Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 331 от 21.10.2024, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 268/2024
Вид
Определение № 331
Подписан
21.10.2024
В сила
21.10.2024
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Търговище, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20243500500268 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАДгр.София, ЕИК 203670940 против разпо-реждане №1838/01.10.2024г., постановено по ч.гр.д.№1324/ 2024г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И.

С. Ж. от с.Кр., общ.Т. в частта му за договорна лихва в размер на 167.40 лв. за периода 05.09.2023г.-05.06.2024г. и обезщетение за забава в размер на 111.36 лв. за периода от 06.09.2023г. до подаване на заявлението по договор за потребителски кредит „Микрокредит“ №9*********/30.05.2***г. с „Микро Кредит“АД-гр.София, цедирани на настоящия заявител с договор за цесия от 20.11.2***г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК в посочената част.

След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорни клаузи, целящи заобикаляне императивните разпоредби на чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 от ЗПК.

1

По силата на договор за потребителски„Микрокредит“

№903100034855/30.05.2023г. между длъжника и „Микро Кредит“АДгр.София, вземанията по който са цедирани на настоящия заявител с договор за цесия от 20.11.2023г., на ответника е предоставена сума в размер на 1 000 лв. за срок от 12 месеца, при ГЛП 40.47% и без посочен ГПР.Отразена е обща сума за погасяване от 1 232.52 лв., която е общия сбор на сумата по кредита и възнаградителната лихва, но сумата не включва плащанията по т.нар. допълнителни услуги, включая „разглеждане до минути“.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания.

В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни параметри на задължението, но няма определен ГПР, съобразно нормативните изисквания, предвид чл.19, ал.1 от ЗПК.А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР е включена и стойността на други задължения, необосновано оскъпяващи получения кредит, т.е. да води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Като обща стойност на плащанията е посочена сумата 1 232.52 лв., но при заета сума от 1 000 лв., кредотополучателят е длъжен да върне сума в общ размер на 2 061.40 лв., т.е. действителният ГПР е в нарушение на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК.

При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на неравноправни клаузи по договора, сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което обжалваният отказ на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за събиране 2 на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК 203670940 против разпореждане №1838/01.10.2024г., постановено по ч.гр.д.№1324/2024г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3