Решение № 590 от 09.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. София , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500191 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от № 260081 от 05.11.2020г. постановено по гр. д № 366/ 2019 г. по описа на СОС, ГО, 8 състав, съдът е уважил частично иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ, като е осъдил Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ да заплати в полза на В. С. К., сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконни действия на КПКОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, в периода от 30.05.2012г. до 29.10.2015г., по образуваното производство по гр.д. № 426/2012 г. на СОС за обезпечаване на бъдещ иск и образуваното исково производство по гр.д. № 177/2013 г. по описа на СОС за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, прекратено поради отказ от иска, с влязло в сила на 29.10.2015г. определение , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата 758,70 лв. разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск в частта му за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева. като неоснователен.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец В. С. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част 1 и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Изтъква факта, че д ействията на Комисията по предявяването на иск срещу В.К. по чл.28 от ЗОДИППД /отм./, както и искането за обезпечаването му, са незаконосъобразни по смисъла на чл.2а ЗОДОВ. Отказът от иска от страна на Комисията води до извод, установен и в решението, че не е била извършена законосъобразна преценка на установените в хода на проверката факти и обстоятелства, относно наличие на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./, такава не е била извършена при сезирането на съда с искане за отнемане на имуществото на ищеца и налагане на обезпечителната мярка, нито в хода на производството, в което искането е поддържано в продължение на две години и половина.

Това, че Комисията е действала в качеството си на държавен орган, не я освобождава от отговорност, тъй като тя е следвало да прецени дали да заведе иска или не. Тази преценка е послужила като основание за завеждането и поддържането на иска вкл. срещу В.К., като трето лице - син на С. К..

Независимо от правилната преценка на съда в тази насока, посочва, че при определянето на справедливия размер на обезщетението, съдът не е разгледал в цялост и взел предвид преживените от него стрес, страх от отнемане на имуществото, загуба на обичайния начин на живот, загуба на време за организиране на защитата, промяна в личността чрез загуба на надежда и отчаяние. СОС не е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства предвид усложняването на заболяването, свързано със загубата на слух.

Според събраната медицинска документация заболяването датира от преди завеждането на иска. Съгласно приетото заключение на СМЕ на в.л.С., извършено на база представените по делото медицински документи и след личен преглед, налице е двустранен слухов неврит, комбинирано намаление на слуха на лявото ухо, тиннитус синдром, комбиниран отоневрологичен синдром. Заболяването касае вътрешното ухо, нарушенията са тежки и невъзвратими, лечението е безперспективно, прогнозата е тежка. При разпита в о.с.з. посочва, че заболяването му не може да бъде причина за загубата на слух, но може да бъде задълбочено в следствие на стрес. Налице са данни за огромния стрес, на който е бил подложен, доказано пълно и главно от свидетелските показания относно притесненията, които К. е имал, а също и от самото описание дадено от страна на св.Т. и А. относно лошия външен вид, който е в следствие на преживяниия стрес. Проведеното от Комисията производство е довело до огромен емоционален срив за ищеца и семейството му. От свидетелските показания се потвържадава, че К. е бил в състояние на стрес, страх от отнемане на имуществото, изпитвал е притеснения, относно това че е служител в МВР и това може да се отрази на работата му, която той много харесвал и изпълнявал отговорно и за изпълнението на която е трябвало да бъде в добро здравословно състояние - психическо и физическо. Потвърждават се притесненията му за това как ще се отрази този процес на родителите му, имайки предвид че те живеят в един малък град като Ботевград, където новината за наложената възбрана върху цялото им имущество се раздува бързо, а с това се разрушава градената с години безупречна репутация на семейството и където изведнъж хората започнали да гледат с огромно недоверие на близките му/всички те с престижни 2 професии - полицай и съдебна охрана/, и всичко това след предприетите запори и възбрани на имуществото от страна на Комисията. Още повече, че процесът е продължил от 30.05.2012г. до 29.10.2015г., което явно се е отразило на неговото здравословно състояние.

Не е отчетено и обстоятелството, че с незаконосъобразният акт на Комисията е поискано и другите 4 члена на семейството му да заплатят неналични суми по иск, който самата Комисия смята за неоснователен, а това е самостоятелно нарушение на закона и е предизвикало допълнителен стрес. Ето защо моли за присъждане на обезщетение в пълен размер от 30 000 лв. ведно със законните последици и направените по делото разноски.

Жалбоподателят-ответник Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Изтъква факта, че действията на Комисията във всеки един момент са били законосъобразни. Оспорва извода на СОС, че предявяването на иск по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й и че отказът от този иск и последващата от него непререшаемост на спора означава, че не е била осъществена от ответника законосъобразна преценка на установените в хода на проверката факти и обстоятелства относно наличието на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност по чл.3 ЗОПДИППД /отм./. Няма норма, която да е нарушена от Комисията към момента на образуване на проверката и към момента на внасяне на искането за обезпечение на имуществото на В.К.. Посочва, че и към момента на образуване на производство за установяване и впоследствие за обезпечение, и към момента на внасяне в съда на мотивирано искане за допускане на обезпечителни мерки спрямо установеното имущество на С. К. (майка на ищцеца) и свързаните с нея лица, са налице всички изискуеми се по закон предпоставки.

