Решение № 657 от 04.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. К., 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело ***0245510102876 по описа за 2024 година

Гражданско дело ***876/2024 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от К. П. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

************, съдебен адрес: гр. ***********, чрез Р. С. - адвокат от САК срещу: Районен съд - Г., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., п.к. ****, община С.З., ул. „*************, представлявано от председателя Т.А.И. с правно основание: чл. 124, ал.1, вр.чл.439, ал.1 от ГПК, вр.чл. 82 ЗАНН и цена на иска: 205.00 лева

Ищцата чрез процесуалния си представител на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 439, ал.1 от ГПК предявява настоящия отрицателен установителен иск за признаване за установено, че длъжникът К. П. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. **************, не дължи по изп.д. № ************** по описа на ДСИ при СРС, ***., сумата в размер на 205 (двеста и пет) лева главница, представляваща глоба, наложена на ищеца в качеството на процесуален представител - адвокат на жалбоподателя в о.с.з., проведено на ********** г. по н.а.х.д. № ***/2018 г. по описа на PC Г..

Налице бил правен интерес от установяване на обстоятелството, че ищецът К. П. М. не дължи по отношение на ответника Районен съд - гр. Г. сумата по изпълнителен лист, изд. на ******** г. въз основа на протоколно определение от о.с.з., проведено на ********** г., влязло в законна сила на ********* г. с определение на Административен съд - С.З. по ЧКАНД ***/2019 г., по който ИЛ на ******* г. е образувано изп.д. № ************** по описа на ДСИ при СРС, ***., тъй като не е налице възможност за принудително събиране на глобата, защото вземането било погасено по давност.

Сочи, че съставът на PC-Г. наложил глобата без основание, поради което 1 и не я събрал своевременно. С молба от ******** г. ищцата поискала звукозапис в съдебната зала, което искане отново не било уважено. След смяната на съдебния състав бил издаден ИЛ и инициирано принудителното изпълнение по изп.д. № **************.

Глобата била наложена на ********** г. с протоколно определение в о.с.з. по АНД № ***/2018 г. на PC-Г.. Депозираната молба за отмяна била оставена без уважение от председателя на състава и въз основа на частна жалба - образувано дело пред Административен съд - С.З.. Съдът оставил без уважение жалбата с определение № 10 от ********* г. по ЧКНАД ***/2019 г. по описа на Административен съд - С.З., влязло в законна сила на ********* г.

От ********* г. до ******** г. - датата на образуване на изп.д. № ************** изтекъл период от повече от 5 (пет) години, през което време изтекла погасителната давност за наложената глоба.

От ********* г. до ******** г. - датата на уведомяване на ищцата от PC Г., също била изтекла погасителната давност.

Сочи, че съгласно чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН възможността за принудително събиране на глобата се погасява с изтичането на две години, а съгласно чл. 82, ал.З, ЗАНН, абсолютната погасителна давност е три години и е изтекла на 21.02.2022 г.

По изпълнителния лист, издаден на ******** г. било образувано изпълнително дело № ************** по описа на ДСИ - СРС, ***., на ********* г.,след изтичането на преклузивния законоустановен тригодишен погасителен давностен срок.

Погасителната давност не била спирана и прекъсвана.

Течението на погасителната давност се прекъсвало с първото изпълнително действие в изпълнителния процес или с исков процес. Сочи, че изпълнително дело било образувано на *********г., когато вече погасителната давност е изтекла, считано от влизане в законна сила на определението на АС - С.З., до настоящия момент задълженията по наложената глоба били погасени с изтичането на абсолютната давност.

Заявява, че след като глобата в размер на 200 лева е погасена по давност, то недължими били и всички направени разноски за нейното принудително събиране, каквато е и държавната такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 (пет) лева, включена в ИЛ.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на ответника Районен съд - гр. Г., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., област С.З., ул. „З.С.” ***, представлявано от председателя съдия Т.А.И., че ищцата К. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

**************, не дължи претендиралите от ответника суми по изпълнителен лист, изд. на ******** г. въз основа на протоколно определение от ********** г. по АНД № ***/2018 г., влязло в законна сила на ********* г., по който на ********* г. е образувано изп.д. №************** по описа на ДСИ при СРС, в размер на сумата от 205.00 (двеста и пет) лева, представляваща глоба в размер на 200 (двеста) лева и 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Претендира за разноски по делото.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Районен съд – Г. чрез адм.ръководител Т.А..

Счита молбата е допустима, по същество - неоснователна.

Сочи, че процесното вземане за разноски по изпълнителен лист, издаден в полза на PC-Г., представлявал публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК - „публични са държавните и общински вземания по влезли в сила присъди, решение и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. “

Сочи, че съобразно нормата на чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Нормата на чл.82 от ЗАНН, същата се отнасяла само и единствено до изпълнение на наложени административни наказания, каквито характеристики не притежавало задължението, чието погасяване е поискано.

В конкретния случай давността за вземането в ИЛ, представляващо глоба в размер на 200 лв., започвала да тече от 01.01.2020г. /акта, с който е наложена глобата е влязъл в законна сила на ********* г./, т.е предвидената в закона давност би изтекла на ********* г. В настоящия случай било образувано изпълнително дело на ********* г. с вх. № *** по описа на ДСИ при СРС, с което давността се счита за прекъсната, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.2 от ДОПК, т.е от този момент започнал да тече нов 5-годишен давностен срок.

