Решение № 590 от 16.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Монтана, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630100390 по описа за 2025 година

Образувано е по предявени от С. И. Г. срещу А.Т.Ф.Г. АД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 4622,69 лв.– недължимо платена от ищеца сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2025 г., до окончателното плащане

Ищецът твърди, че е заплатил сумата без основание на ответника.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е изложил доводи за неоснователност на претенцията. Твърди сключването на договор за кредит.

Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между nа 07.11.2022 г. между „А.Т.Ф.Г.” АД, в качеството си на кредитодател, и С. И. Г., в качеството си на кредитополучател, бе сключен Договор за кредит № 514158. Ответникът е превел сумата по кредита в размер на 5000 лева по микросметка в системата на „Изипей“ АД на Кредитополучателя. В договора е посочено, че ГПР е 49%, като годишна лихва за ползване на кредита е 39.01%. Уговорен е размер на погасителната 1 вноска с одобрено обезпечение: 307.42 лева и Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 642.00 лева.

Също така е уговорено, че ако потребителят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на договора за кредит и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 0.2200% от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в Приложение № 1 и Погасителния план към съответния договор за кредит, а именно 7979,92 лева.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, който е изключително кратък, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е видно, че размерът на неустойката в погасителния план значително надхвърля главницата по кредита.

2

На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 48, 24%, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 41, 07%) договорът за потребителски кредит е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.“

Видно от приложенията по договора не е посочена структурата на ГПР ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Посочен е единствено като процентно изражение, но без да посочен компоненти, от които се състои.

С оглед на горното не става ясно как е формирана стойността на ГПР. В него не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни лихвени и нелихвени разноски, от които се състои. – в този смисъл също Определение № 602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС – Монтана.

3

Ищецът е представил плащане към ответника разписка от 08.12.2022 г. на стойност 639,92 лева, разписка от 06.04.2023 г. на стойност 670 лева и разписка на стойност 8 312,77 лева от 04.08.2023 г.

По делото ответникът е изложил твърдения единствено за наличието на процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното съдът намира, че следва да се присъди единствено главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК Главницата по кредита е в размер на 5 000 лева, като разликата следва да бъде присъдена в полза на ищеца, а именно 4622,69 лева.

По разноските:

При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение.

Цената на иска е в размер на 4622,69 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималното възнаграждение в размер на 762,26 лева без ДДС или 914,71 лева с ДДС

След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили 4 процесуален представител.

Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти, настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение по процесния иск е 400 лева. /в този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на МОС/.

След като ищецът е била освободен от разноски в производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК, то дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице следва да се присъди в тежест на ответника.

Мотивиран от гореизложеното, РСМ

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, „А.Т.Ф.Г." АД, ЕИК ххх, да заплати на С. И. Г., ЕГН **********, сумата от суми 4622,69 лева, ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. до заплащане на задължението.

ОСЪЖДА А.Т.Ф.Г." АД, ЕИК ххх, да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ххх, сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5