Решение № 932 от 13.08.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500699 по описа за 2024 година

С РЕШЕНИЕ № 261329 от 01.12.2023г., СГС, ГО, 1-29 състав е осъдил

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ З. ЕАД ЕИК 130277958 да заплати на ТПК М. Д. ЕИК 114008773 на осн. чл.59 от ЗЗД сумата от 141 158.32 лв. обезщетение за ползване на собствен на кооперацията трафопост с идентификатор *** по КККР на гр.Плевен, с адрес : гр.Плевен, *** за периода 01.01.2015г. до 01.12.2017г. , в едно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за мораторна лихва върху тази главница в размер на 44 161.46 лв. за периода от 01.01.16г. до 17.12.19г. , както и да заплати на кооперацията на осн.чл.55,ал.1 от ЗЗД сумата от 25 474.46 лв., като получена без правно основание цена за достъп и пренос на ел.енергия през мрежите, по издадени фактури за периода 01.01.15г. до 31.12.17г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2019г. до окончателното й изплащане Присъдил е и съответните разноски.

В законовия срок е предявена въззивна жалба с вх.№ 293848 от 21.12.2023г. от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ З. ЕАД ЕИК 130277958. Въззивния жалбоподател оспорва решението в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва правилността на присъденото обезщетение по чл.59 от ЗЗД.

Намира, че кооперацията не е собственик на трафопоста , тъй като липсва, не е представила разрешение от Асоциация Енергетика да притежава енергиен обект. Няма пречка да е изградила кооперацията трафопоста, но без такова разрешение този обект е станал държавна собственост. Жалбоподателя Е. З. твърди, че се явява правоприемник на дейностите в 1 енергетиката и конкретно тази по разпределение на ел.енергия на територията на Западна България, за което има индивидуална лицензия от ДКЕВР от 2004г. и съответно има качеството на енергийно предприятие. За осъществяване на функциите му законодателя е предвидил в ЗЕЕЕ/ отм./ всички енергийни обекти и техните съоръжения като част от общата енергийна система на страна да са негова собственост. Предвид на това изграждащите енергийни обекти имат задължение да ги прехвърлят възмездно на енергийните предприятия – пар.67 ЗЕЕЕ/ отм./ и пар.4 от ПЗР на действащия ЗЕ. В чл.117,ал.5 от ЗЕ предвижда ел.уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с ел.енергия само на един небитов клиент, да се изграждат за негова сметка и са негова собственост. От тук прави извод, че всички останали които служат за снабдяване с ел.енергия на повече от един небитов клиент не могат да останат негова собственост.

Придобиване на този енергиен обект може да стане само по покана на изградилия го ,в случай кооперацията. Посочва, че съгласно пар.4,ал.4а от ПЗР на ЗЕ, в случай че сделката по изкупуване и няма обоснован отказ по ал.4, енергийното предприятие в срок от три месеца, след покана от страна на собствениците по ал.1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията в зависимост от типа и мощност на съоръжението. Покана, комплектована с необходимите документи не е постъпвала в енергийното предприятие.

Излага съображение, че с изграждане на енергийния обект и въвеждането му в експлоатация през 1999г. с влизане в сила на ЗЕЕЕ/ отм./ в негова полза са възникнали по силата на закона сервитутни права на осн.чл.60,ал.1,т.1 от закона. Съгласно пар.7 от ЗЕЕЕ не се дължат обезщетения на собствениците на земята, върху която съществуват сервитутните зони по чл.60,ал.2,т.1. Оспорва се изцяло начина на определяне на обезщетение като неправилен и противоречащ на методиката на КЕВР, като съдът е нарушил установения принцип в чл.59 ЗЗД за ограничаване отговорността до размера на обедняването. Излагат се подробни съображения в жалбата. Твърди се неправилно използвана методика при определяне на цената за ползване. Твърди се неправилно кредитиране на допълнителната експертиза на повторната СТи ОЕ от първоинстанционния съд в частта на най-високо определената цена от 141 158.32 лева, тъй като освен процесния ДМА са включени и други три такива, за които ищеца не е доказал да е собственик, нито пък те да се захранват от неговия трафопост. При това определяне на пазарната стойност са изчислявани и земята и сервитути на кабели, на трафопост, кабели на ответника и не служи за пренос до друг и потребители и не е собственост на кооперацията. Намира, че обезщетението не следва да се определя по пазарната стойност на имота, а по неговата балансова стойност, както е предвидено в т.3.2 от Методиката за определяне на цените за предоставен достъп.

Оспорва се и уважаване на претенцията по чл.55 ЗЗД за връщане на сумите заплатени като цени за достъп и пренос по издадените фактури за процесния период, като се излагат подробни съображения защо сумите са били дължими и са платени на законово основание. В цената на ел.енергия се формира от няколко компонента, в която влиза и цената за пренос и достъп. Кооперацията дори и да е собственик на съоръженията, то същата е присъединена към мрежата на Е. З. и съответно жалбоподателя е извършил пренос на ел. енергия до границата на собственост на ел.съоръженията на потребителя и последния 2 дължи съответната цена за това.ТПК М. Д. не е производител на ел.енергия за обекта си ползва ел.енергия като небитов краен клиент и съответно дължи цена за пренос на ел.енергия през разпределителната ел.мрежа . Достатъчно е потребителя да е присъединен км разпределителната мрежа за да възникне за него задължение да заплаща цената за предоставена мрежова услуга – пренос на ел.енергия. Неправилен е извода в решението, че ако уреда за измерване СТИ е монтиран на страната на ниското напрежение, то значи той е монтиран в нарушение на закона. Първоначалната изготвена по делото и приета СТЕиОЕ сочи, че трафопоста не е оборудван с килия мерене на страна средно напрежение, което означава, че технически не може да се осъществи мерене на тази страна. Обекта е присъединен към разпределителната мрежа преди приемане на актуалното законодателство в енергетиката. Позовава се на понятието за пренос на ел.енергия закрепено в чл.86 от Закона за енергетиката , както и че тази услуга е предоставена на ищеца, доколкото той се явява небитов потребител и му се доставя ел.енергия, която той потребява.

