Решение № 635 от 08.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Стара Загора, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя И. при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20215530105127 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът в исковата молба твърди, че на 16.04.2018 г. между „Стара Загора Проект“ ЕООД в качеството си на продавач и „Софстрой Инвест“ ЕООД в качеството си на купувач бил сключен договор за продажба, съгласно който продавача продавал периодично и поетапно на купувача бетон и строителни материали, при условия подробно изложени в договора. Договора влизал в сила считано от неговото подписване и бил със срок на действие една година, като съгласно чл.2 от договора, след изтичане на срока на договора същият преминавал в безсрочен.

Съгласно договора предаването на стоката от продавача на купувача по всяка отделна доставка се удостоверявал с подписване на експедиционна бележка.

За периода юни 2019 г. - юли 2019 г., ищеца „Стара Загора Проект“ ЕООД бил продал и доставил стоки - строителни материали на ответника, съгласно експедиционни бележки, приложени към настоящата молба. Извън тези продажби и доставки, ищеца бил продал и доставил множество други строителни материали, които обаче били платени и не били предмет на 1 настоящата претенция.

За продадените и доставени стоки за процесния период „Стара Загора Проект“ ООД бил издал на ответника следните фактури:

1.

Фактура № *************/******* г. на стойност 13 454,40 лв., с вкл. ДДС. Факта на удостоверяване на продажбата се удостоверявал със следните експедиционни бележки: - експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка №

************* г., експедиционна бележка №************* г., експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка № *************г., експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка №

*************г., експедиционна бележка

№

************* г., експедиционна бележка *************г., експедиционна бележка № ************* г.

2.

Фактура № *************/************* г. на стойност 5 884,80 лв. , с вкл. ДДС. Факта на удостоверяване на продажбата се удостоверявал със следните експедиционни бележки: - експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка №

************* г., експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка №

************* г., експедиционна бележка № ************* г., експедиционна бележка № ************* г.

Услугите били извършени съобразно изискванията и в сроковете, поставени от ответника и били приети без възражения. Факта на извършване на услугите се удостоверявал от наличието на експедиционни бележки, надлежно подписани от представители на ответника. Отделно от това, съгласно чл.З, ал.З от Договора, подписването на експедиционната бележка и/или фактурата от купувача или негов представител или включване на фактурата в счетоводството на купувача се приемал за безусловно доказателство, че купувача бил получил описаната там стока.

Изрично следвало да се подчертае, че по сключения между страните договор от 16.04.2018 г. „Стара Загора Проект“ ЕООД, било издало на „Софстрой Инвест” ЕООД освен стоките и услугите по горепосочените фактури, множество други фактури, които обаче били заплатени от ответника 2 и не били предмет на настоящата претенция.

В раздел IV от договора били уредени цените и начина на плащане във връзка с договора.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора купувачът бил длъжен да заплаща цената на доставените стоки и услуги в срок до 10 работни дни от датата на издаване на фактурата. Съгласно договора издаването на фактурата бил единствения документ, въз основа, на който възложителя дължал заплащане на фактурираната от изпълнителя сума.

Възложените дейности и услуги по договора били изпълнени качествено и в срок, поради което не било налице правно основание, дължимите суми по издадените фактури от „Стара Загора Проект“ ЕООД да не бъдели заплатени от ответника. Фактурите били приети от ответника без възражения и доколкото им било известно били заведени и в счетоводството му. Същият бил ползвал и право на данъчен кредит по тези фактури. Съгласно трайната съдебна практика, осчетоводяване на фактурата в счетоводството на ответника и ползване на право на данъчен кредит по фактурата било доказателство за получаване на стоките и дължимостта на сумите по фактурите. Въпреки многобройните разговори проведени между страните за уреждане на отношенията, до настоящия момент дължимите суми не били изплатени и били дължими от „Софстрой Инвест“ ЕООД.

Общия размер на задълженията на „Софстрой Инвест“ ЕООД, представляващи неизплатени главници по описаните по - горе данъчни фактури, издадени по договор от 16.04.2018 г. възлизал на 19 339,20 лв.

Отделно от това, освен дължимите главници по посочените фактури, ответникът дължал и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на всяка фактура, до датата на предявяване на молбата в съда - 11.11.2021 г., която възлизала на сумата в общ размер на 4 554,41 лв. Общият размер на всички обективно съединени искове против „Софстрой Инвест” ЕООД по договор от 16.04.2018 г. възлизал на 23 893,61 лв.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди „Софстрой Инвест“ ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК 115090296, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р - н Южен, „Александър Стамболийски“ № 39, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя София Колева Танева, да 3 заплати на „Стара Загора Проект“ ЕООД, вписано в ТР при АВ под ЕИК 833091378, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.

„Калояновско шосе“ № 1, сумите както следва:

1. Сумата 13 454,40 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура № *************/******* г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане.

2. Сумата 5884,80 лв., с вкл. ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура № *************/************* г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане.

3. Сумата 3 214,11 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура № ************* г., до датата на предявяване на молбата в съда - 11.11.2021 г.

