Решение № 1208 от 01.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Русе, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. И. като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520101288 по описа за 2023 година

Г. Т. В. заявява, че е била в трудово правоотношение с „Водоснабдяване и канализация“ ООД, прекратено със Заповед №66/12.12.2022г., на основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1 КТ. Пояснява, че заемала длъжността „Ръководител направление финансово икономическо“.

Според т.7 на Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.07.1996г., сключено на 31.08.2012г., работодателят се задължил да заплати обезщетение при прекратяване трудовия договор по негова инициатива, в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година общ трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата твърди, че към м.декември 2022г. и имала над 41 години трудов стаж.

В Заповед №66/12.12.2022г., ответникът не начислил дължимото обезщетение, основано на посоченото допълнително споразумение, поради което, със заявление №К4674/21.12.2022г. ищцата предоставила срок за доброволно изпълнение. Въпреки изпратената през м.януари 2023г. нотариална покана, дружеството не изплатило претендираното обезщетение.

Молителката заявява, че последното брутно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, преди датата на едностранното прекратяване на договора е в размер на 8610 лева, формирано от: основна заплата – 6000 лева, допълнително възнаграждение за 41 години професионален трудов стаж – 2460 лева и социални суми – 150 лева. Обезщетението, дължимо на основание т.7 от посоченото допълнително споразумение възлизало на 353 010 лева. Предвид забавеното изпълнение счита, че ответникът дължи мораторна лихва за 1 периода 21.01.2023г. – 01.03.2023г. в размер на 3922.33 лева.

Счита, че обезщетението е дължимо, тъй като, на основание чл.66, ал.2 КТ, в допълнителното споразумение от 31.08.2012г. с работодателя били договорени по-добри условия при прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че съгласно посочената правна норма, страните биха могли да уговорят всички условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и са поблагоприятни за работника от установените с Колективен трудов договор. В този смисъл намира уговорката за валидна, тъй като не нарушавала императивни правни норми и уговореният срок за обезщетението не бил по-кратък от предвидения в КТ или в КТД. В подкрепа на аргументите, които излага цитира съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 827184123 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Добруджа“№6, представлявано от управителя И.Л.Мв да й заплати сумите: 353 010 лева – неизплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, дължимо на основание т.7 от Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.07.1996г., сключено на 31.08.2012г. и 3922.33 лева – мораторна лихва за периода 21.01.2023г. – 01.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, адв.П.И. – процесуален представител на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва обстоятелството, че ищцата е работила по трудово правоотношение в дружеството в периода 29.07.1996г. – 12.12.2022г. на длъжност „Главен счетоводител“.

Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заповедта не била обжалвана. След прекратяване на трудовия договор, работодателят изплатил на служителя дължимите обезщетения: по чл.224 КТ – за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, вр.чл.33, ал.2 от КТД в размер на 8 брутни работни заплати.

На 31.08.2012г. страните по делото сключили допълнително споразумение, в което договорили допълнително условие – определяне размера на обезщетението при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. Аналогична клауза била предвидена и в трудови договори на служители заемащи следните длъжности: „Ревизор ВВК“, „Главен инженер“ и „Счетоводител“. Допълнителните споразумения с тези служители били сключени през 2022г., когато Г. В. временно изпълнявала функциите на управител на дружеството.

В действащите към 2012г. и към 2022г. КТД били регламентирани по-големи обезщетения, дължими при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.1, 2, 3; чл.325, т.9 и чл.327, т.1 КТ и при пенсиониране.

Ответникът сочи, че при прекратяване на трудовия договор по чл.331 КТ, по 2 инициатива на работодателя, е договорен размер на обезщетението „не по-малко от шесткратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение“.

Поддържа, че договореното в т.7 от допълнителното споразумение, сключено на 31.08.2012г. е относимо само при прекратяване на трудовия договор „по инициатива на работодателя“. В тази връзка пояснява, че основанията за прекратяване на трудов договор са нормативно регламентирани и не съществува възможност да бъдат заменяни или променяни в индивидуалния трудов договор, тъй като в тази част разпоредбите на КТ са императивни, т.е. изключени от договорната свобода на страните. В допълнителното споразумение страните посочили едно от нормативно установените основания за прекратяване на трудовия договор – това по чл.331 КТ. Това основание се реализирало само и единствено по инициатива на работодателя, не било обвързано от наличие на виновни действия на коя да е от страните, не било обвързано от предизвестие или настъпване на други факти с правно значение. Фактическият състав на основанието включвал материализирана инициатива на работодателя до работника, приемане на предложението от работника и изплащане на обезщетението от работодателя. Работникът разполагал с правото да приеме или да не приеме предложението. При приемане на предложението, правата на работника били гарантирани с нормата на чл.331, ал.3 КТ, съгласно която при неплащане в едномесечен срок на обезщетението се счита, че основанието за прекратяване на трудовия договор е отпаднало.