Отделно от горното твърди, че неправилно СОС е приел за безспорно установено, че в резултат на действията на Комисията ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и наличие на причинна връзка между воденото от Комисията гражданско дело за отнемане и твърдените неимуществени вреди. Твърди, че опитът за гласно доказване на обстоятелства, които да ангажират отговорността на Комисията при изпълнение на служебните си задължения, е останал недовършен. От разпита на св.П. Т. /семейна приятелка от детството на ищеца/ се установява, че същата макар и привидно подготвена, е дала показания, които не кореспондират с действителната фактология по отношение на производството по отнемане, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди. Тя твърди, че „ Беше отнето жилището му ...Говореше, че му е отнето жилището ...Страховете му се състояха в това да няма жилище и да няма къде да отгледа децата си“. Тези твърдения не са верни и неправилно са кредитирани от съда, тъй като отнемане по отношение на жилището на ищеца никога не е имало. В нито един момент от началото на производството до неговото приключване, ищецът не е бил лишен от правната и фактическа възможност да ползва процесното жилище, което е било обект на претенция от страна на Комисията. Единствено К. не е могъл 3 да се разпорежда с жилището, но такава воля от негова страна не е заявена. В тази връзка, счита за напълно неправилен извода на СОС, че „Опасността от загуба н а жилището и работата безспорно предизвика негативни емоционални преживявания със силен интензитет, доколкото е свързана с ограничаване на човешки права с най-висша ценност с екзистенциално за живота на човека значение - правото на собственост и на труд“. Посочва , че според ВКС отнемане на имущество на трети лица не почива върху предположението за извършена от тях престъпна дейност, а цели да се предотврати неоснователното им обогатяване. Затова налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на тези трети лица не може да доведе до обществено неодобрение и морален укор спрямо тях. (Решение № 172 от 13.11.2020 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 2993/2019 г., Трето ГО на ВКС). В тази връзка и твърденията на ищеца за негови притеснения, че ще остане с децата си без дом са неоснователни. Основанията за несеквестируемост са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 444 ГПК, която гарантира правата на длъжниците-физически лица. Твърди, че правото на труд на ищеца никога не е било ограничавано. До този извод стига и СОС, тъй като ищецът продължава да работи на същата длъжност и понастоящем, няма данни воденото cpeщy него производство да е било пречка за нормалното изпълнение на работата му на заеманата от него длъжност, нито да е осуетило евентуално негово назначаване на повисока такава в системата на МВР, или да се е отразило по какъвто и да било начин на възможностите му за професионална изява и реализация. Няма доказателства за проявено от близки, приятели или колеги на ищеца каквото и да било негативно отношение, повлияно от информацията за воденото срещу него производство“. Посочва, че майката на ищеца - С. К. вече е осъдила КПКОНПИ за сумата в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с воденото производство по отнемане (Решение № 1798 от 12.07.2018г. по гр.д.№ 1570/2017 г. по описа на САС). Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и производството, тъй като личните и здравословни проблеми на ищеца не са в причинна връзка с воденото от Комисията гражданско дело. В хода на производството не се е установило влошаване на здравословното състояние на ищеца, като не е доказана връзката с евентуално преживян от него стрес. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства обуславя извод, че присъденото на първа инстанция обезщетение в размер от 8 000 лева е прекомерно. Затова моли за отхвърляне на иска изцяло, а в условие на евентуалност - за намаляване на същото.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2а ЗОДОВ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът В. С. К. твърди, че против него, родителите му и братята му е било образувано производство по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по което на 30.05.2012г. КУИППД /сега КОНПИ/ внесла искане за обезпечаване на бъдещ 4 иск чрез налагане на обезпечителни мерки върху цялото имущество на ищеца и на семейството му, като по образуваното въз основа на него гр.д. № 426/2012 г. описа на СОС са наложени възбрани върху недвижими имоти и запор на л.а. КПКОНПИ е предявила иск по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД, по който било образувано гр.д. № 177/2013 г. на СОС за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност в размер на 350 893,45 лв., включващо цялото придобито повече от 25 години имущество на семейството на ищеца, без да установява връзка на придобиването с престъпната дейност, за която е имало постановена спрямо майката му С. К. присъда, както и отнемане на неналични пари. Поискана била и конфискация на недвижими имоти, автомобили и парични суми от родителите и братята на ищеца, както и конфискация от ищеца на недвижим имот. По гр.д. № 177/2013 г. на СОС били проведени осем о.с.з., по които ответниците представили множество документи за приходите и разходите си за 25 години назад и са разпитани десетки свидетели. Делото е прекратено на 29.10.2015г. поради направен от КОНПИ отказ от исковете, респ. всички наложени обезпечителни мерки били отменени. Твърди, че претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконните действия на ответника по образуваното производство по отнемане на имуществото се изразяват в стрес, страх от отнемане на имуществото, загуба на обичайния начин на живот, загуба на време за организиране на защитата, накърняване на доброто име сред близки, приятели и колеги и в обществото като цяло, влошаване на здравословното състояние чрез усложняване на заболяването му във връзка със слуха и придобиване на нови такива, промяна в личността чрез загуба на надежда и отчаяние. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, болки и страдания в периода от 30.05.2012 до 29.10.2015г., причинени от незаконни действия на служителите на КПКОНПИ във връзка с образуваното производство по гр.д. № 426/2012 г. на СОС за обезпечаване на бъдещ иск и образуваното исково производство по гр.д. № 177/2013 г. на СОС за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, което е било прекратено поради отказ от иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015 г. до окончателното й изплащане.