Определение № 10862 от 19.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10862 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110152285 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 378076/18.11.2025г. на СРС, подадена от Г. Б. К. срещу „Стик-Кредит“ АД.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за съединяване в настоящото производство за общо разглеждане и решаване на други дела между същите страни, образувани в СРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 05 май 2026г.

Час: 09:50

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът Г. Б. К. чрез адв. Юлияна Г. – АК-София, е предявил срещу ответника „СтикКредит“ АД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл.

146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 930469/17.02.2023г.

При условията на евентуалност се предявява иск за прогласяване нищожността само на клаузите на чл. 1, т. 3, чл. 8, чл. 10 и чл. 11, и чл. 17, чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от Договора.

Ищецът твърди, че сключил с ответника описания по-горе договор за предоставяне на заем в размер на 1000,00 лева. Сумата следвало да се върне за 3 месеца на анюитетни вноски, всяка по 458,30 лева, платими на 17-то число на съответния месец. Общата сума за връщане била 1063,26 лева. Годишната лихва била 36%, а ГПР бил посочен като 42,58%.

Определеният ГПР бил прекомерно висок и противоречал на добрите нрави, като при изчислението му не била включена неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 0,9% дневно, дължима съгласно чл. 27, ал. 1 от Договора. Това означавало, че посоченият в договора ГПР не бил реално прилаганият спрямо потребителя. Договорната лихва била в прекомерен размер и противоречала на добрите нрави. Дори и договорът да не бил изцяло недействителен, то недействителни били нормите в него, задължаващи потребителя да обезпечи договора в тридневен срок от сключването му, клаузата за неустойка за недадено обезпечение, клаузата, даваща възможност на заемодателя да променя едностранно лихвите по кредита, както и клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за просрочени задължения, поради противоречие със закона и добрите нрави, съответно неравноправен характер.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД чрез адв. Х. М. – АК1 София, е подал Отговор, вх. № 48468/16.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Тъй като договорът вече не бил действащ между страните, то за ищеца нямало интерес да иска установяване на неговата и на отделните му клаузи недействителност. Сочи се, че исковата молба е предявена в хипотеза на злоупотреба с процесуални права, тъй като ищецът завеждал срещу ответника множество еднотипни дела за разглеждане в отделни производства с единствена цел да генерира по-високи разноски.

Действителността на клаузата за неустойка не влияела върху действителността на целия договор. Твърди, че договорът е сключен по инициатива на ищеца, като е бил наясно с условията по него и клаузите му, като е изразил изрично съгласие с тях. Предоставена му била съответната преддоговорна информация. Обосновава се законосъобразност на клаузите на договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на потребителите. ГПР бил изчислен правилно, като неустойката не следвало да се взема предвид.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 930469/17.02.2023г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, както и че дължимата по договора неустойка за непредоставено обезпечение не е включена при изчислението на ГПР.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че между страните по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 930469/17.02.2023г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, както и че дължимата по договора неустойка за непредоставено обезпечение не е включена при изчислението на ГПР.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като 2 им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи по електронна поща и отговорът на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3