Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18125 от 25.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15901/2023
Вид
Решение № 18125
Подписан
25.09.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18125 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОА. П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110115901 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Г. К. М. срещу К. Г. М. и Й. З. М. /починала в хода на производството и заместена от наследниците си- К. Г. М., Ц. Н. Ц., Д. Н. Н. и С. К. Д./ искова молба.

Ищецът Г. К. М. твърди, че от дете, повече от 40 години, живее на втори етаж от къща, находящ се в ***, която била собственост на неговите баба и дядо, който етаж впоследствие бил придобит от баща му- К. Г. М. посредством Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №117, том X, peг. №3394, дело №133 от 1999г., заедно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, където същата е построена. Поддържа, че баща му закупил имота за него, за да може той да живее там.

Заявява, че от тази дата, от 03.11.1999г. е живял спокойно и необезпокоявано в него със съзнанието, че същият е негов, за което свидетелстват и извършените от него множество ремонти и подобрения. Предвид посоченото, счита, че е придобил имота по давност, като моли посоченото обстоятелство да бъде признато за установено от съда.

В условията на евентуалност претендира стойността на сторените от него подобрения.

С уточнителна молба от 13.11.2023г. ищецът е посочил, че след извършена справка в Агенция по вписванията за периода от 01.01.2000г. до 26.10.2023г. е установил, че К. Г. М. и съпругата му Й. З. М. са продали след подаване на исковата молба, на 19.09.2023г., процесния имот на А. Б. М.. С оглед на изложеното е отправил искане Й. З. М. също да бъде конституирА. като ответник по делото. В подадена на 30.05.2024г. същият е конкретизирал, че предявява положителен установителен иск за собственост и срещу Й. З. М., доколкото е установил, че към момента на закупуване на 1 имота от баща му- К. Г. М., последният се е намирал в граждански брак с нея, съответно имотът е стА.л съпружеска имуществена общност. Заявява, че насочва срещу Й. З. М. и осъдителната си претенция за заплащане на подобренията, като счита, че същата следва да отговаря солидарно с баща му за заплащане на стойността им.

Предвид направените от ищеца уточнения, с Определение от 08.06.2024г. съдът е конституирал като ответник по делото и Й. З. М..

В срока по чл.131, ал.1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично съдържание от ответниците К. Г. М. и Й. З. М.. С тях се оспорва ищецът да е владял имота повече от 10 години, както и да е извършвал твърдените от него ремонти, възразява се и срещу посочената от него стойност на подобренията.

Поддържа се, че ищецът е единствено държател на процесния имот, като същият му е предоставен по силата на неформален договор за заем за послужване. Обосновава се, че именно в качеството си на заемател ищецът има задължение да го поддържа, както и да понася разноските във връзка с ползването му. Твърди се, че липсва идентичност между описания в исковата молба имот и този, към който са насочени претенции на ищеца. Предвид посоченото се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

С Определение от 28.03.2025г. по делото са конституирани като страни наследниците на починалата в хода на производството ответница Й. З. М., а именно- К.

Г. М. /съпруг/, Ц. Н. Ц. /син/, Д. Н. Н. /дъщеря/ и С. К. Д. /дъщеря/.

На 22.04.2025г. по делото е постъпило становище от С. К. Д., с което се оспорва предявения от ищеца установителен иск за собственост на процесния имот. Твърди се, че лицето, което ползва имота със съгласието на неговите собственици няма качеството на владелец, а само на държател, какъвто именно се явява и ищецът. Сочи се, че за да бъде преобърнато държането във владение следва да има външно обективирА. промяна на волята на стрА.та, каквато в случая липсва. Оспорва се и предявения иск за заплащане стойността на сторените от ищеца подобрения в имота.

Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове.

На 18.06.2025г. по делото е постъпило становище и от Д. Н. Н.. В него се поддържа, че ищецът е държател на процесния имот, поради което няма как да е придобил собствеността върху него по давност. Твърди се, че същият не е демонстрирал промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт върху него. Обосновава се неприложимост на презумпцията, съгласно която владелецът държи вещта като своя освен ако не се установи, че я държи за другиго. Предвид посоченото се отправя молба съдът да отхвърли претенциите на ищеца.

С уточнителна молба от 14.11.2025г. ищецът е посочил, че процесният втори етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в ***, е нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

2

С влязло в сила Определение от 25.11.2025г. съдът е върнал депозирА.та от Г. М. искова молба относно предявените срещу ответниците искове за тяхното осъждане да му заплатят сумата от 16 000 лева, с която се е увеличила стойността на процесния имот вследствие извършените от него подобрения, като е прекратил производството в тази част.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа стрА.:

Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на имот №117, т. I, рег. № №3394, дело №133/1999г. на Нотариус №261 в НК, Г. К. М. и съпругата му В.

Й.а М. са продали на К. Г. М. следния свой собствен имот, придобит по време на брака, а именно: втори етаж от триетажна жилищна сграда, находящ се в град София, с. Лозен, ***, със застроена площ от около 65 кв.м., състоящ се от две стаи, кухнядневна, антре и сервизни помещения, заедно с 1/3 идеални части от общите частни на сградата и 1/3 идеални части от дворното място, върху което същата е построена, цялото с площ от 452 кв.м., съставляващо парцел XXIII-1025 от кв.62 по плА. на ***.

Приложен е и Нотариален акт за покупко-продажба на имот №65, т.V, рег.

