Решение № 2 от 06.01.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Силистра, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20253400500358 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Виваком България“ ЕАД, уточнена с молба вх.№ 3692/2025г., срещу Решение № 275/02.05.2025 г. по гр. дело № 1352/2024 г. на РС – Силистра.

С посоченото решение съдът признал за установено, че Н. П. К. не дължи на „Виваком България“ ЕАД с ЕИК 831642181 и адрес на управление: гр. София, ***И, представлявано от Н. Андреев, сумата от 33,65 лв. по кредитно известие № 0035010067 от 15.05.2023 г., издадено въз основа на договор за електронни услуги № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г., като прекратил производството по иска за сумата над 33,65 лв. Със същото решение отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Н. П. К. против „Виваком България“ ЕАД, чрез който ищецът моли съда осъди ответника да му заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на прекратяване на доставката на мобилни услуги договор за електронни услуги № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г. преди уговорения срок.

От постановеното решение на районния съд недоволен е останал единствено въззивникът „Виваком България“ ЕАД, който го обжалва в срок в частта, с която е бил уважен искът на Н. П. К. за установяване, че не дължи сумата от 33,65 лв. по кредитно известие № 0035010067 от 15.05.2023 г., издадено въз основа на сключен между страните договор за електронни услуги № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г.

1

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради погрешно приложение на метериалноправните норми. Сочи се, че между страните съществувал договор № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г. при условията на абонаментен план Unlimited 50 със срок на действие до 07.06.2023 г., който бил прекратен по инициатива на абоната на 28.04.2023 г. поради пренос към мрежата на друг мобилен оператор. Обръща с е внимание, че сключения договор съдържал клауза за заплащане на неустойка поради предсрочното му прекратяване, равняваща се на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойка за предстрачно прекратяване, абонатът дължи и възстановяванена на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Предвид това на ищеца била начислена неустойка по фактура от 15.05.2023г. Изтъква се, че Договорът е подписан от ищеца, като с подписа си клиентът удостоверява информираността си, доброволното си желание за ползване на заявените услуги и съгласието си с клаузите, съдържащи се в договора. РС е игнорирал, че ищецът твърди, че сумите са начислени незаконосъобразно и същите не са дължими от него. Намира, че доколкото предсрочното прекратяване на сключените договори в настоящия случай са по искане на ищеца без наличие на вина на ответника „Виваком България“ ЕАД, същото представлява именно неизпълнение на договорните клаузи от ищеца, поради което е налице предпоставка за начисляване на неустойка. В депозираната молба относно дължимата сума и начислената неустойка на ищеца сочи, че сумите са дължими и начислени в издадено Кредитно известие №: 0035010067 на 15.05.2023г. Представя разбивка на сумата от посочената фактура.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н. П. К..

Преди о.с.з., въззиваемата страна, чрез писмено становище от процесуалният представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Силистренският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата правилност. Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е правилно по следните съображения:

Фактическата обстановка по делото, приета от първоинстанционния съд, не се оспорва от страните и се възприема и от въззивната инстанция поради 2 което не смята за нужно да я преповтаря. Споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В процесния случай ответникът „Виваком България“ ЕАД в отговора на исковата молба посочва, че между страните съществувал договор № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г. по отношение на мобилен номер *** при условията на абонаментен план Unlimited 50 със срок на действие до 07.06.2023 г., който бил прекратен по инициатива на абоната на 28.04.2023 г. поради пренос към мрежата на друг мобилен оператор.

Договорът съдържал клауза уреждаща предсрочното прекратяване – стр.№7.

Въз основа на нея на ищеца била начислена неустойка. В хода на процеса изяснява и от представено по делото кредитно известие № 0035010067 от 15.05.2023 г. на стойност 33,65 лв. е видно, че на абоната са начислени следните задължения: неустойка за отстъпка от мобилни гласови услуги в размер на 3,18 лв., неустойка за тарифен план Unlimited 50 в размер на 42,24 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договор – за устройство в размер на 6,51 лв. – общо 51,93 лв., от които е приспадната сумата от 18,28 лв., дефинирана като възстановена абонаментна такса.

