Решение № 1347 от 28.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501696 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 38/16.02.2024 г., постановено по гр. Д. № 529/2022 г. по описа на Перенишки окръжен съд, е отхвърлен иска на И. С. И., в качеството му на наследник на първоначалния ищец С. И. В., срещу ОБЩИНА ПЕРНИК, за заплащане на сумата в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на сина на първоначалния ищец С. С. И., загинал на 23.08.2019 г., около 22.00 ч., при инцидент, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2019 г. до окончателното изплащане. Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на И. С. И., в качеството му на наследник на първоначалния ищец С.

И. В., сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от посочения инцидент, като искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв., като неоснователен. И. С. И. е осъден да заплати на Община Перник сумата от 5 890 лв., представляваща разноски по делото. Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на адв. Т. Х.

Х. сумата от 3 850 лв., - адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по делото. И. С. И. е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 450 лв., - юрисконсултско възнаграждение.

Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати по сметка на ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1 600 лв. – държавна такса.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата над 40 000 лв. до 120 000 лв., е депозираната въззивна жалба от ищеца И. С. И., като наследник на С. И. В.. Излага съображения, че решението в обжалваната 1 част е необосновано и неправилно. Счита, че присъденото обезщетение в размер на 40 000 лв. не съответства на интензитета на претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие смъртта на сина му, както и формираната съдебна практика. Поддържа, че не е доказано съпричиняване от страна на пострадалия. Не е установено същият да е пресичал два пъти пътното платно преди да стигне до процесния участък, а са изразени предположения от вещото лице Б. М., формирани въз основа на материали, събрани в наказателното производство. На основание чл.13, ал.1 от Наредба РД 02-202/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно транспортната система на урбанизираните територии преминаването на автомагистрали, скоростни пътища и пътища I и II клас от републиканската пътна мрежа през урбанизирани територии се осъществява при условията на чл.76 ЗУТ, като се осигурява възможност на напречно пешеходно и велосипедно движение, включително на хора с намалена подвижност; инфраструктура за обезпечаване на напречни трасе на обществения транспорт за превоз на пътници. Счита, че след като АПИ не е осигурила възможност на пътя, на който е станал инцидента, да преминават пешеходци и велосипедисти чрез изграждане на необходимите съоръжения, не е налице виновно поведение от страна на гражданите, предприели такова преминаване. Пътят, на който е настъпил инцидента, е извън населено място, поради което няма пешеходна пътека, поради което не е налице и нарушение на чл.113 ЗДвП. С оглед на това неправилно решаващият съд е намалил дължимото обезщетение с 50 %.

Излага съображения, че решаващият съд не е изложил мотиви относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Съдът не е отчел, че първоначалният ищец не е знаел къде е синът му в продължение на 13 дни. Не е съобразил и обстоятелството, че разпитаният свидетел е имал преки впечатления за отношенията между бащата и сина. Поддържа, че застрахователните лимити косвено оказват влияние върху размера на дължимото обезщетение. Не е отчетен и фактът, че поради голямата скръб бащата е починал три години след своя син. Решаващият съд не е съобразил и инфлационните процеси в страната. В условията на евентуалност поддържа, че ако съдът приеме, че е налице съпричиняване, то същото не е 50 %, а 30 %.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск, евентуално - му присъди сумата от още 44 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2019 г. до окончателното му изплащане.

Претендира сторените по делото разноски.

С определение от 28.10.2024 г., въз основа на молба от М. С. И., действащ чрез своята майка и законен представител И. В. И., въззивният съд го е конституирал на основание чл.227 ГПК като страна по делото, на мястото на починалия в хода на съдебния процес С. И. В.. На същия е връчен препис от изготвения по делото доклад от ОС-Перник, с който е разпределена доказателствената тежест, както и му е предоставена възможност да изрази становище по съществуването на спорното право и да ангажира доказателства подкрепа на тезата си.

С молба от 21.11.2024 г. същият е отправил волеизявление, че се присъединява към депозираната въззивна жалба. Поддържа изцяло предявения иск. Поддържа, че настъпилият инцидент е повлиял изключително негативно на първоначалния ищец. Налице е била изключителна близост между него и починалия му син, която е доказана по делото. С оглед на това 2 счита, че са налице предпоставките за присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. Не поддържа депозираната въззивна жалба в частта на евентуалното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия от 30 %. Счита, че е без значение дали пострадалият е пресичал правомерно или не, тъй като инцидентът не е в пряка връзка с пресичането – не е станал по време на пресичане на пътя.

