Определение № 2563 от 13.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2563 гр. София, 13.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20231000502560 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.420, ал.3 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила жалба от „Старс модел“ ЕООД и А. Т. К., с която обжалва определение № 7 940 от 29.06.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3 419/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4-ти „г“ състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на длъжника А. Т. К. за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, с оглед неговата необоснованост и постановяване в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е приел жалбата на „Старс модел“ ЕООД за неоснователна, с оглед на липсата на доказателства за подаване на възражение и искане за спиране на производството, както и че с оглед на договора за кредитна карта за бизнес клиенти“, сключен между дружеството е за осъществяване на търговската дейност. В тази връзка твърди, че по време на сключването на договора и към датата на издаването на разпореждането за незабавно изпълнение солидарния длъжник А. К. представлява и управлява дружеството, поради което разпоредбите на ЗПК не са приложими. Оспорва и изводите на съда по отношение на прекратяването на дейността на дружеството, като твърди, че „няма как банката да сключи договор с дружество, което не осъществява дейност“. Твърди, че определение по дело С74/15 г. на Съда на ЕС, същият е приел за допустимо позоваването на неравноправността на сключения договор от физическо лице, което обезпечило кредита, без да има функционална връзка с търговеца, т.е. без да е съдружник, акционер, управител, изпълнителен директор и без да действа в кръга на упражняваната от него дейност. Прави извод, че Директива 93/13 дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на страните по договора – 1 в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на осъществяването от тях търговска или професионална дейност. Твърди, че в случаите на физическо лице, което е приело да бъде гарант за изпълнението на задълженията на търговско дружество, задача на националния съд е да установи дали това лице е действало в рамките на осъществявана от него дейност по занятие, или поради връзката от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление.

Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното, поради неговата неправилност, изразяваща се в необоснованост и в нарушение на материалния закон, както и да се обезсили издадената заповед за незабавно изпълнение, издадена срещу А. Т. К..

Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД, редовно уведомен за постъпилата частна жалба не взима становище.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и отговора и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 7 940 от 29.06.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3 419/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4-ти „г“ състав, че съдът е оставил без уважение частната жалба от А. Т. К. срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 16.11.2022 г. по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав, както и частната жалба от А. Т. К. срещу определение № 3 638/27.01.2023 г. по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането й за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав и е оставил без разглеждане частната жалба от „Старс модел“ ЕООД срещу определение № 3 638/27.01.2023 г. по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на длъжника А. Т. К. за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със заявление от 28.10.2022 г. заявителят „УниКредит Булбанк“ АД е поискал издаването на заповед на изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката за дълга към 27.10.22 г. на „Старс модел“ ЕООД - кредитополучател и А. Т. К. солидарен длъжник по договор за кредитна карта на бизнес клиенти № 30/27.06.2018 г., както и издаването на изпълнителен лист срещу тях.

2

Не се спори, а се установява и от доказателствата по приложеното частно гражданско дело по описа на Софийски районен съд, че на 16.11.2022 г. е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав, срещу длъжниците „Старс модел“ ЕООД и А. Т. К. за солидарно заплащане на сумата от 3 450.07 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта на бизнес клиенти № 30/27.06.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 46.27 лв., представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 22.06.2022 г., сумата от 97.52 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.06.22 г. до 27.10.2022 г., както и държавна такса в размер на 71.88 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 60,00 лв.

Не се спори, а се установява и от приложените доказателства (извлечение от счетоводни книги въз основа на договор за кредитна карта на бизнес клиенти № 30/27.06.2018 г.), че кредитополучател е „Старс модел" ЕООД, а А. Т. К. е солидарен длъжник. От представеното извлечение от счетоводните книги се установява, че задължения са вписани търсените от банката суми за главница, за договорна лихва и за обезщетение за забава.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК длъжникът „Старс модел“ ЕООД не е подал възражение, нито е поискал спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба подадена от А. Т. К. е недопустима, а частната жалба, подадена от „Стар моделс“ ЕООД е неоснователна.

С атакуваното определение, съдът е оставил без уважение частната жалба от А. Т. К. срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 16.11.2022 г. по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав, както и частната жалба от А. Т. К. срещу определение № 3 638/27.01.2023 г. по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането й за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав и е оставил без разглеждане частната жалба от „Старс модел“ ЕООД срещу определение № 3 638/27.01.2023 г. по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на длъжника А. Т.

К. за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав.

Определението е атакуваното само в частта, в която съдът е оставил без разглеждане 3 частната жалба от „Старс модел“ ЕООД срещу определение № 3 638/27.01.2023 г. по ч. гр. д.

№ 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на длъжника А. Т. К. за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав.

По отношение на подадената от А. Т. К. частна жалба срещу определението, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане частната жалба от „Старс модел“ ЕООД срещу определение № 3 638/27.01.2023 г. по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на длъжника А. Т. К. за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 58 916/22 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 82 състав, съдът в настоящия си състав намира, че същата е недопустима, поради липсата на правен интерес. По подадената от физическото лице частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и за спиране на производството съдът се е произнесъл по същество. С точка 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България прие, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е двуинстанционно. След влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК, обн., ДВ, бр. 50/2015 година, въззивните определения, постановени в заповедното производство, с изключение на тези, с които се оставя без разглеждане частна жалба против акт на заповедния съд, не подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. От друга страна, частния жалбодател оспорва определение, с което въззивния съд е оставил без разглеждане жалбата на друго лице, поради което за настоящия частен жалбодател липсва правен интерес. Подадената от него частна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.

По отношение на подадената от „Старс модел“ ЕООД ч астна жалба съдът намира следното:

Същата е подадена от упълномощен представител на „Стар модел“ ЕООД и в установения от закона едноседмичен срок, поради което настоящият състав намира, че същата е процесуално допустима. В частната жалба са инвокирани доводи относно незаконосъобразността и необосноваността на атакуваното определение, които са свързани с изводите на съда по отношение на приложението на ЗПК по отношение на физическото лице, както и несъобразяването с тълкуването от СЕС на Директива 93/13. Така релевираните доводи за незаконосъобразност съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 419 от ГПК е признато право на длъжника, срещу когото е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, да обжалва с частна жалба разпореждането на съда за незабавно изпълнение. Обжалването не 4 спира изпълнението - чл. 419, ал. 3 от ГПК, поради което за да постигне спиране, длъжникът трябва да упражни и правата си по чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК - да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и наред с това да поиска спиране на изпълнението.

Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е съответният въззивен съд, а по искането за спиране - издалият заповедта за изпълнение първоинстанционен съд или съда, пред който е висящо производството по чл.422 от ГПК, в случаите, когато същото е образувано.