Според представения Договор за електронни услуги от 07.06.2021 г. , ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, последният дължи на доставчика неустойка равняваща се на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойка за предстрочно прекратяване, абонатът дължи и възстановяванена на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

Макар да не съществува законова пречка страните да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване или разваляне на договора, свободата на договаряне в тази насока не е неограничена– клаузата за неустойка не следва да противоречи на закона и на добрите нрави, а за потребителските договори същата следва да не разкрива белези за неравноправността й.

Доколкото процесният договор е потребителски, то за нищожността й поради противоречие със закона, с добрите нрави или поради неравноправието й, съдът следи служебно. В този смисъл самото обстоятелство, че договорът е подписан от потребителя, е ирелевантно за дължимата от съда засилена защита.

В този контекст първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно недължимостта на процесните неустойки, като е приел, че съответните клаузи са нищожни /чл. 146 ЗЗП/ — изводи, които се споделят от въззивния съд.

По отношение на неустойките за тарифен план и отстъпки /общо 45,42 3 лв./, съдът допълнително има предвид, че в случая се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при изпълнение на договора, без той да е предоставил дължимата насрещна престация.

Относно неустойката, представляваща отстъпка от цената на устройството /6,51 лв./ , следва да се отбележи, че договорът за електронни съобщителни услуги не съдържа информацията, необходима за определяне на нейния размер. Не са представени и доказателства, че операторът е предоставил устройство на преференциална цена.

Освен това РС правилно посочва, че дори тази клауза да беше валидна, сумата от 6,51 лв. не надвишава приспаднатата абонаментна такса от 18,28 лв., поради което се явява погасена чрез прихващането и с нея.

Предвид горното, въззивният състав намира, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 275/02.05.2025 г. по гр. дело № 1352/2024 г. на РС – Силистра в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Силистра, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20253400500358 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Виваком България“ ЕАД, уточнена с молба вх.№ 3692/2025г., срещу Решение № 275/02.05.2025 г. по гр. дело № 1352/2024 г. на РС – Силистра.

С посоченото решение съдът признал за установено, че Н. П. К. не дължи на „Виваком България“ ЕАД с ЕИК 831642181 и адрес на управление: гр. София, ***И, представлявано от Н. Андреев, сумата от 33,65 лв. по кредитно известие № 0035010067 от 15.05.2023 г., издадено въз основа на договор за електронни услуги № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г., като прекратил производството по иска за сумата над 33,65 лв. Със същото решение отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Н. П. К. против „Виваком България“ ЕАД, чрез който ищецът моли съда осъди ответника да му заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на прекратяване на доставката на мобилни услуги договор за електронни услуги № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г. преди уговорения срок.

От постановеното решение на районния съд недоволен е останал единствено въззивникът „Виваком България“ ЕАД, който го обжалва в срок в частта, с която е бил уважен искът на Н. П. К. за установяване, че не дължи сумата от 33,65 лв. по кредитно известие № 0035010067 от 15.05.2023 г., издадено въз основа на сключен между страните договор за електронни услуги № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г.

1

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради погрешно приложение на метериалноправните норми. Сочи се, че между страните съществувал договор № 1223072407062021 – 51675505 от 07.06.2021 г. при условията на абонаментен план Unlimited 50 със срок на действие до 07.06.2023 г., който бил прекратен по инициатива на абоната на 28.04.2023 г. поради пренос към мрежата на друг мобилен оператор. Обръща с е внимание, че сключения договор съдържал клауза за заплащане на неустойка поради предсрочното му прекратяване, равняваща се на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойка за предстрачно прекратяване, абонатът дължи и възстановяванена на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Предвид това на ищеца била начислена неустойка по фактура от 15.05.2023г. Изтъква се, че Договорът е подписан от ищеца, като с подписа си клиентът удостоверява информираността си, доброволното си желание за ползване на заявените услуги и съгласието си с клаузите, съдържащи се в договора. РС е игнорирал, че ищецът твърди, че сумите са начислени незаконосъобразно и същите не са дължими от него. Намира, че доколкото предсрочното прекратяване на сключените договори в настоящия случай са по искане на ищеца без наличие на вина на ответника „Виваком България“ ЕАД, същото представлява именно неизпълнение на договорните клаузи от ищеца, поради което е налице предпоставка за начисляване на неустойка. В депозираната молба относно дължимата сума и начислената неустойка на ищеца сочи, че сумите са дължими и начислени в издадено Кредитно известие №: 0035010067 на 15.05.2023г. Представя разбивка на сумата от посочената фактура.