Определение № 30340 от 26.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30340 гр. София, 26.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110143623 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗПУПС, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 82 ЗЗД от ищеца М. С. С. срещу ответника „,,, ,,,,ия“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 13930,74 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /03.08.2023 г./ до окончателното плащане на задължението.

Ищецът М. С. сочи, че е титуляр на банкова разплащателна сметка в „,,,“ АД с IBAN № BG5,,,601, съгласно Договор за разплащателна сметка „Златно време“ с дебитна карта от 08.02.2017 г. Твърди, че е подписал съм и Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране от 22.11.2018 г., въз основа на който ползва имам създаден профил в е-Postbank, от където е активирал и т.нар. мобилно банкиране, осъществявано от стационарния ми компютър, а на мобилния му телефон с номер ,,,,,,,, е инсталирал и активирал приложението за потвърждаване на онлайн плащания М- TOKEN POSTBANK .

Сочи, че на 16.12.2021 г. са извършени 4 броя неправомерни платежни операции със средства от разплащателната му сметка в „,,, ,,,,ия“ АД, която е свързана с притежавана от него дебитна карта, както следва:

В 9:20 часа - за сумата 4308, 70 лв.

В 10 часа - за сумата 4308, 70 лв.

В 10:08 часа - за сумата 4308,70 лв. и

В 10:24 часа - за сумата 1004, 64 лв.

Описаните 4 броя трансакции от 16.12.2021 г. са на обща стойност 13930,74 лв. Тези транзакции не са инициирани от мен, а са в резултат на 1 т.нар. фишинг- измама, извършена чрез електронната ми поща в www.abv.bg .

Твърди, че на 16.12.2021г. сутринта /малко след 8 часа/ получил на пощата си писмо, което видимо изглеждало като писмо от „,,, ,,,,ия“ АД.

Сметнал, че Банката изисква потвърждение на данните му и въведел номера на банковата си карта и трите си имена. Визуално, приложението към писмото, което отворих на екрана на компютъра му изглеждало като лицевата страна на банковата ми карта. Твърди, че не е въвеждал ПИН-кода за достъп до приложението, с което потвърждава плащанията.

Твърди, че поради породено у него съмнение, още същия ден, към 15 часа, отишъл в офис на Банката и разказал какво се е случило. Служител на Банката в констатирал, че от сметката му са извършени четири плащания.

Тогава разбрал за извършените трансакции. На следващия ден - 17.12.2021г. отишъл отново в офис на Банката и подписал протокол за оспорване на плащанията.

Твърди, че не съм давал ПИН-кода си на никого и неправомерното използване на платежния инструмент е извършено само въз основа на данните от картата му. Сочи, че от не е потвърждавал трансакциите от телефона си, нито от М-токъна.

Твърди, че извънсъдебно поискал от Банката да възстанови средствата по сметката му, но с писмо от 24.01.2022г. „,,, ,,,,ия“ АД го уведомила, че отказва и го посъветвала да се обърне към Помирителна комисия към КЗП.

Помирителна комисия излязла със становище, че и двете страни имат известна вина и следва да си поделят „щетата“ по равно, но Банката отново отказала да изпълни предложението.

Счита, че не е допуснал „груба небрежност“ по смисъла на Закона при предоставяне на част от данните ми на неизвестно трето лице, а бил подведен.

Намира, че вина за неправомерните трансакции има банката, която не е осигурила необходимите защити, поради което същата следва да бъде осъдена да заплати пълния размер на сумите, които са изтеглени от сметката на ищеца в резултат на неправомерните трансакции, а именно 13930.74 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

На следващо място сочи, че съгласно т. 3 от сключения между страните Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране от 22.11.2018 г., между страните е постигната уговорка за максимален дневен лимит, който може да се изтегли чрез ел. нареждане, възлизащ на сумата от 5000 лв. за един ден. Счита, че ако банката беше изпълнила договорното си задължение да не разрешава трансакции над лимита, още втората трансакция би била блокирана и ищецът щял да загуби само първата изтеглена сума 4308 лв. С оглед на това, в условията на евентуалност, отправя искане ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума от 13930.74 лева на основание неизпълненото договорно задължение по т. 3 от Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране от 22.11.2018.

Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва факта, че между „,,, ,,,,ия“ АД и ищеца е налице облигационна връзка по силата на сключен на 08.02.2017 г. Договор за разплащателна сметка в лева „Златно време“ и дебитна карта, като откритата въз основа на сключения договор сметка е с IBAN: BG5,,,601, а издадената дебитна карта е Debit MasterCard с № 5169 07хх хххх 2455. На 22.11.2018 г. е сключен е клиента М. С. С. и Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“.

Не оспорва и извършените на 16.12.2021 г. 4 бр. платежни операции, като сочи, че същите са отразени по сметката на ищеца и са извършени чрез използване на издадената към сметката на ищеца карта № 5169 07хх хххх 2455, за които той е подал формуляр за оспорване на 17.12.2021 г.

Пластиката на картата с изписаните върху нея данни, в машинно запечатан плик заедно с ПИН код, също са връчени лично на ищецът пред банков служител, при физическо присъствие на клиента във финансов център и удостоверяване на неговата самоличност чрез представяне на надлежен документ (лична карта).

