Определение № 14842 от 05.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14842 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507442 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника С. Х. И. срещу определение № 19946/04.05.2025 г. по гр.д. № 8000/2025 г. по описа на СРС, 157 състав, с което е отхвърлено възражението на страната за родова неподсъдност на спора.

Жалбоподателят счита, че предявените срещу него искове не са подсъдни на Софийски районен съд, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено за разглеждане от компетентния съгласно правилата на родовата подсъдност първоинстанционен съд, а именно Софийски градски съд.

Ответниците по частната жалба Н.А.Г. и Г.А.Г. (ищци) изразяват становище за неоснователност на същата и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 121 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирана страна следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена от Н.А.Г. и Г.А.Г. срещу С. Х. И. искова молба, в която е формулиран петитум, с който се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следните недвижими имоти: 1. двуетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-1835/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.

София, район „Младост“, ул. ****, разположена в ПИ с идентификатор ***, с разгърната застроена площ от 74 кв. м, а съгласно кадастралната скица със застроена площ от 37 кв. м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при съседи: от две страни – ПИ с идентификатор ***, сграда с идентификатор

*** и ПИ с идентификатор ***; 2. едноетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. София, район „Младост“, ул. ****, разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 41 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при съседи: сграда с идентификатор ***, двор – ПИ с идентификатор ***, сграда с идентификатор ***,

ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор

***; 3. едноетажна сграда, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. София, район „Младост“, ул. ****, разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 18 кв. м, брой етажи:

1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при съседи: сграда с идентификатор ***, двор – ПИ с идентификатор

***, сграда с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, които са придобити от тях по силата на настъпило наследствено правоприемство от общия им наследодател А.Г.П., а при условията на евентуалност, по давност чрез упражнявано владение, присъединено към това, упражнявано от техния наследодател, продължило общо повече от 10 години.

Отправено е и искане за отмяна на нотариален акт за собственост по 2 документи № 192, том VII, рег. № 14215, дело № 1266 от 10.12.2024 г., по описа на нотариус В.И., вписана под № 271 в регистрите на НК. След дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК ищците са депозирали уточнителна молба с вх. № от 25.02.2025 г., в която посочват, че претендират да са титуляри на правото на собственост върху процесните имоти при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е релевирано възражение за родова неподсъдност на спора пред Софийски районен съд. Първоинстанционният съд е отхвърлил така направения отвод за родова неподсъдност на спора с обжалваното определение № 19946/04.05.2025 г., като е посочил, че доколкото всеки от ищците претендира правото на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, то налице са две самостоятелни претенции, всяка една от които с цена 43 853,95 лв., поради което по аргумент от чл. 104, т. 3 ГПК исковете са подсъдни на районен съд като първа инстанция.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно. Доколкото родовата подсъдност е обусловена от предявеното с иска право, съдът при проверката изхожда от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба /като не е обвързан от дадената от страната правна квалификация/. В чл. 103 ГПК се съдържа общото правило, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 3 ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.

В настоящия случай, от изложените пред първоинстанционния съд твърдения може да бъде направен извод, че ищците претендират да са титуляри на правото на собственост по отношение на процесните три недвижими имота в условията на обикновена дялова съсобственост при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях /предвид и депозираната пред СРС в изпълнение на указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК уточнителна молба с вх. № от 25.02.2025 г./. Ето защо, съдът споделя изводите на първата инстанция, че предмет на делото се явяват самостоятелните претенции на всеки един от 3 двамата ищци по отношение на всеки един от недвижимите имоти.

Доколкото е налице и обективно съединяване на предявените искове, родовата подсъдност следва да бъде определена за всеки един от тях поотделно, като обстоятелството кой съд трябва да разгледа делото като първа инстанция е в пряка зависимост от цената на същите. Последната се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, според което по искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е равна на стойността на данъчната оценка, а ако няма такава - на пазарната цена на вещното право.

Ищците са представили по делото удостоверения за данъчни оценки по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ за всеки един от процесните недвижими имоти, като за имот с идентификатор *** същата е в размер от 19 199,90 лв., а за имот с идентификатор *** – в размер от 4 821,60 лв., които не надхвърлят посочената в чл. 104, т. 3 ГПК стойност от 50 000 лв., обосноваваща отклонение от общите правила. Поради това исковете по отношение на правото на собственост за посочените два имота подлежат на разглеждане от районния съд като първа инстанция.

Що се отнася до недвижим имот с идентификатор ***, то в кориците на гр. д. № 8000/2025 г. по описа на СРС, 157 състав, се намират две удостоверения за данъчни оценки, издадени от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – Младост“, които не са идентични. В първото от тях с изх. № 7213027387/26.02.2025 г. (л. 58 от делото на СРС) е посочено, че се отнася до имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв. м, като данъчната оценка на имота е 31 735,40 лв.

Установява се, че в удостоверението погрешно е отразено, че е относимо за имот с идентификатор ***, вместо за процесния имот с идентификатор *** (като с намиращото се на л. 121 писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ грешката в идентификатора е отстранена). Второто удостоверение за данъчна оценка на имот с идентификатор *** (л. 100), е представено от ответника, с дата на издаване 11.11.2024 г. и в него е посочен размер на данъчната оценка на имота от 87 707,90 лв., но същият е с вписана по-голяма площ от заявената с исковата молба (от 74 кв. м), а именно 181,56 кв. м.

Съдът намира, че цената на предявените от ищците искове за установяване притежавания от всеки един от тях обем от правото на 4 собственост по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор ***, следва да се определи съобразно удостоверение за данъчна оценка с изх. 7213027387/26.02.2025 г. Това е така, доколкото отразената в тази данъчна оценка площ на имота съвпада с посочената в исковата молба, а именно за недвижим имот с разгъната застроена площ от 74 кв. м. Нещо повече, дори да се приеме, че цената на предявените искове за имот с идентификатор *** следва да се определи според представеното от ответника удостоверение за данъчна оценка на л. 100 от делото по описа на СРС, доколкото всеки един от двамата ищци предявява собствени права, то, както бе посочено по-горе, по отношение на имота са налице две отделни претенции, всяка от които за 1/2 идеална част от правото на собственост, което води до извод, че цената на всеки един от двата самостоятелни иска е в размер на 1/2 от стойността на данъчната оценка от 87 707,90 лв., или сума в размер от 43 853,95 лв., която не е от естество да обоснове родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция за разглеждане на спора.

Не се налага различен извод от обстоятелството, че с исковата молба е отправено и искане до съда за отмяна на нотариален акт за собственост по документи № 192, том VII, рег. № 14215, дело № 1266 от 10.12.2024 г., по описа на нотариус В.И., вписана под № 271 в регистрите на НК. По същество тази претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК, уреждаща задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. От това следва, че отмяната на констативен нотариален акт за собственост на ответника е правна последица от уважаване на иска за собственост, а не самостоятелен иск и по отношение на това искане не се дължи държавна такса. /в този смисъл и Решение № 138 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 799/2012 г., II г. о. на ВКС/. Целта на разпоредбата е да се преодолее възникналата несъвместимост между правата на ищеца, чийто иск за собственост е приет за основателен, и правата на ответника, удостоверени с издадения в полза на последния охранителен акт. Поради това, посочената в констативния нотариален акт, чиято отмяна се иска, стойност на имота, не може да служи за основа за определяне цената на исковете, още по-малко да влияе върху компетентността на определения по правилата на родовата подсъдност първоинстанционен съд за разглеждане на основния правен спор.

5

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 19946 от 04.05.2025 г., постановено по гр.д. № 8000/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 157 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6