4. Сумата 1 340,43 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на фактура № ************* г., до датата на предявяване на молбата в съда - 11.11.2021 г.

На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка на ищеца:

Банка: *************, IBAN: *************, BIC: *************.

Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, процесуалният представител на ответното дружество „Софстрой Инвест“ ЕООД е подал писмен отговор, в който взима следното становище.

Оспорва изцяло по основание и размер всички заявени от ищеца в настоящото производство претенции, като излага следните съображения.

Твърди, че предявените претенции за заплащане на главници по фактури в общ размер от 19 339,30 лева били абсолютно неоснователни, защото: по всички извършени от ищеца доставки, същият бил доставил бетон, различен от заявения, респ. различен от посочения в издадените от самия него фактури и експедиционни бележки, поради което счита, че било налице пълно неизпълнение на основното му задължение по процесния 4 договор, формулирано в чл.1 от споразумението; по всички извършени от ищеца доставки, същият бил доставил бетон, несъответстващ на относимите БДС стандарти, поради което счита, че било налице неточно изпълнение на основно договорно задължение, предвидено в чл. 6 от договора за продажба;

- дори условно да се приемело, че не били налице горните две хипотези, то евентуалното частично изпълнение било толкова некачествено и лошо, че по естеството си съставлявало и се приравнявало на пълно неизпълнение.

По отношение на предявената акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на общо 4 554,54 лева - доколкото оспорва основателността на главната претенция, счита, че неоснователна била и акцесорната такава.

Не оспорва наличието на сключен договор за продажба от дата 16.04.2018 година, по силата на който ищецът се бил задължил да доставя заявени от ответника количества и класове бетон при цени и характеристики, съобразно приложение към договора. Не оспорват твърдението, че съгласно договора за всяка една отделна доставка били съставени експедиционни бележки.

Оспорва твърдението, че ищецът бил доставил стоките във връзка, с които били издадени описаните в исковата молба фактури. Оспорва твърденията, направени с исковата молба, че услугите били извършени „съобразно изискванията“, както и че възложените дейности и услуги били изпълнени „качествено“.

Твърди, че при описаните в исковата молба доставки ищецът бил доставил стока, различна от заявената от ответника, несъответстваща на приложимите стандарти за качество и съответствие на строителния продукт, неотговаряща на изискванията на наредба РД-02-20-1/05.02.2015 година за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, както и на нормативните изисквания за относимост на строителния материал към приложимите стандарти и към наредбата.

В периода на действие на сключения между страните в настоящото производство договор, ищецът следвало да доставя бетон от различни 5 класове, съобразно нуждите на ответника, който бил задължено лице и по друг договор за строителство. Заявеният за доставяне бетон бил влаган в обект: „Цех за пенливи вина в *************, *****, *************.

Съгласно одобрения архитектурен проект, сградата представлявала правоъгълник от бетонни стени и колони, покрит с дъгообразен купол, който също бил от бетон. На практика, 80 % от обекта се изисквало влагане на конструктивен бетон с клас на якост на натиск В30.

В изпълнение на договора многократно бил доставян бетон от различни класове и количества, както било посочено и в самата искова молба, като отношенията между страните по повод на тези доставки били предмет на отделни съдебни производства.

Във връзка с финализиране на обекта в ************* ответникът решил, по своя инициатива и с цел гарантиране на качеството на изпълненото строителство, да ангажира изпитателна лаборатория, която да извърши проверка на якостта на натиск на вложения в процесния цех за пенливи вина бетон.

Първата проверка за якостта на натиск на бетона била проведена на 29.05.2019 година. Същата била извършена от сертифицирана изпитателна лаборатория с метод на изпитване съобразен с БДС KN 13791/NA:2011. От нея се установявало, че стойността на резултатите от изпитването били по ниски от граничните стойности съгласно Българския държавен стандарт.

Сочи, че якостта на натиск на определен клас бетон нараствала във времето, в резултат на зреенето и втвърдяването на материала. Така например, бетон от клас В 30 (С 25/30), който бил и масово използваният в строителния обект и в частност бил заявен за доставяне по процесиите фактури, предвид обстоятелството, че в по - голямата си част бил излят през пролетта на 2018 година, до момента на извършване на тази първа проверка относно неговите характеристики, технологично би следвало да е достигнал якост на натиск от порядъка на поне клас В 32 - 33.

Силно обезпокоен от проведеното изпитване, посочено в предходния абзац, ответникът заявил второ и трето такова, съответно на дати 17.06.2019 година и 16.07.2019 година. Резултатите и от двете проби отново показали стойности далеч по - ниски от граничните такива, съгласно стандарта.

6

Нямало как да се допусне, че горните резултати били случайни или се отнасяли само до определени части от конструкцията, тъй като и трите изследвания показвали стойности далеч по - ниски от очакваните и нормалните за конкретен вид бетон. Освен това от съдържанието на протокола, обективиращ последното по ред изследване, направено на 31.01.2020 година било видно, че проби на бетона били взимани от различни части на строителния обект, именно за да се придобиела цялостна представа за относимостта и качеството на доставения материал.