Решение № 514 от 30.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Бургас, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500947 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 1660/03.04.2023г. по описа на РС Айтос, подадена от А. М. А., ЕГН ********** и Г. Р. И., ЕГН **********, чрез адв.Рамадан Нуретин, съдебен адрес: гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 4, против Решение № 52 от 22.03.2023г., постановено по гр.д.

№ 713/2022г. по описа на Районен съд Айтос.

С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен иска по чл.212 ГПК вр. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявен от А. М. А. и Г. Р. И., против Н. Р. Б. и А.

Р. В., за обявяване нищожността на сключения между страните договор за доброволна делба от 14.08.2019г., обективиран в нотариален акт №55/14.08.2019г., поради липса на предмет.

Отхвърлен е като неоснователен и иска за делба с правно основание чл.34 ЗС, предявен от А. М. А. и Г. Р. И., против Н. Р. Б., и А. Р. В., по отношение на следните имоти: дворно място с площ от 899 кв.м., находящо се в с. К., съставляващо ПИ № 275 в кв.21 по плана на cъщото село, при граници на дворното място: улица, ПИ № № 276,277 и 274, за който имот, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № РД- 08-643/04.08.2016 г. е отреден УПИ XIV-275, 1 кв.21, с площ на УПИ от 908 кв.м. от които 9 кв.м. придаваеми с неуредени регулационни сметки, пpи граници на УПИ: от изток - УПИ XIII-276 и УПИ II-277, север - УПИ I -274, югозапад- улица, който УПИ е идентичен на част от бивш УПИ V-78, кв. 19 по плана на с. К. от 1927 г., идентичен на УПИ XIV275, на част от УПИ XIII и на част от улица по плана на селото от 1975 г., ведно с изградените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ oт 85 кв.м. и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., както и всички подобрения и приращения в дворното място.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответницата Н. Р. Б. направените по делото разноски в размер на 1650 лв., както и да заплатят по сметка на РС Айтос държавна такса в размер на 100 лв.

С жалбата се изразява недоволство срещу решението в неговата цялост, с оплаквания, че същото е неправилно, както и необосновано.

Въззивниците намират за неправилен и необоснован извода на районния съд, че извършената между страните доброволна делба не е нищожна, тъй като трите съделителки са получили реален обект, а четвъртата, макар да не е получила такъв, е запазила правото си на ползване върху частта на една от останалите съделителки, което е равнозначно на парично или възмездно уравняване.

Поддържат становището си за нищожност на договора за доброволна делба. Сочат, че извършената от страните доброволна делба е нищожна, тъй като не са спазени изискванията на Закона за наследството /чл.69, ал.2 от ЗНвсеки съсобственик да получи дял в натура, т.е. реален дял/, изискванията на Закона за собствеността /чл.39 от ЗС за делба на сграда по етажи или части от етажи, ако същите могат да се ползват самостоятелно без значителни преустройства или преустройства по- големи от обикновените/, както и изискванията на Закона за устройство на територията /чл.202 ЗУТ във връзка с чл.200 и чл.19 от ЗУТ/. В случая правилно съдът констатирал, че три от съделителките са получили идеални части от дворното място, една от тях- е получила в дял самостоятелна сграда, а други две от тях са получили идеални части от едната от делбените сгради със съответното право на реално ползване върху сградата. Неправилно съдът приел, че всеки от тримата съделители е получил сграда/самостоятелен обект на собственост, тъй като е поставен знак за равенство между пълната собственост върху самостоятелен обект и собственост на идеални части от същия обект. Правилно съдът приел, че 2 четвъртият съделител не е получил реален дял, а си е запазил право на ползване върху частта на един от съделителите. Неправилно съдът приел, че по този начин четвъртият съделител се е запазил е получил реален обект, който е негова изключителна собственост. Изтъква, че при действителната делба следва да се поставят в собственост реално обособени, самостоятелни по своето естество или предназначение имоти. Намира за неотносимо позоваването на съда на ППВС №2/82г., но счита, че дори да се приеме, че е относимо, то е налице съдебна практика, която се разграничава от постановките в него, когато едно дворно място може да бъде разделено на отделни парцели, в които попадат сградите на отделните собственици.

Акцентира, че вещото лице по допуснатата експертиза е посочило, че дворното място позволява делба в този смисъл. Развити са подробни съображения.

В обобщение се заключава, че съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е приел, че определянето на идеални части собственост върху сграда и разпределение на реалното ползване на същата сграда представлява валидна делба на процесната сграда.

Моли решението да бъде отменено, като съдът постанови ново, с което да уважи предявеният инцидентен установителен иск за нищожност на доброволната делба, както и претенцията за делба. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Р. Б., чрез адв.Илка Джамбазова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александър Батенберг“ 2, хотел Приморец, офис 292.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата Б. сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, основано на правото, обичая и морала, поради което моли същото да бъде потвърдено. Заявява, че ищците са действали недобросъвестно, като са инициирали дело за съдебна делба, премълчавайки за вече извършената доброволна такава. Акцентира, че страните могат да определят свободно съдържанието на договора, доколкото същото не противоречи на императивни правни норми и на добрите нрави, както в случая са направили страните по делото, сключвайки договора за доброволна делба. Изтъква, че договорът за доброволна делба не противоречи на императивни норми на закона, и след като всеки от съсобствениците получи реален дял от имуществото и е налице съгласие за уреждане на 3 отношенията при наличие на минимално несъответствие на дяловете, то допълнително уравняване на дяловете не е било необходимо. Изтъква, че ищцата А. А. е само ползвател на част от имота, тъй като същата е дарила своята част на трите си дъщери, което обуславяло извод, че тя няма правен интерес в настоящото производство. Цитира съдебна практика.