Сочи, че ищецът М. С. също така е ползвал и услугата интернет банкиране, предоставяна от „,,, ,,,,ия“ АД, за които е имал уникално потребителско име и парола. За ползване иа услугата интернет банкиране, ищецът е заявил пред ответната банка телефонен номер и адрес на електронна поща, а именно: телефонен номер 0 , , , , и адрес на ел.поща [email protected]

Ответникът сочи, че извършените банкови в интернет представляват операции на виртуален ПОС терминал, а не са операции извършени чрез интернет банкиране. С оглед на това счита за неотносими цитираните от ищеца клаузи в договора, касаещи лимитите на дневни разплащания.

Сочи, че всяка една от четирите операции в интернет е протекла посредством въвеждане на персонализираните защитни характеристики на банковата карта /номер, срок на валидност, СVV/СVС код, имена на картодържател/, както и с метода на задълбочено установяване на идентичност. Задълбоченото установяване е извършено чрез софтуерен токън приложението „m-token

Postbank", на който е изпратена „PUSH“ нотификация за потвърждение на операцията.

Сочи, че активирането па софтуерния токън, с който са потвърдени плащанията е извършено на 16.12.2021г., като за целта са изпратени два независими един от друг уникални кода - един чрез СМС/Viber съобщение до телефонния номер и втори на електронната поща на клиента. Данните за телефонен номер и електронната поща са декларирани от самия ищец, като данни за контакт от клиента М. С. и са въведени в системите на Банката.

Съответно кодовете са изпратени на тел. 0,,,, в 08:28 ч. па 16.12.2021 г. и на Email, до [email protected] на същата дата 16.12.2021 г. в 08:29 ч.

3

Счита, че с осъществяването и завършването па така описаните стъпки и действия следва да се приеме, че инсталирането и създаването на софтуерен токън и потвърждаването на операции с него впоследствие се извършва под изключителния контрол на съответния потребител.

С оглед на това, намира, че всички операции са извършени или от ищеца М. С. С., или от лице, на което последния е разкрил информация и персонализираните защитни характеристики, едновременен достъп до които е нужен за извършването на тези операции (което води до извод за груба небрежност или дори друга по- тежка форма па вина).

Твърди, че банката постоянно предоставя информация на своите клиенти със съвети за предпазване от различни типове измами, като е осигурила технически използването на множество персонализирали защитни характеристики на платежните си инструменти, като по този начин осигурява достатъчно ниво на сигурност на трансакциите си.

Счита, че от изложението и самата искова молба, дори същото да бъде изцяло кредитирано, се установяват действия и бездействия на ищецът, които могат да се характеризират като груба небрежност от страна на ищца при защита и опазване на персонализираните защитни характеристики, служещи за достъп до неговите собствени пари.

С оглед на това отправя искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни с твърдение, че ищецът не е спазил изискванията по чл. 75 от ЗПУПС, проявил е груба небрежност, поради което, съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, оспорената сума не подлежи на възстановяване от страна на банката.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС:

В тежест на ищеца е да установи сключването с ответника на договор за платежни услуги; изпълнението от страна на банката на конкретните платежни операции; своевременното уведомяване на банката за операциите, след като е разбрал за тях.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи, че всяка платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, както и че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По евентуалния иск с правно основание чл. 82 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение, включващо 4 клауза, по силата, на която ответникът се е задължил да ограничава стойността на извършените трансакции при използване на услугата „Интернет банкиране“ до размера на сумата от 5000 лева дневно, както и, че в причинна връзка с договорно неизпълнение на това задължение, е претърпял имуществени вреди в твърдения размер.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си за липса на причинна връзка.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключен на 08.02.2017 г. Договор за разплащателна сметка в лева „Златно време“ и дебитна карта, като откритата въз основа на сключения договор сметка е с IBAN: BG5,,,601, а издадената дебитна карта е Debit MasterCard с № 5169 07хх хххх 2455; сключен на 22.11.2018 г. Договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“; Извършените на 16.12.2021 г. 4 бр. платежни операции, отразени по сметката на ищеца чрез използване на издадената към сметката на ищеца карта № 5169 07хх хххх 2455; подаден от ищеца до ответника формуляр за оспорване на 17.12.2021 г. ; ползване от ищеца през исковия период на мобилен телефонен номер 0,,,,.

По доказателствата:

Страните са представи към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи Общи условия на Банката за електронно банково обслужване „Интернет Банкиране“, Общи условия на Банката за издаване и използване на дебитни карти - валидни към м. декември 2021г, както и личното ми банково „досие“ и цялата информация, налична в Банката по настоящия казус, следва да бъде оставено без уважение, доколкото банката е представи исканите документи към отговора на исковата молба

Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищеца по чл. 192 ГПК да се изиска от Помирителна комисия за платежни спорове към КЗП да изпрати цялата преписка № 27/2022г., поради липса на необходимост – доколкото в приложеното решение на Помирителната комисия са описани релевантните за спора обстоятелства, които не са и спорни между страните.