Разпореждане № 4854 от 27.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4854 гр. Благоевград, 27.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101616 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.С*** срещу длъжника В.

С. Г*** /понастоящем с фамилно име И./ с ЕГН: ********** от гр. Р***, за следните суми:

- 565,58 евро – главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-12800772/12.02.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В. С. Г***;

- 511,29 евро – главница по револвиращ кредит Card13399351/12.02.2016г. – приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-12800772/12.02.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В. С. Г***, прехвърлени от страна на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД) на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.03.2021г. и впоследствие прехвърлени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 22.06.2026г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 18,31 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро;

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 3944/28.06.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като в указания на заявителя срок е депозирана молба вх.№ 16883 от 08.07.2026 година, в която се посочва, че длъжникът е извършил плащания по договор за кредит № CREX-12800772/12.02.2016г. в общ размер на 461,82 лв.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията 1 към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит № CREX-12800772/12.02.2016г., се установява, че на 12.02.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В. С. Г*** е сключен Договор за кредит за покупка на стока – телевизор марка „Филипс“, при следните параметри и условия: цена на стоката – 1469 лв., размер на кредита – 1478,52 лв., застрахователна премия – 109,52 лв., общ размер на кредита – 1826,91 лв., такса ангажимент – 248,39 лв., брой погасителни вноски - 12 бр., месечна погасителна вноска – 11 бр. вноски x 143,91 лв. и 1 бр. вноска x 143,90 лв., ГПР – 32.47%, лихвен процент – 0.00%. В договора е инкорпориран погасителния план.

Съгласно чл. 1 от договора, кредитополучателят заплаща такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договор с фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя разсрочено със всяка погасителна вноска за срока на кредита.

Не се отрича от заявителя, че с договора за кредит е сключен и договор за застраховка "Сигурност на плащанията", застрахователната премия по който е 109,52 лв. Налага се извод, че в действителност сключването на застраховката е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от общо дължимата сума по договора за кредит.

Съдът намира, че договорът за кредит № CREX-12800772/12.02.2016г. не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според който следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" 2 на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Настоящият състав намира, че процесният договор не отговаря на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен в размер на 32,47 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при формирането му. Според чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в договора са неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

В чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Според настоящия съдебен състав сключването на застраховката е било задължително условие за сключване на договора за кредит. Видно е, че застраховката е сключена едновременно с договора за кредит, както и че същата е в интерес на кредитодателя, поради което е налице достатъчно основание да се счита, че не се касае за предоставена услуга в полза на кредитополучателя, която да може да бъде избрана свободно и независимо от сключването на договора за кредит /Решение №493 от 07.10.2025г. по в.гр.д.

№676/2025г. на Окръжен съд - Благоевград/.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“. Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота за кредитополучателя дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на 3

ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. При това положение е налице некоректно изпълнение на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е равносилно на пълно неизпълнение, тъй като действителните разходи в тежест на кредитополучателя са значително по-високи.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /чл.

10а, ал. 2 от ЗПК/. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит /чл.10а, ал.4 от ЗПК/. Такса за допълнителна услуга се дължи за конкретно действие на кредитора. Съдът счита, че в конкретния случай с уговорената такса ангажимент не става дума за предоставена допълнителна услуга от кредитодателя, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница, и което вземане представлява печалба за кредитора.

Начисляването на подобна такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост по чл.143 от ЗЗП - същото противоречи на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Начисляването й цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него. Клаузата противоречи на чл.10а от ЗПК, а чрез уговарянето й се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК.

В случая, в договора за кредит ГПР е посочен в размер на 32.47%, но в същия следва да се включи и посочената в раздел „Параметри и условия“ такса ангажимент в размер на 248,39 лв., както и застрахователната премия от 109,52 лв., тъй като това представляват разходи и съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК подобно плащане трябва да се включи в годишния процент на разходите, а в настоящия случай няма ясна методика на формиране на ГПР.

Това води до нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването на яснота, което от своя страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора.

Съобразно изложеното, кредитното правоотношение между страните по 4 договор за кредит № CREX-12800772/12.02.2016г. се явява недействително на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.