Моли решението да се отмени и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените разноски за производството.

Ответната страна ТПК М. Д. в срок депозира отговор и насрещна въззивна жалба.

С отговора се оспорва депозираната въззивна жалба изцяло като неоснователна. Излагат се съображения, че първоинстанционния съд правилно е изяснил фактическата обстановка.

Правото му на собственост върху трафопоста е установено с предходни съдебни актове, както и правилно обезщетението по чл.59 ЗЗД е определено по пазарни цени. Намира, че решението е правилно и по иска по чл.55 ЗЗД, като се позовава и на съдебно практика, приела, че поставяне на уредите за измерване на количеството ел.енергия във формално несъответствие с техническите изисквания е достатъчно основание да се приеме, че неправомерно е начислена цена за достъп и за пренос на ел.разпределитената мрежа. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

ТПК М. Д. в срока за отговор е предявила и насрещна въззивна жалба вх.№ 262927 от 05.02.2024г., с която оспорва решението на СГС в отхвърлителната му част. Намира, че съдът неправилно не е уважил претенцията му, като изисква покана за изпадане на енергопреносното предприятие в забава. С дружеството ответник са се водили и предходни дела и същия е наясно , че ползва обекта собственост на кооперацията, с което я обеднява .

Моли в тази част да се отмени решението и й се присъди дължимата мораторна лихва.

Е. З. АД подава отговор, с който оспорва изцяло насрещната въззивна жалба.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази обжалваното съдебно решение САС приема, че същото е постановено от компетентен състав и по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.

Като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София относно правилността на решението намира следното:

3

Предявени са искове обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл.55 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ТПК М. Д. гр.Плевен излага съображения, че е собственик на трафопост с идентификатор № *** по одобрената кадастрална карта на гр.Плевен. Излага съображения, че трафопоста се ползва от ответната страна през периода 1.01.2015г. до 31.12.2017 г., като ответника е отказал поканата на кооперацията от 23.11.2012г. да му го прехвърли . Твърди, че по този начин ответника се обогатява за сметка на кооперацията.

Първоначално са претендирани суми за обезщетение от по 10 000 лв. на година, като в последствие претенциите са увеличени. След увеличението на исковите претенции допуснато от съда с опр.от 15.12.2022г. за периода на 2015г. се претендира сума в размер на 57 612.23 лева, за 2016г. – 42 865.10 лева и за 2017г. – 40 680. 90 лв. или общо се претендира обезщетение по чл.59 ЗЗД от 141 158.32 лева. Върху всяка от главниците се претендира законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетенията, както и се претендират и мораторни лихви, като техния общ размер възлиза на 44 161.46 лева, от които върху първата главница лихвата е в размер на 23173.83 лв. за периода 01.01.16г.18.12.19г., върху втората главница лихва в размер от 12883.33 лв. за периода 1.01.2017г. – 18.12.2019г. и върху третата главница лихва в размер на 8 102.30 лв. за периода 1.01.2018 г.

– 18.12.2019г. Излага съображения, че ответника е получил без основание сумата от 25 474.46 лева за процесния период по издадени фактури за достъп и пренос на ел.енергия, услуги които твърди ответника да не му е предоставил.

Ответника изцяло е оспорил исковите претенции.

С обжалваното решение СГС е уважил изцяло исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, както и исковете по чл.55 от ЗЗД, като е присъдил претендираните суми. Приел, е че ищеца е собственик на процесния трафопост, което е установено както с доказателството по делото, и е прието и в предходни съдебни производства. Приел е, че ответника е този, който ползва имота, с което се е обогатил, и с това ищеца се обеднява, поради което му е присъдил и обезщетението по чл.59 ЗЗД в увеличения претендиран размер за процесния период.

Приел е също така, че не е установено, тъй като ответника не доказва да е собственик на кабелния електропровод, с който е свързан трафопоста на ищеца с ТЕЦ Плевен и такъв е ищеца, и мястото на свързване при трафопоста е страната на ниско напрежение, то следва да се приеме, че не му е предоставян достъп и по същество не е извършван пренос на ел.енергия, в рамките на ел.провода вързан с ТЕЦ Плевен и трафопоста, поради което и заплатените суми се явяват платени без основание и е присъдил възстановяването им, респективно заплащането им от страна на ответника на ищеца в пълния претендиран размер. На осн.чл.86 от ЗЗД са присъдени и законните лихви от предявяване на исковата молба. Исковете по чл86 от ЗЗД за мораторни лихви върху присъденото общо обезщетение по чл.59 ЗЗД за сумата от 44 161.46 лв. са отхвърлени, тъй като е прието, че не са налице изрични покани за плащане на обезщетенията.

САС намира възражението на въззивния жалбоподател Е. З. ЕАД, че ищеца по исковете не е собственик на трафопоста за неоснователно. Същият се е легитимирал с 4 нотариален акт от 2000 г. на целия му имот включващ земя и сгради, в който е разположен и трафопоста. Представена е и скица за нанасяне имота и конкретно трафопоста в одобрената кадастрална карта на гр. Плевен, представени са и строителните книжа за изграждането му.