Решение № 922 от 10.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502668 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение

№ 91/04.07.2025г. на СОС, Пети първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 71/25г. в частта, в която отхвърлен искът му по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ до пълния предявен размер.

Жалбоподателят излага, че обжалваното от него решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че искът е доказан изцяло. Като е отхвърлил иска за плащането на 07.12.2017г., съдът не е отчел, че става въпрос за неделимо плащане, което е изпълнено, когато е изплатено изцяло, т.е. с последното плащане. Погасителната давност тече от датата на пълното плащане на обезщетението. Последното плащане е било на 18.06.2019г. и от тогава тече давността. От тази дата до завеждане на иска не са изминали 5 години. Сумата, платена на 07.12.2017г., която е прието, че е погасена по давност, е част от неделимо плащане и по отношение на нея началният момент на погасителната давност е последната платена част. Възражението за погасителна давност е неоснователно

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.

1

Р. З., представляван от особен представител не е подал в срок писмен отговор и не е взел становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ. В исковата молба ищецът ЗД „Бул инс“ АД твърди, че на 09.08.2016г. в гр. Костинброд на ул.

„Юр. Гагарин“ е станало ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от ответника Р. Н. З.. Според

Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, причината за настъпване на произшествието е виновно и противоправно поведение на водача, който е управлявал МПС по ул. „Юр. Гагарин“ по посока с. Петърч и на изхода на кв.

Маслово, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, е навлязъл в ляв завой, изгубил е контрол над управлението на автомобила, напуснал е пътното платно от ляво и се е преобърнал в крайпътен имот. При инцидента е пострадала В. В. Н. като пътник в автомобила. Тя е получила множество травми- разкъсване на далака, който по – късно е отстранен, контузия на главата, рана на челото, разкъсно- контузна рана на лява ушна мида и коремна контузия. Гражданската отговорност на водача на МПС е била застрахована при ищеца. При последния е заведена щета от пострадалата . Между нея и дружеството е сключено споразумение, по силата на което й е изплатено обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв. Видно от КП за ПТП с пострадали лица е, че Р. З. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 9 промила, която е над допустимата. С плащането е възникнало регресното му право срещу ответника на основание чл.500, ал.1 ,т.1 от КЗ. Затова моли съда да осъди Р. З. да му заплати сумата от 30025лв., в едно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В депозиран в срок писмен отговор ответникът Р. З. чрез назначения му особен представител, оспорва иска. Направил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане, за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, тъй като е била без поставен предпазен колан. Оспорва изплатеното обезщетение да е съобразено с вида, характера и степента на увреждането.

2

Не се спори, че на 09.08.2016г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. В тази връзка са представени писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, АУАН от 09.08.2018г., протокол за оглед на местопроизшествието от 09.08.2016г. и фотоалбум.

Не е спорно, че ответникът е бил тествана с техническо средство за алкохол в кръвта, което е отчело концентрация на такъв от 0, 9 промила.

Безспорно е, а и приетите писмени доказателства установяват, че В. Н. е отправила писмена застрахователна претенция на 01.03.2017г. пред ЗД „Бул Инс“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. На 08.09.2017г. между тях е сключено споразумение, за доброволно плащане на 30 000лв. Сумата е платена на 07.12.2017г.- 15 000лв. и на 18.06.2019г.-15 000лв.

Безспорно е, че за лекия автомобил, управляван от Р. З., с което е причинил ПТП на 09.08.2016г., е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към тази датата при ЗД „Бул Инс“ АД.

С регресна покана от 08.08.2019г. ищецът е поканил ответника да му възстанови платеното обезщетение на пострадалото лице. Тя е получена лично от Н. З. на 09.08.2019г.

Не е спорно, че

Р. З. е сключил споразумение на 24.02.2017г. с прокуратурата по нохд № 42/17г. на РС- Костинброд, с което той е признат за виновен за ПТП на 09.08.2016г., тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата и при концентрация на алкохол в кръвта от 0, 9 промила.

Към исковата молба са представени писмени доказателства за травмите, получени от В. Н. при ПТП.

От приетото заключение на медицинската експертиза се установяват получените от В. Н. увреждания при пътния инцидент, както и че ако е била с поставен предпазен колан не би се стигнало до разкъсване на слезката.

От заключението на автотехническата експертиза се установя механизма на настъпване на ПТП, скоростта на движение на лекия автомобила.

Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни, съответстващи на доказателствата по делото и като неоспорени от страните.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел 3 иска за частично основателен. Приел е, че вземането на ищеца за 15 000лв., платено обезщетение за неимуществени вреди на 07.12.2017г., е погасено по давност. В уважената част решението е влязло в сила.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му на посочените в жалбата основания- чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

В обжалваната част допустимо. първоинстанционното решение е валидно и

По правилността му.

Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, платил застрахователно обезщетение за имуществени или неимуществени вреди на пострадал от ПТП, настъпило по вина на застрахования при него водач, има право да получи платеното от последния при определени предпоставки. Те са регламентирани изчерпателно в чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ. Осъществяването на всяка една от тях по отношение на застрахования водач е юридически факт, пораждащ правото на застрахователя да получи от виновния водач всичко, което е платил на увредения от него. В тези случаи независимо, че застрахованият е платил застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение той не се освобождава от гражданската си отговорност./ Р № 130/03.05.2022г. по т.д. № 244/20г., І т.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/.

Ищецът- застраховател твърди наличието на хипотезата на ал.1, т.1, пр.1 на чл.500 от КЗ- виновният водач, застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

4

Активно материално и процесуално легитимиран да предяви регресния иск е застрахователят, който е изплатил на третото пострадало лице обезщетение за причинените му вреди от застрахования при него водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането е другият правопораждащ факт на регресното право, произтичащо от закона. По делото не е спорно, че ЗД „Бул Инс“ АД е платило обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото лице и от това е възникнало правото да се субругира в правата му срещу деликвента. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на застрахователно обезщетение на пострадалия при ПТП, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между него и виновния водач към момента на транспортното произшествие, както и предпоставката на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, на която се позовава. Доказването им обуславя основателността на иска му.

Пасивно легитимиран- материално и процесуално, да отговаря по такава претенция, е застрахования виновен водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на настъпване на ПТП. В негова тежест на основание чл.154 от ГПК е да докаже всички релевирани в процеса възражения, освобождаващи го от отговорност. Не е спорно, че за водача Р. З. е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на пътния инцидент.

Не се спори, че вина за настъпване на ПТП на 09.08.2016г. има ответникът като водач на МПС. По отношение на него са съставени АУАН и има влязло в сила споразумение по нохд № 42/17г. на РС- Костинброд, което на основание чл.300 от ГПК е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. Установени са елементите на фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Т.е. той следва да отговаря по предявения иск. Формирана е сила на пресъдено нещо по отношение на наличието на предпоставките за основателност на регресния иск- ответникът е управлявал МПС с 0,9 промила алкохол в кръвта. Нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП императивно въвежда забрана за управление на ППС под въздействието на алкохол. Тя обаче не е абсолютна като в чл.174, ал.1 от ЗДвП е установено, че водач, употребил алкохол се наказва, когато концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0, 5 промила. Респективно, ако концентрацията на алкохол е под тази граница той не следва да бъде 5 санкциониран като нарушител на ЗДвП.

Изпълнен е фактическият състав на регресното право на застрахователя по гражданска отговорност, който с плащането на обезщетението на пострадалото лице е получил правната възможност да се субругира в правата му срещу виновния водач, застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Пред настоящата инстанция е поставен за разглеждане въпросът за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за регресно вземане, когато е платено на части. Въззивникът поддържа, че задължението му да плати обезщетението за неимуществени вреди е неделимо и то е изпълнено с последното плащане. От тогава започва да тече погасителната давност за цялото вземане, а не от момента на всяко частично плащане.

Регресно право възниква в полза на този, който е изпълнил чуждо задължение, когато е имал интерес да стори това- чл.74, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.128 от ЗЗД задължението е неделимо, когато това, което се дължи е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите. По аргумент на противното задължението е делимо, когато може да бъде изпълнено на части. Съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Задължението да се даде нещо е делимо. Паричните задължения са делими по своето естество. Разпоредбата на чл.66 от ЗЗД намира приложение както към задължения, възникващи от договор, така и към такива, възникващи на основание друг източник, каквото е задължението за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, на което се основава отговорността на застрахователя./ Р № 38/14.07.2020г. по т.д. № 1065/19г., ВКС, I т.о./

В случая това на застрахователя е да се даде/плати застрахователно обезщетение. По естеството си престацията му е делима, защото може да изпълни на части, ако кредиторът не възразява. / Р №28/30.03.2020г. по т.д. № 891/19г., ВКС, I т.о./ Регресното право на застрахователя произтича от закона и възниква от момента, когато плати обезщетението на третото увредено лице.