Решение № 98 от 10.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000013 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-452 от 09. 09.2020 г. по т. д. № 65/2020 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Н.Д. К. и на С.Д. К., действащи чрез своята майка и законен представител В. Ц. К., сумите от по 200000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния баща Д. Н. К., настъпила при ПТП от 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане. Осъдено е ЗД „Евроинс“ АД да заплати на В. Ц. К. сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Д. Н.

К., причинена при ПТП от 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата над 150000 лв. до претендираните 200000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е осъдено ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Н. Д. К. и на Т. Й. К. сумите от по 100000 лв., представляващи 1 обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. Н. К., настъпила при ПТП от 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане, като исковете на Н.К. и на Т.К. за разликата над присъдените по 100000 лв. до претендираните по 200000 лв. са отхвърлени. Със същото решение е осъдено ЗД „Евроинс“ АД да заплати на В. Н. Н. сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д. Н. К., настъпила на 13.09.2018 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане, като искът на В.Н. за разликата над 5000 лв. до претендираните 100000 лв. е отхвърлен. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. Ц.

К., Т. Й. К., Н. Д. К. и В. Н. Н., като решението се обжалва, както следва: в частта, в която е отхвърлен иска на ищцата В.К. за обезщетение за разликата над 150000 лв. до претендирания размер от 200000 лв., ведно с лихвата за забава върху тази разлика; в частта, в която е отхвърлен иска на Т.К. за обезщетение за разликата над 100000 лв. до пълния размер от 200000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика; в частта, в която е отхвърлен иска на Н.К. за заплащане на обезщетение за разликата над 100000 лв. до пълния размер от 200000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика и в частта, в които е отхвърлен предявения иск от В.Н. за разликата над присъдения размер от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 100000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, както и по отношение на разноските. В жалбата са наведени оплаквания, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на съда да изслуша съдебно психологическа експертиза, каквото искане е направено още с исковата молба. Неправилно първоинстанционният съд е приложил ограничителната разпоредба на пар. 96а, ал. 3 от ЗИД на КЗ, тъй като разпоредбата противоречи на правото на ЕС и по- конкретно на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО и практиката на СЕС по преюдициални запитвания, задължителна за националния съд, съгласно чл. 633 ГПК. Неправилна е преценката на съда относно тежестта на претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на родственика на жалбоподателите, което е довело до определяне на занижен размер на присъдените обезщетения. От 2 събраните доказателства се установявала силна емоционална близост и отношения на привързаност на починалия с жалбоподателите, поради което неговата смърт е довела до силни негативни изживявания за всеки от тях. Не е съобразена практиката на съдилищата по подобни казуси, както и размерите на определените обезщетения не са съобразени с икономическата конюнктура в страната.

Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени в обжалваните части, като вместо това се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове, ведно със законната лихва за забава, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по жалбата.

Постъпила е въззивна жалба и от ЗД „Евроинс“ АД против постановеното решение, като същото се обжалва, както следва: в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищците Н.К. и С.К. обезщетения за неимуществени вреди за сумите над 150000 лв. до присъдените 200000 лв. за всеки от ищците, ведно с лихвите и разноските върху тези суми; в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата В.К. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 120000 лв. до присъдените 150000 лв., ведно с лихвите и разноските върху тази сума; в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищците Н.К. и Т.К. обезщетения за неимуществени вреди за сумите над 90000 лв. до присъдените 100000 лв. за всеки от ищците, ведно с лихвите и разноските върху тези суми; в частта в която дружеството е осъдено да заплати на В.Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Наведени са доводи за определен завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които не отговарят на изискванията на справедливостта и установената съдебна практика по аналогични казуси. Не е съобразен начина на настъпване на увреждането и обстоятелствата, при които е станало това, не е съобразен размера на присъдените обезщетения с минималната работна заплата за страната, спрямо която размерите се явяват прекомерни и несъобразени със справедливостта. Следва да се отчете, че деянието е извършено по непредпазливост, като виновният водач е бил едва на 18 години, не е съобразен факта, че регулирането и поддържането на 3 кръстовището е по начин, който не отговаря на нормативно приетите изисквания. По отношение на ищцата В.Н. се оспорва материално правната й легитимация, като се сочат доводи, че не е налице изключението по смисъла на ТР 1/2018 г. за присъждане на обезщетение. Сочи се, че неправилно е приет механизма на ПТП, като се оспорват изводите на съда за липса на вина от страна на водача на товарния автомобил Скания.

Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в обжалваните части, вместо което се постанови друго, с което се определи справедлив размер на обезщетението и се отхвърлят предявените искове.