Тесният тротоар на надлеза, макар и предназначен за служебни лица за извършване на дейности по поддръжката, е за движение на хора, поради което е недопустимо да липсва предпазна решетка, която да предпазва от падане хора от надлеза. Законосъобразно възражението за употреба на алкохол е счетено за преклудирано от решаващия съд, поради което същото не следва да се обсъжда по същество. С оглед на това счита, че не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Съгласно трайната съдебна практика нарушението на ЗДвП и ППЗДвП не е основание да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да присъди сумата от още 80 000 лв. – обезщетение за енимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Решаващият съд е съобразил всички релевантни обстоятелства – пристрастеност на пострадалия към алкохола, възрастта му, неговата трудоспособност, здравословното му състояние, живеенето на пострадалия в отделно домакинство, продължителността на периода, през който са търпени болки и страдания от ищеца, както и общественоикономическите условия в страната в деня на инцидента. Поддържа, че по делото не е установено наличие на изключителна близост между починалия и неговия баща над обичайната такава, както и твърдението за претърпени вреди, надхвърляща по интензитет присъщите от такъв тип стресово събитие.

Обосновано решаващият съд е приел наличието на съпричиняване, като е следвало да съобрази алкохолното опиянение на пострадалия. Нетрезвото му състояние е пречило на правилната преценка за заобикалящата го среда и е довело до невъзможността контролира собственото си тяло. Неправилно обаче е определена и степента на съпричиняване, която счита, че следва да се завиши. Тъй като ответникът е узнал, че пострадалият е употребил алкохол от съдебномедицинската експертиза, затова не е заявил възражение за съпричиняване в тази насока с писмения отговор на исковата молба. Моли съда са потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ) срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск. Действително пътят „ГюешевоКюстендил-Перник-София“ е първокласен републикански път, който е включен в списъка на републиканските пътища в страната. На този път I-6 в частта, попадаща върху урбанизираната част на гр. Перник, на км.82+67483+500 е изграден пътен надлез за безконфликтно пресичане на железопътния 3 път отдолу и автомобилния път отгоре. Счита, че същият представлява пътно съоръжение и е елемент от пътя, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.2 ЗП.

Освен горепосочения път върху надлеза, той има тротоари, между крайните десни ограничителни системи за пътища (мантинела) на пътя и поставени предпазни парапети. Именно в тази част на пътя е настъпил инцидента, като пострадалият е паднал от самия тротоар на процесния надлез. С оглед на това счита, че неправилно решаващият съд е ангажирал отговорността му, предвид нормата на чл.30, ал.4 ЗП. В случая задължението за поддържане на всеки един елемент, принадлежност и съоръжение, извън границите на платното за движение (асфалтова настилка) на републикански път в урбанизирана територия е задължение на съответната община. Пострадалият е паднал, вървейки по изградения тротоар, която се явява елемент на пътното платно, а не от самото платно за движение или от самия надлез, което АПИ има задължение да поддържа. Счита, че в обжалваното решение е налице противоречие, тъй като съдът приема, че достъпът на пешеходци и велосипедисти не се допуска, а тротоарите на пътното съоръжение имат единствено служебен характер – за поддръжка и ремонт на надлеза от страна на служебно ангажирани лица, а от друга страна съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността м счита, че не е налице причинно – следствена връзка между противоправното поведение на АПИ и смъртта на пострадалия, тъй като е установено, че е вървял на място, което не е предвидено за пешеходци. Излага съображения, че определеното обезщетение от 80 000 лв. е прекомерно завишен. По делото не е установена изключителна близост между пострадалия и ищеца, както и претърпените вреди да надхвърлят обичаните. Пострадалият е живеел сам в къща в гр. ***.

Неправилно решаващият съд е счел възражението му, че пострадалият е бил алкохолно опиянен, за преклудирани, тъй като в исковата молба няма данни, че пострадалият има алкохолна пристрастеност. Неправилно е определен процентът съпричиняване от пострадалия, който счита, че следва да се завиши. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът ОБЩИНА ПЕРНИК, чрез адв. А., оспорва въззивната жалба на АПИ. Поддържа, че община Перник не е надлежно пасивно материално - правно легитимирана да отговаря по предявените искове. По делото е установено, че се касае за скоростен път, който по чл.3 ЗП е държавна, а не общинска собственост. Касае се за пътно съоръжение по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗП и принадлежност към държавния път. С оглед на това Община Перник не носи отговорност за вреди, свързани със стопанисването на път и пътните съоръжения. Моли съда потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

ОС - Перник е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени в условията на евентуалност спрямо ответниците. Ищецът С. И. В. твърди, че на 4