Решение № 273 от 26.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Велико Търново, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110100694 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК установителен иск за отрицание на погасени по давност вземания , произтичащи от договор за банков кредит, прехвърлени с цесия на ответното дружество, чиято материалноправна квалификация се извежда от нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД/ ако би се приело , че влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на съдебно решение, установяващо вземането съгласно този стар текст на закона, непроменен съобразно последиците на заповедното производство /.

Ищецът С. А. Ц. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. “***“ № **, ет. * чрез пълномощника си адвокат И. С. от АК ***, твърди, че срещу него в полза на „Юробанк България“ АД – гр.София са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от **.**.**** г. по реда чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д. № ***/**** г. на ВТРС и е образувано изпълнително дело № **/**** г. по описа на ДСИ при *** за събиране на присъдените вземания на банката , произхождащи от договор за потребителски кредит ********/**.**.**** г. : 9838,74 лева – главница , 1300,60 лева – договорна лихва за периода **.**.**** г. до **.**.**** г. , 86,26 лева – наказателна лихва за периода **.**.**** г. до **.**.**** г. , 61,20 лева – разноски във вид на нотариални такси, 25 леватакси за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата , считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане , както и сумата от 961,59 лева – разноски по делото.

Последното действие за принудително изпълнение е предприето на **.**.**** г. , състоящо се в насрочен опис на движими вещи за **.**.**** г. и съставен протокол от същата дата, а изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление от **.**.**** г. Няма образувано друго изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист от **.**.**** г.

Ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило непогасените вземания, произтичащи от договора за потребителски кредит от **.**.**** г. в резултат на сключен с „Колект БГ“ АД на **.**.**** г. договор за цесия , който цедент ги е придобил преди това в резултат на сключен с банката- кредитор договор за цесия от **.**.**** г.

1

Направил е на **.**.**** г. извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност, на което с писмо изх.№ *****/**.**.**** г. ответното дружество му отговаря, че е неоснователно.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София настъпването на последиците на общата погасителна давност от 5 години за тези останали непогасени вземания/ употребата на израза „не дължи изпълнение ..“ в петитума на исковата молба следва да се тълкува в смисъл на отрицание на възможността сумите да бъдат принудително събирани/в общ размер на 18 391,40 лева / главница , лихви, такси и разноски/ .

В с.з. пълномощникът му с писмено изложени доводи, поддържа предявения иск.

Ответникът чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. М. оспорва иска като недопустим и неоснователен и моли да бъде отхвърлен с възражения за липса на правен интерес у ищеца поради обстоятелството на несъществуване на изпълнително дело понастоящем; през **** г. е искано извършването на изпълнителни действия; давността се счита прекъсната на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД поради извършени доброволни плащания от ищеца за погасяване на задълженията му , постъпили по сметката на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на **.**.**** г. и на **.**.**** г. в размер на по 50 лева ; давността е била спряна за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г. поради наличието на мораториум, въведен със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Изложените в исковата молба юридически факти и другите обстоятелства са безспорни , писмено документирани и следователно установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК , поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Искът е допустим, т.е. предявен при наличие на правен интерес и този извод се основава на обстоятелството , че в отговор на извънсъдебно направено от ищеца пред ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност на прехвърлените му вземания , произтичащи от посочения по-горе договор за потребителски кредит, същото му е заявило , че е неоснователно , т.е. възникнала е ситуация на взаимно отричащи се представи / схващания на страните по този материалноправен въпрос , наречена спор между тях преди завеждане на делото.

Освен това се основава на аргументите , че а/ законът никъде изрично не въвежда като предпоставка за допустимо упражняване на материалноправното възражение за погасителна давност, кредиторът да е предявил иск за установяване на вземането си или за осъждането на длъжника да го изпълни или да е образувано и съществуващо изпълнително производство за принудителното му събиране; б/ по начало извънсъдебното му упражняване не може да породи погасяващия си ефект , защото е замислено като средство за защита пред съд/ аргумент от чл.120, чл.111 ЗЗД/ , а чрез него по силата на решението , което го зачита – и пред органа на принудително изпълнение/ чл.433, т.7 ГПК/.

Така че не може да се отрече интереса на всеки един длъжник, независимо от изтеклото отвъд давностния срок време и липсата на въобще заведено или прекратено изпълнително дело , да се защити отнапред по свой почин със задължителната сила на съдебното решение срещу евентуални опити на кредитора да го безпокои, с цел да преодолее окончателно подобни безпокойства занапред.

Материалноправното възражение за погасителна давност има определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане – правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи изпълнение/ или иначе казано: правото на погасителна давност е правомерен отказ от изпълнение, „парализиращ” осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ , след като вече е 2 изтекъл предвидения в закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.114, ал.1 ЗЗД/, не е имало прекъсвания в този срок / чл.116 ЗЗД/, нито доброволно плащане след изтичането му / чл.118 ЗЗД/ - чл.120 от ЗЗД.