При тълкуване въпросната т.7 от допълнителното споразумение, ответникът прави извод, че предвиденото обезщетение е основано именно на разпоредбата на чл.331 КТ.

Твърди, че трудовият договор е прекратен на различно основание – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в този случай, служителят има право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, което е изплатено изцяло при съобразяване КТД. Счита, че тълкуване, различно от изложеното , противоречи на добросъвестността и добрите нрави.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, основано на Договор №141/29.07.1996г., изменен с допълнителни споразумения, по силата на който Г. Т. В. заемала длъжността „Ръководител направление – финансово икономическо“ във „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 6000 лева, считано от 01.06.2022г.

Според т.7 на Допълнително споразумение, сключено на 31.08.2012г., работодателят се задължил да заплати обезщетение при прекратяване трудовия договор по негова инициатива, в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за всяка година общ трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Със Заповед №66/12.12.2022г. трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В акта са визирани дължимите на ищцата суми: неизплатените към датата на прекратяване на 3 трудовото правоотношение трудови възнаграждения; обезщетение по чл.224 КТ; обезщетение по чл.220 КТ и обезщетение по чл.33, ал.2 КТД, сключен на 16.04.2021г. в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 8 месеца.

На 21.12.2022г. ищцата депозирала заявление до работодателя, с искане да й бъде изплатено обезщетение, съгласно т.7 от Допълнително споразумение, сключено на 31.08.2012г., а през м.януари 2023г. отправила нотариална покана със сходно съдържание.

Приложени са: Длъжностна характеристика; „Вътрешни правила за организация на работната заплата при „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе“; колективен трудов договор и списък на служителите придобили право на пенсия за прослужено време и стаж към 12.12.2022г. и към 02.03.2023г.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в молба обстоятелства и формулиран петитум съдът приема, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове за заплащане обезщетение, основано на т.7 от Допълнително споразумение, сключено на 31.08.2012г. и чл.86 ЗЗД.

Безспорно е, че трудовото правоотношение между Г. В. и „Водоснабдяване и канализация“ ООД е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и заповедта, като неоспорена е влязла в сила.

Спорът между страните се свежда до това, т.7 от Допълнителното споразумение, намира ли приложение при прекратяване трудовия договор на посоченото в заповедта основание.

При тълкуване процесната клауза следва да се съобразят и изследват обстоятелствата, при които е договорена, с оглед изясняване действителната воля на страните. Въведената в т.7 от споразумението уговорка на практика е идентична с нормата на чл.331 КТ (действаща към 31.08.2012г.), предвиждаща заплащане обезщетение при прекратяване трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, което води до извод, че страните са постигнали съгласие относно размера на обезщетението при прекратяване трудовото правоотношение по инициатива на работодателя (чл.331 КТ).

Разпоредбата на чл.331 КТ визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовия договор, различно от прекратяването с предизвестие (чл.328 КТ). Характерна негова черта е предложението отправено само от страна на работодателя, което съдържа два основни реквизита: дата на прекратяване и предложените заплати. За да се счита прието предложението, трябва да бъде постигнато взаимно съгласие и по двата реквизита. В случая не са налице елементите от фактическия състав на правната норма, не са налице и условията за изплащане обезщетение по т.7 на Допълнително споразумение, сключено на 31.08.2012г.

Трудовото правоотношение е прекратено на друго основание - чл.328, ал.1, т.10, пр.1 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със Заповед №66/12.12.2022г. са определени и дължимите за прекратителното основание обезщетения, като това по чл.222, ал.3 КТ е съобразено с действащия към този момент КТД.

Предвид изложеното съдът счита, че претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

4

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото, които съобразно списъка по чл.80 ГПК възлизат на 9460 лева – възнаграждения за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Г. Т. В., ЕГН ********** с адрес: гр.М., ул.“М.“№.....срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 827184123 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Добруджа“№6, представлявано от управителя И.Л.М. иск за заплащане сумите: 353 010 лева – неизплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, дължимо на основание т.7 от Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.07.1996г., сключено на 31.08.2012г. и 3922.33 лева – мораторна лихва за периода 21.01.2023г. – 01.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2023г. до окончателното й изплащане.