По тази жалба е депозиран отговор от ищците по делото, с който се заема становище за неоснователност на постъпилата жалба.

Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД се присъединява към жалбата на ЗД „Евроинс“ АД относно оспорването на присъдените размери, като оспорва жалбата на ЗД „Евроинс“ АД относно механизма на ПТП, като поддържа тезата, че виновен за ПТП е единствено водача, застрахован при ЗД „Евроинс“ АД.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. Ц. К., Н.Д. К. и С.Д. К., 4 последните две чрез законния си представител В.К., Т. Й. К., Н. Д. К. и В. Н.

Н., против ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Н. К., причинена при ПТП на 13.09.2018 г., като пострадалия е бил съпруг на първата ищца, баща на Н. и С., син на Т.К. и Н.К., и брат на последната ищца.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 13.09.2018 г. около 00,02 ч. на ГП І-3, км 25+925, на кръстовището с път ІІІ-405 е настъпило ПТП между лек автомобил БМВ 316И, управлявано от И. И. А. и товарен автомобил Скания, управляван от Т. К. Т., като причината за ПТП е, че водачът на лекия автомобил, движещ се в посока от с. Горна Студена – гр.

Павликени по път ІІІ-405, не спрял на пътен знак Б-2 „Стоп“ и реализира удар с движещия се по пътя с предимство товарен автомобил. Загиналият Д. К. е бил пътник в лекия автомобил, возещ се на предна дясна седалка. Децата и съпругата на загиналия приели много трудно загубата му, като съпругата изпаднала в шок за няколко дни и била на силни успокоителни в деня на погребението и след това. Постоянно плачела, и към настоящия момент, през ден пътувала до с. Поликраище, за да посещава гроба на съпруга си. Не намира сили да продължи напред, съпругът й бил най-голямата й опора, и след неговата загуба светът й се сринал, животът загубил смисъл. Болката й била още по-голяма, тъй като в момента тя е сама с двете си деца, които също не могат да преодолеят страданието си и за които става непосилно да се грижи и издържа. Н. е по-голямата дъщеря на починалия, която станала затворена и неконтактна, не желае да ходи на училище и да се събира с приятели. Започнала да тренира футбол в памет на покойния си татко. С. също била изключително депресирана, близките й забелязали, че изпитва апатия към всичко. Ищците Т. и Н.К.и приели тежко загубата, животът им загубил смисъл и бил съпроводен от мъка, отчаяние и печал. След смъртта на сина си изпаднали в тежка депресия, постоянно ги измъчват натрапчиви мисли, станали затворени и неконтактни, чувствал се безпомощни. Ищцата В.Н. е сестра на починалия, която имала изградена силна емоционална връзка с него преживе. Те са израснали заедно като деца, след създаването на свои семейства, празнували всички празници заедно, ходили на почивки заедно, имали общи семейни приятели и компания. Ищцата обичала безрезервно брат си, който й помагал и я подкрепял. Поради това, тя също изживяла тежко 5 загубата му, заедно с родителите си посещавала всеки ден гроба му. С оглед на това, е отправено искане за обезвреда на претърпените неимуществени вреди от загубата на починалия в размер на по 200000 лв. за съпругата, децата и родителите му, и на 100000 лв. за сестра му, ведно със законна лихва върху присъдените суми, считано от 24.02.2019 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба са направени следните възражения: оспорва се механизма на ПТП, оспорва се виновното поведение на застрахования водач, тъй като същият не е имал видимост към пътя с предимство; излагат се доводи, че виновно поведение за настъпване на ПТП има и водача на товарния автомобил Скания, който се е движил с превишена скорост и не е реагирал своевременно; евентуално се твърди, че ПТП е настъпило при независимо съизвършителство и на двамата водачи; направено е възражение за съпричиняване, тъй като загиналия е бил без поставен предпазен колан; оспорват се размерите на претендираните вреди; по отношение на ищцата В.Н. ответникът се позовава на лимита на отговорност, въведен с пар. 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, която норма е приложима и в настоящия случай.

Третото лице помагач на страната на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете, оспорва твърденията на ответника за виновно поведение на застрахования при него водач на товарния автомобил; оспорва размерите на предявените претенции като прекомерно завишени, оспорва материалноправната легитимация на В.Н. да получи обезщетение, като се сочи, че липсват твърдения и доказателства за трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и тази ищца, съответно за изпитани морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка; позовава се на разпоредбата на пар. 96 от ЗИДКЗ относно въведения лимит на обезщетение; направено е възражение за съпричиняване, тъй като починалият е пътувал без поставен предпазен колан.