Решение № 1290 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110123835 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Л. К. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че на 19.01.2021г. ПРБ внесла обвинителен акт срещу него в РС – Разград за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 ЗНК и чл. 325, ал. 1 НК за това, че на дата 26.05.2019г. причинил лека телесна повреда на Д. Ю. и на същата дата извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото чрез нанасяне на побой над лицето. Въз основа на обвинителния акт било образувано НОХД № 47/2021г. по описа на РС – Разград, като с присъда от 24.02.2022г. ищецът бил признат за виновен. С присъда от 19.05.2023г. по ВНОХД № 179/2022г. по описа на ОС – Разград ищецът бил оправдан, като с решение от 30.11.2023г. по описа на ВКС била потвърдена въззивната присъда.

Ищецът твърди, че ответникът отговаря за вредите, които са му причинени от незаконното обвинение. Счита, че производството е продължило повече от три години, престъплението, в което е бил обвинен, предвижда наказание лишаване от свобода, като процесът му се е отразил негативно върху здравето, семейството, професионалната дейност.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 1938,26лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.11.2023г. до 24.04.2025г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Счита, че не се установява оправдателната присъда да е влязла в сила. Оспорва ищецът да е претърпял описаните вредни последици, които да се намират в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Счита, че евентуално търпените вреди не са само в резултат от актове и действия на ПРБ, като за продължителността на съдебната фаза на процеса не може да носи отговорност.

1

Твърди, че претендираният размер на неимуществените вреди е прекомерно завишен.

Спрямо лихвата за забава, твърди, че началната й дата следва да бъде определена от съда.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с постановление от 21.05.2020г., предявено на 10.07.2020г., ищецът В. К. е привлечен като обвиняем по ДП № 1873 ЗМ-347/2019г. по описа на РУМВР – Разград за това, че на 26.05.2019г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на Д. Ю. по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК, както и за това, че на същите дата и място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е нанесъл побой над Д. Ю. – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Спрямо него не е взета мярка за неотклонение. На 10.07.2020г. е извършен разпит на обвиняемия. На 11.08.2020г. на ищеца са предявени материалите по разследването.

На 20.01.2021г. в РС – Разград е внесен обвинителен акт спрямо ищеца В. К. за деянията, за които е бил привлечен като обвиняем, по който е образувано НОХД № 47/2021г. по описа на РС – Разград. С разпореждане от 01.02.2021г. е насрочено разпоредително заседание за 08.03.2021г. Заседанието е отложено поради неявяване на подсъдимия и защитниците му. На 08.04.2021г. е проведено заседание, на което се е явил заедно със защитник, и е проведено заседанието, след което делото е отложено за 13.05.2021г. На тази дата е проведено заседание, като са събирани доказателства и делото е отложено. Проведени са заседания на 25.06.2021г., 14.09.2021г., 16.12.2021г. и 24.02.2022г. С присъда от 24.02.2022г. ищецът е признат за виновен в извършването на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, и му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от ищеца, по която е образувано ВНОХД № 179/2022г. по описа на ОС – Разград, като с определение от 30.06.2022г. делото е насрочено за разглеждане в открито заседание на 15.07.2022г. С определение от 14.07.2022г. е отменено заседанието на 15.07.2022г. и делото е пренасрочено за 26.09.2022г., на което ход не е даден поради неявяване на жалбоподателя и защитника му. На 07.11.2022г. също не е даден ход на делото поради неявяване на К. и защитника му. На 16.01.2023г. също не е даден ход на делото поради неявяване на ищеца и защитника му. На 19.02.2023г. е проведено заседание, като делото е отложено за 24.03.2023г. за събиране на доказателства. С определение от 22.02.2023г. е отменено заседанието на 24.03.2023г. и делото е насрочено за 31.03.2023г., когато не е даден ход на делото поради неявяване на другия подсъдим Д. К.. На 19.05.2023г. е проведено заседание, в което са събирани доказателства и е даден ход на съдебните прения. С присъда от 19.05.2023г. е отменена присъдата на РС – Разград и подсъдимият В. К. е признат за невиновен в причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди и извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на основание чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК и чл. 1, т. 2 от УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за това, че на 26.05.2019г. в гр. Разград е извършил непристойна прояваучаствал в сбиване с Д. Ю.. В мотивите е записано, че е установено участие на К. в сбиване, скандал на публично място, което е непристойна проява по чл. 1, ал. 3 УБДХ и затова следва да носи отговорност за извършеното административно нарушение по 2

УБДХ.

Срещу присъдата на въззивната инстанция е подаден протест от Прокуратурата, по който е образувано КНОХД № 798/2023г. по описа на ВКС. На 31.10.2023г. е проведено открито съдебно заседание пред ВКС, а с решение от 30.11.2023г. е оставена в сила присъдата на ОС – Разград.

При горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е обективна, гаранционна, обезщетителна.

Съдът намира, че в настоящото производство се установяват предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България – на ищеца е повдигнато обвинение с внесен обвинителен акт за извършване на престъпление, след което е оправдан (признат е за невиновен) с влязла в сила присъда. Обстоятелството, че спрямо лице е водено наказателно производство и е привлечен към наказателна отговорност, води до извод, че същото търпи неблагоприятни въздействия върху личността си. Дължимото обезщетение обхваща само вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ПП № 4/1968г. на ВС на РБ е разяснено, че справедливостта не е абстрактно понятие, а винаги е свързана с преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно овъзмездяване на пострадалия, без същия да се обогати неоснователно. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на 3 населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г.

III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.

Ищецът по делото е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпления, които не са тежки според легалната дефиниция, дадена в чл. 93, т. 7 НК.

По отношение на него през цялата продължителност на наказателното производство не е взета мярка за неотклонение. Производството е продължило от 21.05.2020г. до 30.11.2023г., когато е постановено решението на ВКС, което е период от 3 години, 6 месеца и 9 дни. Следва да се има предвид, че самият ищец е допринесъл с поведението си за продължителността на съдебната фаза от процеса, тъй като няколко открити съдебни заседания са отлагани поради неговото или на защитника му неявяване, който период трябва да бъде приспаднат от общата продължителност на производството и възлиза на около 6 месеца. Съдът съобразява и възрастта на ищеца към времетраенето на производството, а именно 20-23г.

От съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение съдът възприема обстоятелството, че макар ищецът да е оправдан, с постановената присъда е признато, че същият е извършил деянието, което обаче е квалифицирано като непристойна проява по смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ и му е наложено административно наказание глоба по УБДХ. Разликата между престъплението и административното нарушение в случая се изразява в степента на обществената опасност, като от въззивния съдебен състав е възприето, че извършеното деяние е с пониска степен на обществена опасност, поради което не е съставомерно като престъпление, а представлява единствено административно нарушение по УБДХ, което е довело като краен резултат до оправдаване на ищеца в повдигнатите му обвинения и ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Тоест, несъмнено е установено, че деянието е извършено от ищеца, но не се ползва със степента на обществена опасност, която Прокуратурата на Република България е възприела.