Сочи, че след извършването на делбата тя и нейният съпруг са направили подобрения в сградата, поставена в нейн дял, като семейството им живее в тази къща. Счита, че тъй като сградите са на различни собственици, земята се явява обслужваща спрямо построените върху нея сгради, като поради тези съображения делбата им е недопустима съгласно приетото в т.1, б.“д“ на ППВС №2/82г. Изтъква още, че всяка от трите сестри има издаден нотариален акт за собствената си част, а е известно, че наличието на един валидно издаден нотариален акт е достатъчно, за да настъпят неговите правни последици. Изразява недоумение защо три години след извършената доброволна делба се иска отново извършване на делба на процесния имот.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от въззиваемата А. Р. В. /л.24 от делото на БОС/, с който се изразява становище за правилност на обжалваното решение и се иска от съда същото да бъде потвърдено.

В съдебните заседания пред въззивната инстанция участие са взели само процесуалният представител на въззивниците А. и И.- адв. Нуретин, който поддържа въззивната жалба, както и този на въззиваемата Б.- адв. Д., която оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.

Въззивниците претендират решението да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което делбата се допусне при полагащите се на страните квоти.

Въззиваемата Б., чрез пълномощника си претендира обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, същата е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

4

Ищците А. А. и Г. И. твърдят, че с ответниците Н. Б. и А. В. са съсобственици на дворно място с площ от 899 кв.м., находящо се в с. К., общ.Айтос, съставляващо поземлен имот № 275 в кв.21 по плана на cъщото село, при граници на дворното място: улица, ПИ № № 276, 277 и 274, за който имот, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № РД- 08-643/04.08.2016 г. е отреден УПИ XIV-275, кв.21, с площ на УПИ от 908 кв.м. от които 9 кв.м. придаваеми с неуредени регулационни сметки, пpи граници на УПИ: от изток - УПИ XIII-276 и УПИ II-277, север - УПИ I -274, югозапад- улица, който УПИ е идентичен на част от бивш УПИ V-78, кв. 19 по плана на с. К. от 1927 г., идентичен на УПИ XIV-275, на част от УПИ XIII и на част от улица по плана на селото от 1975 г., ведно с изградените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ oт 85 кв.м. и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., както и всички подобрения и приращения в дворното място.

Ищцата А. А. и съпругът й Р.В.А. закупили част от дворното място и изградените в него паянтова жилищни сгради през 1977г. с нотариален акт № 10, т.I, дело № 368/1977г. По силата на непрекъснато владение и своене повече от 10 години, двамата придобили по давност и останалата част от дворното място. След смъртта на Р.А., съпругата му и трите им дъщери – останалите страни по делото, придобили по наследство неговия дял от дворното място и постройките. Така ищцата А. А. станала собственик на 5/8 ид.ч. от имотите, а Г. И., Н. Б. и А. В. придобили по 1/8 ид.ч. от дворното място и изградените в него сгради.

Ищците твърдят, че страните не са постигнали съгласие за делбата на дворното място и изградените в него сгради- паянтова жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м. и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., както и всички подобрения и приращения към мястото, поради което са предявили иск за съдебната им делба, при посочените по- горе квоти.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Н. Б. е представила отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Заявява, че с нотариален акт № 55, т.II, рег.№ 3417, дело № 224 от 14.08.2019г. са извършили доброволна делба на поземления имот, по силата на който е получила в дял дворна място от 380 кв.м. ид.ч. с правото на реално ползване на източната част от имота, ведно с изградената в ползваната част от имота паянтова жилищна сграда с площ от 85 кв.м., а освен това взаимно са си учредили право на строеж.

5

Ответницата А. В. получила в дял ½ ид.ч. от дворно място с площ от 519 кв.м., с право на реално ползване на средната част от поземления имот, ведно с ½ ид.ч. от правото на реално ползване на източната половина от паянтовата жилищна сграда с площ от 56 кв.м.

Ответницата Г. И. получила в дял ½ ид.ч. от дворно място с площ от 519 кв.м., с право на реално ползване на средната част от поземления имот, ведно с ½ ид.ч. от правото на реално ползване на западната половина от паянтовата жилищна сграда с площ от 56 кв.м.

Ответницата Р.М. си запазила правото на пожизнено ползване върху частта, собствена на Г. И.. Трите сестри се снабдили с констативни нотариални актове за собственост върху придобитите от всяка от тях имоти, което според ответницата Б. е достатъчно, за да настъпят правните последици на валидно издадения нотариален акт. Затова намира, че иска за делба е недопустим, респективно- неоснователен.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А. В. е представила отговор /л.38 от делото на РС/,в който заявява, че не е съгласна с исковата молба, тъй като делба вече е извършена.