Разпореждане № 2277 от 28.04.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Монтана

Районен съд – Монтана, Шести състав в проведеното на 28.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1805 по описа на съда за 2026 г., докладвано от ИСКРЕН БОРИСОВ, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „*****“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г. Д. С..

Със заявлението се иска присъждане на сумите: главница в размер на 221.57 €, ведно със законна лихва от 22.04.2026 г. до изплащане на вземането;

16.17 € договорна лихва;

136.76 € - такса „Ангажимент“

Съдът намира, че следва да отхвърли предявените суми, освен главницата по договора по следните съображения:

Съдът служебно следи за наличието или обоснована вероятност за наличието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Специалният закон въвежда императивни изисквания към съдържанието на тези договори, като отклонението от част от тях води до недействителност на съглашението на основание чл. 22 ЗПК. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът 1 за потребителски кредит е недействителен.

Сключеният договор за заем между „*****“ ЕООД и длъжника има характер на потребителски договор, като е отпусната сума в размер на 500 лв. В договора за кредит страните е уговорен фиксиран лихвен процент – 11.68 % и ГПР - 61.81 % . На следващо място е уговорена допълнителна такса „Ангажимент“ в размер на 308.70 лева, дължима изцяло при сключване на договора с фиксиран годишен лихвен процент, разсрочена на равни вноски с изплащането на кредита. Основанието за начисляването е, че фиксираният лихвен процент е по-изгоден за кредитополучателя. Доколкото размерът на лихвата е предвидим, като не подлежи на изменение и поначало е в по-нисък размер, отколкото при референтния лихвен процент. Поради това е въведена такса, която да покрие риска за кредитодателя и същевременно да се предоставят по-добрите условия на кредитополучателя предоставяща понисък лихвен процент за кредитополучателя.

Търсената сума за възнаграждение за допълнителни услуги съдът намира, че се основава на нищожни клаузи, доколкото начислени по този начин - към месечните погасителни вноски, се явяват дължими в нарушение на принципа за справедливост в гражданските отношения и води до скрито оскъпяване на заема. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор з а потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Настоящия състав, счита че включените в процесния - пакет от допълнителни услуги представляват действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са същински допълнителни услуги по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК.

Също така с този пакет се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от 50,00 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на 500 лева, а цената за услугите е в размер на 308.70 лева, което се равнява на над 60,00 % от главницата, без да е включена във фиксирания лихвен процент, който е 11.68%, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той.

Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват 2 плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПК. А съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК - всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискаванията на закона, е нищожна.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесния договор не отговаря на императивните изисквания на закона.

Макар и в договора да са посочени както размерът на кредита, ведно с всички дължими от потребителя суми, така и годишният процент на разходите, който е под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, то така посоченият ГПР не отговаря на действителния, тъй като в него не са включени разходите за допълнителни услуги.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.

22 ЗПК - поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Настоящият състав споделя взетото принципно решение в Определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. дело № 151/2022 г. на ВКС, ГК, в което ВКС посочва, че: "приемането на норми като визираните в чл. 19, ал.

4 и ал. 5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договерни възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на разходите. Когато законодателят, ръководейски се на свой ред от изтъкнатите по-горе принципи, които прилага и съда, въведе норма като коментираната във въпроса, нейното нарушаване влече нищожност поради противоречие със закона, което именно прaвно положение съдът императивно е длъжен да съобразява в обсега на дължимата защита и санкция. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на имеративна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК"

3

На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита - лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР, макар и такса „Ангажимент“ да е включена в него (в конкретния казус в размер на 61.81 %, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 11.68 %) договорът за потребителски кредит е нищожен - с аргумент и от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписваш, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин."

С оглед на горното не става ясно как е формирана стойността на ГПР.

В него не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни лихвени и нелихвени разноски, от които се състои. - в този смисъл също Определение № 602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС Монтана.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното 4 съдът намира, че следва да се присъди единствено главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г.. IV г. о.. ГК С оглед на горното съдът намира, че следва да се присъди единствено главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, след като искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или то е налице обоснована вероятност за това - В този смисъл Определение № 521 от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС - Монтана, Решение № 216 от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС Монтана, Определение № 445 от 19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС Монтана, Определение № 474 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д. 331/2023 г. на ОС Монтана, Определение № 527 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. 369/2023 г. на ОС Монтана, Определение № 542 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. 349/2023 г. на ОС Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 357/2023 г. на ОС Монтана.

Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно - 4,44€ държавна такса /за горницата 10,89 € не се присъжда/, както и 12,53€ юрисконсултско възнаграждение /за горницата до 51,13€ не се присъжда/. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „*****“ ЕООД, в частта относно: - 16.17 € договорна лихва; 136.76 € - такса „Ангажимент“, произтичащи от договор за предоставяне на кредит № 531299 от 08.03.2021 г.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред 5

ОС -Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( ИСКРЕН БОРИСОВ )

6