.“ с. Г. е утвърден Правилник за вътрешния трудов ред в училището за учебната 2023/2024 г. (неразделна част от заповедта), като със заповедта за утвърждаване се нарежда заповедта да се сведе до знанието на всички работещи в училището, както и че Правилникът е задължителен за всички работещи в училището, а неизпълнението му се счита за нарушение на трудовата дисциплина. Заповедта е връчена на ищцата, видно от приложения към нея списък на персонала в училището, съдържащ подпис срещу името на З. С..

От съдържанието на Правилника (чл. 55) се установява, че работното време на чистачите/хигиенисти е както следва: от 6:30 часа до 8:00 часа (1 час и 30 минути), от 8:00 часа до 8:30 часа (почивка), от 8:30 часа до 13:00 часа (4 часа и 30 минути), от 15:30 часа до 17:30 часа (2 часа), а през неучебното време/ваканции – от 8:00 часа до 10:00 часа, с почивка от 12:00 до 13:00 часа.

В приетите констативни протоколи се съдържат удостоверителни изявления на директора на ОУ „Х.Б.“ с. Г. със следните констатации: на 12.12.2023 г., в 12:15 часа, при потърсването им, З. С. и другите ***и, не били открити на работното им място и на територията на училището, че същите са напуснали училището към 11:50 часа до 13:00 часа, когато свършва първата част от работното време, те не са се появили (в протокол № 25/12.12.2023 г., подписан и от свидетелите Д.А.А., Р.И.Р. и И.Г.И.); на 13.12.2023 г., в 11:58 часа, при потърсването им, З. С. и другите ***и, не били открити на работното им място и на територията на училището, че същите са напуснали училището към 11:550 часа до 13:00 часа, когато свършва първата част от работното време, те не са се появили (в протокол № 27/13.12.2023 г., подписан и от свидетелите А.К.Г. и Д.А.А.); на 14.12.2023 г., в 10:52 часа, при наблюдение на 3 урок по физическо възпитание и спорт е установено, че З. С. е напуснала работното си място, тръгвайки си в 09:50часа, без да поиска разрешение (в протокол № 30/14.12.2023 г., подписан и от свидетелите А.К.Г. и К.А.А.).

С нарочна покана изх. № 033/20.12.2023 г. И.М., в качеството й на директорът на ОУ „Х.Б.“ с. Г., поискала от З.М. в срок до 05.01.2024 г. да представи писмени обяснения относно констатираните напускания на работното място през трите дни и за причините за тях. З.М. отказала да получи поканата, като отказът е удостоверен с подписан на трима свидетели.

В определения срок З.М. представила писмени обяснения (вх. № 193/05.01.2024 г.), според които тя счита, че до 15.12.2023 г. работното й време е било от 06:30 часа до 12:30 часа и от 15:30 до 17:30 часа, заявявайки че работното време, посочено в поканата за даване на обяснения, е ново и за него тя не е била уведомявана.

Със Заповед № 165/19.01.2024 г. Директорът на ОУ „Х.Б.“ с. Г. наложил на Р.А.М. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за допуснато от нея нарушение на трудовата дисциплина преждевременно напускане на работа. Р.А.М. отказала да получи заповедта, което е удостоверено с подписите на десет свидетели.

От показанията на свидетелите И.Щ.М. и И.Р.С. се установява, че З.С. работи като чистач в ОУ „Х.Б.“ с. Г. и че в сградата на училището не било оповестено работното време на чистачките. От показанията се установява, че проведеното общо събрание във връзка с приемане на действащия правилник нямало разискване на работното време, че за новото работно време ищцата и свидетелката И.Р. (също хигиенистка в училището) узнали едва при изискване на обяснения от директора по повод наложените дисциплинарни наказания, че дотогава чистачките идвали на работа от 06:30 часа до 12:30 часа, а следобед от 15:30 до 17:30 часа, както и че на 14.12.2023 г., на зададения от директорката на училището въпрос за местонахождението на ищцата, свидетелката отговорила, че си тръгнала.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният от З. М. С. иск за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ основателен.

Заповедта на директора на училището, с която наказанието е наложено, отговаря на изискванията в чл. 195, ал. 1 КТ – тя е писмена, като съдържанието на нейните мотиви включва означаване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, т.е. позволяващо на работника да узнае за какво точно му се налага наказанието и да организира защитата на правата си. В хода на 4 производството работодателят е предоставил на ищцата възможност да даде писмени обяснения, каквито са представени от нея в указания срок, поради което е изпълнено и изискването на чл. 193 КТ. От работодателя са спазени и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, доколкото последното вменено нарушение е извършено на 15.12.2023 г., а заповедта за налагане на наказанието е от 19.01.2024 г., в който ден ищцата е отказала да я получи.

Ищцата е извършила дисциплинарното нарушение вменено й от работодателя, с оглед констатираното нейно отсъствие от района на училището в рамките на работното й време, установено за нейната длъжност.

Съдът намира за недоказани твърденията, че тя не е била запозната с работното време за нейната длъжност, установено с актуалния Правилник за вътрешния трудов ред в училището (за учебната 2023/2024 г.), доколкото същият се явява неразделна част заповедта за утвърждаването му, която е подписана от ищцата. Затова няма как да се приеме, че ищцата не е била запозната с работно време за нейната длъжност. Отсъствията на ищцата в определените времеви интервали на конкретните работни дни се установяват от констативните протоколи на работодателя и от свидетелските показания.

При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя (чл. 189, ал. 1 КТ). В случая работодателят е взел предвид тежестта на нарушението, без да е отчел другите конкретни обстоятелства и цялостното поведение на ищцата не само преди констатациите на нейните отсъствия, но и след това. Заеманата от ищцата длъжност не е ръководна, нито е свързана с обезпечаване протичането на образователния процес в училището, поради което отсъствието на ищцата за конкретното време не е довело до спиране или осуетяване на учебните занятия или до настъпване на някакви други вреди или щети за институцията, за нейния персонал или обучаващите се. В този смисъл е неоснователно и недоказано оплакването във въззивната жалба за несъобразяване от районния съд, че нарушението е извършено през зимата, когато от хигиенистките в училище е трябвало да се обезпечи отоплението на училището. Ищцата не е била наказвана за нарушения на трудовата дисциплина (наложеното й преди това дисциплинарно наказание „уволнение“ е било отменено от съда), а след като й били искани обяснения за констатираните отсъствия, с напомняне на актуалното работно време, ищцата започнала да го спазва стриктно.