Твърди, че общата погасителна давност за този титул не е изтекла поради прекъсването на срока и не са налице основания за прилагането на искания институт на давността.

Моли съда да отхвърли иска от ищеца К. П. М. срещу РС-Г. като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С протоколно определение от ********* г. по АНД ***/2018 г. по описа на РС- Г. съдията докладчик е наложил „ГЛОБА“ на адв. К. П. М., САК в размер на 200,00 лева за неспазване на реда в съдебната зала.

С молба от ********* г. адв. К. М., САК е поискала от съдебния състав да й бъде отменена наложената глоба в с.з., като съдът с Определение от 21.01.2019 г. е оставил молбата без уважение.

С определение от ********* на АС-С.З. е оставено в сила ************ г. по АНХД № ***/2018 г. по описа на РС- Г., с което е оставена без уважение жалбата на адв. К. М. против протоколно определение от о.с.з. на ********** г., за неспазване на реда в съдебната зала и е наложена глоба в размер на 200,00 лева на осн. чл. 266, ал. 2 НПК.

3

Видно от ********* г. по описа на АС-С.З. съдът е оставил в сила ************ г. по АНХД № ***/2018 г. по описа на РС- Г..

С изпълнителен лист от ******** г. РС-Г. е осъдил К. П. М., с адрес гр.

**************, ЕГН: ********** да заплати на Районен съд – Г. с адрес: гр.

Г., ул. „************“ ***, общ. Г., обл. С.З., сумата в размер на 200,00 лева /двеста лева/, представляваща „Глоба“, както и сумата в размер на 5,00 лева /пет лева/, представляваща Държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на този изпълнителен лист с възлагателно писмо от ********* г. е образувано изпълнително дело с разпореждане от ********* г. при СИС на СРС, ***.,

С разпореждане от 11.06.2024 г. е спряно изпълнителното производството по горепосоченото изпълнително дело.

Ищцата сочи, че от ********* г. до ******** г. – датата на издаване на изпълнителния лист и впоследствие образуване на изпълнително производство, е изтекла погасителната давност за наложената й глоба.

От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б.„а“ ЗАНН – възможността за принудително събиране на глобата се погасява с изтичането на 2 години, а съгласно чл. 82, ал. 3, ЗАНН - независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, т.е. - 3 години По изпълнителния лист, издаден на ******** г., е образувано ИД ***/2024 г. по описа на ДСИ, СРС, ***., което е образувано на ********* г.

От до тук изложеното доводите на съда са, че изпълнителното производство е образувано след изтичането на преклузивния 3 – годишен погасителен давностен срок.

За определяне на срока, в който е изтекла погасителната давност за наложена глоба, е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а” ЗАНН, която е изключение, предвидено в предложение последно на ал. 1 на чл. 171 ДОПК и изключва приложението на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, само по отношение на санкцията „глоба“.

В разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН е предвиден по-кратък срок от срока, установен в разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Това следва и от задължителните постановки на ТР № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5 от 2013 г. на ОСК на ВАС: „Глобата, наложена с влязла в сила присъда или със съдебно решение, съгл. чл. 162, ал. 2 ДОПК е публично държавно вземане.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 01-ви януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е установения в чл.

82, ал. 1, б. „а” ЗАНН 2-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата. Аргумент в този смисъл се съдържа и в ТР № 3 от 03.07.2014 г. на ВАС по т.д. № 5/2013 г„ ОСК“, арг. от Решение № 3 от 11.04.2017 г. по н. д. № 1131 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.

4 отделение.

„Кратката 2-годишна погасителна давност по чл. 82, ал. 1,6. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания е ИЗКЛЮЧЕНИЕ по смисъла на предложение последно от ал. 1 на чл. 171 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс - „предвиден в закон по-кратък давностен срок“, но има приложение само за изрично предвиденото в разпоредбата административно наказание „глоба“...“, арг. от ТР № 3 от 03.07.2014 г. по тълк.д. № 5 от 2013 г. на ОСК на ВАС.

Тълкувателните решения са задължителни за правоприлагащите органи.

Т.е. в настоящия случай съдът не споделя доводите, изложени от ответника в отговора на исковата молба за приложение разп. на ДОПК.

Относно разноските в производството.

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца същия следва да се присъдят разноски по делото в размер общо на 750,00 лева, състоящи се от: държавна такса 50,00 лева и адвокатско възнаграждение – 700,00 лева, предвид представения списък по чл.80 от ГПК.

По гореизложените съображения, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Районен съд - гр.

Г., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Г., област С.З., ул.

„З.С.” ***, представлявано от председателя съдия Т.А.И., че К. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, не дължи сумите по изпълнителен лист, изд. на ******** г. въз основа на протоколно определение от ********** г. по АНД № ***/2018 г., влязло в законна сила на ********* г., по който на ********* г. е образувано изп.д. №************** по описа на ДСИ при СРС, в размер на сумата от 205.00 (двеста и пет) лева, представляваща глоба в размер на 200 (двеста) лева и 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.