Решение № 46 от 08.01.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 46

Перник, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20247160700375 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р. Х. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], **** чрез адвокат Х. Р. от Адвокатска колегия - [област] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000204 от 28.05.2024 година, издадена от Р. К. В. на длъжност: командир отделение към ОДМВР- Перник, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.2А, б.“Б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена принудителна административна мярка, а именно „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, несъобразяване с материалните разпоредби на закона, както и че същата е необоснована. По същество излага доводи в посока на това, че оспорената заповед е издадена при неспазване на изискването на чл.35 от АПК, тъй като не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а така също и възраженията които са направени. Твърди, че описаната обстановка не отговаря на действителната, като излага други факти, подробно описани в жалбата. На следващо място се навяват доводи, че погрешно възприетата фактическа обстановка от страна на административния орган е довела и до неправилно прилагане на материалния закон. В жалбата жалбоподателят счита, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, а така също и че при издаването и е нарушен принципът за съразмерност, предвидени в чл.6 от АПК. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика. С тези мотиви иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното на 12.12.2024 година съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат А. Д. от Адвокатска колегия – [област], която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена, респективно оспорената заповед, с която е наложена процесната принудителна административна мярка да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага и списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Р. К. В. - командир отделение към ОДМВР - Перник, сектор „Пътна полиция“ редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт З. В., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да остави без уважение същата, респективно да потвърди като правилна и законосъобразна издадената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Перник, в настоящият съдебен състав след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1151607 от 28.05.2024 година, съставен от Д. П. Г. на длъжност: мл. автоконтрольор при ОДМВР - Перник, сектор „Пътна полиция“, в присъствието на свидетеля очевидец Р. К. В. е установено, че Р. Х. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], **** в качеството си на водач в [населено място] на [улица]в посока от [улица]към [улица]управлява собствения си лек автомобил Ф. Т. с рег. № [рег. номер], като до бл.10, при участък от пътя в ремонт се качва върху куп от скална маса. При извършена проверка за употреба на алкохол в 21:35 часа с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер [Наименование], уредът е отчел 2,19 промила. На водача е издаден талон за изследване № ****. Деянието е квалифицирано от административния орган като виновно нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /лист 12/.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СУМПС [номер], СРМПС № ****и два броя регистрационни табели с № [рег. номер].

Съставеният АУАН е връчен на нарушителя, който го е подписал без възражения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000204 от 28.05.2024 година по чл.171, т.2А, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Р. К. В. на длъжност командир отделение към ОДМВР - Перник, сектор „Пътна полиция“ на основание чл. 171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“, тъй като Р. Х. А. с [ЕГН], в качеството си на водач управлява собствения си лек автомобил под въздействието на 2,19 промила алкохол в кръвта, с което е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.05.2024 годна /лист 13/.

С представената по делото административна преписка е приложен: талон за изследване № **** от 28.05.2024 година /лист 14/; мотивирана резолюция № ****[рег. номер] от 17.06.2024 година.

В хода на съдебното производство от страна на ответника по делото като доказателства са представени и приети справка за нарушител/водач /лист 32/ и справка в централна база – КАТ за ПС настояща и бивша собственост /лист 35/. От страна на настоящият съдебен състав бе изискана информация за това, дали в ЦСМП - [населено място] в амбулаторния журнал е вписано, че лицето Р. Х. А. е дало биологична проба, като във връзка с това е получено Писмо с вх. № **** от 25.09.2024 година, от което става ясно, че същият не е посетил медицинския център /лист 44/. От страна на съда също така бе изискана информация от Районна прокуратура - Перник във връзка с досъдебно производство № **** от 2024 година и в частност, дали е налице изготвена експертиза за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Във връзка с това е депозирано Писмо с вх. № **** от 27.09.2024 година, ведно с изготвената експертиза, според която концентрацията на алкохол след представена кръвна проба на лицето Р. Х. А. с [ЕГН] е 3,34 промила /лист 47/.