Давността в случаите на вземания, установени с влязло в сила решение или са предмет на влязла в сила заповед за изпълнение, може да се прекъсне с признанието им от длъжника преди да изтече срока й / логично разбираемо/ и с предприемане на действия за принудителното им изпълнение , като от прекъсването й започва да тече нов давностен срокчл.116 , б.“а“ и б.“в“,чл. 117 ал. 1 от ЗЗД.

Спорът между страните всъщност се състои във въпроса: прекъсната ли е погасителната давност за времето след **.**.**** г. поради обстоятелства ,запълващи някоя от двете или и двете хипотези на закона?

Отговорът е отрицателен.

Погасителната давност за вземанията/ за главницата, таксите и разноските тя е по начало 5 годишна – чл.110 ЗЗД , а за останалите вземания е тригодишна – чл. 111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД/ – предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, за последен път е прекъсната с факта на насрочване на **.**.**** г. на опис на движими вещи в дома на длъжника за **.**.**** г. , без значение , че реално не е извършен . Това е така , защото законът не изисква предприемането на конкретното действие за принудително изпълнение/ каквото е описът / непременно да е довело до ефективното му приключване/ извършване по същество: достатъчно е да се пристъпи към изпълнение съгласно посочения от взискателя начин- аргумент от чл.426, ал.2 от ГПК , вр. с чл.

116, б.“в“ от ЗЗД. Във втората разпоредба не случайно не е употребен израза: „извършване на действия на принудително изпълнение“, а „предприемане на действия за принудително изпълнение“, т.е. достатъчно е да се постави началото им. В противен случай , ако прекъсването на давността се обуславяше от ефективното прилагане на някакъв изпълнителен способ , нерядко би се злепоставял всеки добросъвестен взискател от недобросъвестно поведение на укриващ се длъжник с цел да се провали прилагането му .

Вижда се от представените заверени преписи на материалите по изпълнителното дело, че друго същинско / а не подготвително , информационно / действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.“в“ ЗЗД не е предприемано след **.**.**** г., нито са правени искания от взискателя в тази връзка по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК до прекратяването по право на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК / постановлението за това има само констативно значение /.

От този момент съответно е започнала да тече нова давност за вземанията , която дори и да би се приело , че е станала 5 годишна и за онези от тях, за които по начало е тригодишна, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение, ако би се счела за приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД/ съдът обаче не споделя подобно „насилствено“ тълкуване на тази норма /, е изтекла на **.**.**** г. , т.е. упражненото от ищеца възражение за настъпване на последиците й спрямо вземанията е основателно .

Дори и да би се приело , че началото й трябва да се отброява от **.**.**** г. / датата на неизвършения по същество опис /, това положение с нищо не променя правилността на извода за изтичането й към датата на устните състезания по делото / крайният момент , в който съдът е длъжен да преценява юридическите факти от значение за изхода на правния спор- чл. 235, ал.3 от ГПК/ .

Въпреки твърдението си за извършено от ищеца двукратно частично плащане от по 50 лева на **.**.**** г. и **.**.**** г. за погасяване на общия му дълг , произтичащ от конкретния договор за потребителски кредит, ответното дружество- цесионер не представи изисканите му по реда на чл. 190 от ГПК надлежни писмени доказателства/ платежни нареждания , извлечения от банковата му сметка /за такива плащания , за да убеди съда във верността на това твърдение.

Представената служебна бележка от **.**.**** г. не е никакво доказателство, тъй-като е частен документ , изхождащ от самата страна, без да съдържа признание за неизгодно за нея обстоятелство – чл.180 от ГПК .

3

С други думи не доказа юридически факт със значението на признаване на вземанията или на част от тях от ищеца, настъпил през новия давностен срок/ каквото значение би имало доброволното изпълнение /, довел да прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД и осуетяващ изтичането й към деня на устните състезания по делото .

Спирането на теченето на давността за времето от **.**.**** г. до **.**.**** г. поради наличието на мораториум, въведен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не възпрепятства с нищо извода за изтичането й далеч преди горния момент.

Затова искът за установяване на последиците й подлежи на уважаване до поискания общ размер на вземанията / главница, лихви, такси и различни разноски / от 18 391,40 лева , доколкото ответникът не ги е посочил поотделно по размери в писмото си до ищеца и в отговора на исковата молба.

При този изход на спора и тъй-като ищецът е частично освободен от съда по реда на чл.83, ал.2 ГПК да заплати в пълен размер дължимата по производството държавна такса за разглеждане на иска , ответникът трябва да бъде осъден да я доплати / чл.78, ал.6 от ГПК/ , което задължение възлиза в размер на сумата от 340,34 евро / чл.71, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1 на Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК .

Ответникът дължи на ищеца сумата от 35,79 евро представляваща направени по производството разноски и следва да бъде осъден да й я заплати, тъй-като вторият е упражнил правото си за това , произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.