Решение № 6421 от 04.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6421 гр. С, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110151961 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ЗК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗД “Групама Застраховане” ЕАД, с която ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 511,29 евро/1000 лева, частично от 1053,35 евро/2 060,17 лева, представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета № ******** по застраховка „Каско+“ във връзка с настъпило ПТП на 09.08.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че 09.08.2023 г., в гр. С, на улица „В“ № **, е реализирано ПТП с участието на л.а. марка „Д.“ модел „Л.“ с рег. № ******, който предприема маневра паркиране без да съобрази местоположението на паркирания л.а. марка „Ф.“ модел „П.“ с рег. № *******, в резултат на което са нанесени щети върху последния автомобил. За реализираното ПТП е съставен двустранен протокол. Ищецът твърди, че е застраховател по полица № ********* по имуществена застраховка „Каско+“, на л.а. марка „Ф.“ модел „П.“ с рег. № *******. Посочва още, че е заплатил на 14.12.2023 г. застрахователно обезщетение в размер на 2 573,90 лева чрез заплащане на сервиза, извършил ремонта. С регресна покана ответното дружество било поканено да възстанови сума в размер на 2 588,90 лева, представляваща 1 размера на изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като ответникът заплатил единствено сума в размер на 588 лева. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗД “Групама Застраховане” ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение с виновния водач по застраховка ГО, механизма на процесното ПТП, наличието на вина у застрахования при него лек автомобил. Оспорва причинно-следствената връзка между претендираните от ищцовото дружество вреди и действителните такива, поради което поддържа, че изплатеното от него извънсъдебно обезщетение в размер на 528,73 лева покрива действителните вреди. Сочи, че увреденият автомобил е над 3 години към датата на събитието и е без право на ремонт в официален сервиз. Допълва, че в изпратения до ответника опис по доброволната претенция ляв фар е определен за полиране, а впоследствие е фактуриран като нов. Поддържа, че е признало цена на труд от 20 лева на час с ДДС и цена на преден ляв калник от алтернативен доставчик. Оспорва стойността необходима за възстановяване на вредите. По изложените твърдения, моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

С протоколно определение от 02.04.2026г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за обезщетение, като същият се счита за предявен за пълния му размер от 1550,83 лева /792,93 евро/.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да 2 е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача.

С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти при ответното дружество относно МПС марка л.а. марка „Д.“ с рег. № *******, както и че ищецът е застраховател по валидна сключена застраховка „Каско +“ по отношение л.а. марка „Ф.“ модел „П.“ с рег. № ********. Не се спори, че на посочената дата и място е реализирано ПТП по посочения от ищеца начин, както и че ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 528,73 лева. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Спорен е единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение във връзка с реализираното ПТП.

В тази връзка по делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните. От същото се установява, че всички увреждания по застрахования при ищеца автомобил се намират в пряка и причинно следствена връзка с настъпилото на 09.08.2023г.

ПТП. Според вещото лице, към тази дата лекият автомобил е бил в експлоатация – 7 години, 3 месеца и 11 дни, считано от годината на първата регистрация – 2016г.. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Ф.

П.“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2064,56 лева.

В съдебно заседание вещото лице е посочило, че левият фар в описа е отразен за подмяна. На въпроси на процесуалния представител на ответника вещото лице отговаря, че при изчисляването на средни пазарни цени се включват цените както на алтернативни нови части, така и на оригинални нови части.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. По отношение на неговия размер съдът намира, че същият следва 3 да бъде уважен в пълен размер, доколкото според вещото лице стойността необходима за отстраняване на вредите е 2064,56 лева, а ответникът е заплатил 528,73 лева. Поради това незаплатено остава обезщетение в размер на 1535,83 лева, към което следва да се добавят и 15 лева – ликвидационни разходи.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е претендирал и доказал следните разноски: 25,56 евро – държавна такса; 6,15 евро – държавна такса за увеличение на иска; 200 евро – депозит САТЕ; 239,28 евро – адвокатско възнаграждение или общо 470,99 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД “Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК 131421443, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 792,93 евро /1550,83 лева/, представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета № ******** по застраховка „Каско+“ във връзка с настъпило ПТП на 09.08.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗД “Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК 131421443, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 470,99 евро – разноски в исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4