По делото, с цел доказване компетентността на административния орган е представена Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година, издадена на основание чл.43, ал.4, във вр. с ал.1 и ал.3, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи /лист 29/; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година, издадена на основание чл.165, чл.186, ал.1, чл.189, ал.1 и ал.5 и ал.12 от Закона за движение по пътищата, чл.37, ал.1, б. „б“, чл.39, ал.2А и чл.47, ал.2, във вр. с ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерство на вътрешните работи /лист 30/; Служебна бележка с изх. № 313р-13747 от 26.07.2024 година /лист 28/.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля Ц. Р. И. – български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Същият заявява, че на процесната дата 28.05.2024 година се е намирал на „*** и видял как отсреща полицията спира жалбоподателя. В последствие в показанията си свидетеля твърди, че не е видял жалбоподателя да управлява моторното превозно средство, а същият е бил на метър от колата. Когато полицаите са пристигнали водачът се е намирал извън колата, която е била с изключен двигател. Свидетелят заявява, че не е видял моментът, в който автомобилът е бил паркиран, а го е видял след като същият е бил в спряло положение. Твърди, че случаят се е развил между девет и десет часа вечерта. Така дадени свидетелските показания, настоящият съдебен състав не ги кредитира, тъй като същите от една страна са противоречиви, доколкото първоначално свидетелят е заявил, че жалбоподателят е бил спрян от полицията, а впоследствие поддържа теза, че не се е намирал в колата и че същата е била с изключен двигател, когато полицейските служители са пристигнали, а от друга страна противоречат на събраните по делото писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетеля Д. П. Г. – българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Същият заявява, че на 28.05.2024 година с негов колега са били в района, тъй като са се осъществявали ремонтни дейности по пътната инфраструктура и голям брой от шофьорите са нарушавали правилата за движение по пътищата. Твърди, че докато са извършвали проверка на друг автомобил са видели как лекият автомобил на жалбоподателя се е качил буквално на куп от пясък, чуло се триене, шум и форсиране на гуми, след което са се насочили директно натам. Посочва, че самият автомобил е бил заседнал на купа пясък и се клател, като този куп пясък бил отчасти на платното за движение, а в друга част на тротоара. Заявява, че лично той е дал указания на настоящия жалбоподател да изгаси двигателя на автомобила, след което му поискал ключовете с цел предотвратяване на по-нататъшни неприятни сюжети. Поканил го да слезе от автомобила и му била направена проба с дрегер. Не са били взети сведения от трети лица и в автомобила не е имало друг човек. Сочи, че синът на свидетеля е дошъл на по-късен етап. Така дадени свидетелските показания съдът ги кредитира изцяло като последователни, направени на базата на лични впечатления и съответстващи на събрания писмен доказателствен материал.

Пред настоящата съдебна инстанция е извършен разпит на свидетеля Д. Р. А. - българин, български гражданин, неосъждан, син на жалбоподателя. Свидетелят заявява, че на 28.05.2024 година около осем и половина часа се е прибрал от П. *** с автомобила на баща си, който е оставил в [жк] срещу [улица]. Паркирал процесният автомобил - „***“ с рег. № [рег. номер] на тротоара, пред един насип от пясък, тъй като там се извършвали ремонтни дейности на пътя и не могло да се минава по тази улица, трябвало да се заобикаля целия квартал. След като е оставил автомобила там, взел личния си автомобил и отишъл до центъра на града, след което негов приятел го върнал отново в [жк] за да прибере автомобила на баща си. Когато се върнал обратно видял, че баща му е бил до автомобила, като имало полицаи, в това число и разследващи и пътна помощ, които му казали, че баща му е шофирал под въздействието на алкохол и автомобилът следва да бъде отнет. Заявява, че двигателят на автомобила е бил изключен, тъй като ключовете от автомобила били в него. Предвид наличието на ремонтни дейности на зададения от страна на настоящият съдебен състав въпрос, свързан с наличието на пътни знаци във връзка с временната организация на движението, свидетелят отговори, че е спрял преди пътните знаци, без да създава проблеми точно срещу един насип от пясък, където имало изкопана дупка, а самата дупка била заградена и имало един контейнер. Имало е ограничение на скоростта, пешеходни пътеки. Така дадени свидетелските показания настоящият съдебен състав не ги кредитира, тъй като са пристрастни и противоречат на събрания по делото доказателствен материал, в това число и снимков такъв.

В хода на съдебното производство на основание чл.174 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК бе осъществена очна ставка между свидетеля Д. Р. А. и свидетеля на ответника - Д. П. Г., от която се констатира разминаване в показанията на свидетеля Д. Р. А. и отговорите на въпросите, зададени му по време на очната ставка, доколкото същият първоначално заявява, че автомобилът е спрян преди знаците, а по време на очната ставка заяви, че е спрял автомобилът след тези знаци. Това е допълнително основание, което мотивира съда да не кредитира така дадените показания от свидетеля Д. Р. А..