№10238, дело №730/2023г. на Нотариус №065 в НК, от който се установява, че на 19.09.2023г. К. Г. М. и Й. З. М. са продали на А. Б. М. втория етаж от жилищна сграда в с.Лозен, ***, със застроена площ от 65 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня-дневна, антре и сервизни помещения, заедно с 1/3 идеални части от общите частни на сградата, представляващ по схема на СГКК самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и заедно с 1/3 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 452 кв.м., съставляващо парцел XXIII-1025 от кв.62 по плА. на ***, което представлява поземлен имот с идентификатор ***.

Приети по делото са издадени от АГКК- гр. София Скица №15-309964718.11.2025г. на поземлен имот с идентификатор ***, Скица №15-309965718.11.2025г. на сграда с идентификатор ***, както и Схема №153313041-29.12.2025г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Приложено е и

Удостоверение за данъчна оценка с изх.

№7218028632/18.12.2025г. за жилище с идентификатор *** и земя с идентификатор ***.

Приети по делото са и касови бележки и фискални бонове за заплатени във връзка с извършени ремонтни дейности суми.

В рамките на производството са разпитани свидетели на двете страни.

В показанията си пред съда свидетелят Я.В.Е.в заявява, че познава ищеца Г. М.

3 отдавна, като многократно му е гостувал в процесния имот в с. Лозен, в който той живее със съпругата си М. М. от 2006г.-2007г. Сочи, че не му е известно някой да е имал претенции по отношение на имота. Твърди, че съвсем скоро същите са направили ремонт на една барака, като са изградили фундамент и тухла, за да могат да я използват като склад. Отбелязва, че на втория етаж от къщата, където живеят, също са извършени множество ремонти, състоящи се в подмяна на дограми, подови настилки, баня, като последния път, в който ги е посетил е забелязал значителна разлика в състоянието на имота. Сочи, че в двора също е вършена работа, като е оформена външна чешма, която преди това е представлявала просто корито с една тръба.

Разпитан по делото е и свидетелят Л.Л., който заявява, че познава ищеца Г. М. от казармата, около 1978г., като твърди, че още тогава същият е живял на втория етаж в къщата в село Лозен. Сочи, че му е помагал за извършения от него цялостен ремонт, който започнал някъде 2017г.-2018г. Твърди, че същият е включвал подмяна на инсталацията, водопровода, смяна на дограмата, подновяване на банята. Отбелязва, че не му е известно някой друг да е живял в имота или да е извършвал ремонтни дейности в него. Спомня си, че е присъствал на ситуация, в която чул ответникът К. М. да заявява на ищеца, че той следва да направи ремонтите, да събира пари и да му го прехвърли, като смисълът на дочутото от него бил, че имотът ще остане за Г. М..

Пред съда свидетелката Д.К. заявява, че познава ищеца Г. М. от повече от 15г.

Сочи, че многократно е била в къщата в с. Лозен, на втори етаж от която същият живее с М.. Уточнява, че жилището се състои от кухня, тоалетна, коридор, хол и спалня.

Твърди, че когато започнали ремонтите преди 10г., ищецът бил чужбина и тя помагала на М. за тях. Сочи, че стаите били ремонтирани последователно, като започнали от кухнята и последно довършили банята. Твърди, че Г. и М. сменили дограмите, инсталацията и водопровода. Отбелязва, че от ищеца й е известно, че преди години ответникът К. М. му бил казал да ремонтира имота той, защото същият ще остане за него. Заявява, че в имота не е живял никой друг освен Г. и М.. Твърди, че е била свидетел как М. носи пари на К., които да послужат за плащане на данъците за имота, като пояснява, че по време на срещага е седяла в колата и не е чула какво точно са разговаряли те.

В показанията си пред съда свидетелят Б. М., брат на ищеца Г. М. и син на ответника К. М., сочи, че е живял в процесния имот с баща си, като се е изнесъл 1998г.-1999г., когато се нанесъл брат му. Заявява, че не е чувал за намерение или уговорка баща му да прехвърли имота на брат му, както и че не са разговаряли в семейството как ще разпределят същият помежду си. Предполага, че баща му е отстъпил имота на брат му, за да живее в него в периода 2010г.-2020г., след което се скарали във връзка с допускани от последния трети лица, които да живея в него.

Твърди, че за имота се грижели предимно баща му и леля му, които съвместно 4 санирали къщата. Заявява, че данъците са плащани от баща му. Сочи че преди години, след претърпяна от операция, в къщата в с. Лозен отишъл да живее вуйчо му. Твърди, че имотът е придобит от една година от дъщеря му, която не можела да го ползва, тъй като брат му не желаел да го освободи. Отбелязва, че във връзка със заснемане на имота в кадастъра през 2022г.-2023г. ищецът му бил дал ключ, като впоследствие му бил звъннал да го уведоми, че е сменил патронниците и няма право вече да влиза в него.

РазпитА. по делото е и свидетелката А. М., племеница на ищеца Г. М. и внучка на ответника К. М.. Същата заявява, че от М.лата година процесният имот е нейна собственост. Сочи, че в него живеят нейният чичо, съпругата му и още едно лице на име Л.. Твърди, че последно е посещавала имота като дете. Отбелязва, че е упълномощила баща си да предприеме необходимите действия за освобождаването му, като в тази връзка са били съставени и нотариални покани. Твърди, че ключалките са сменени, както и че чичо й е възпрепятствал достъпа им до имота. Потвърждава, че ищецът живее в имота над 10 години по добрата воля на дядо й, тъй като същият не разполага със свое собствено жилище.

Показания пред съда е дал и свидетелят П. Т., запознат със спора относно имота покрай преписките, по които е работил. Същият разяснява, че му е известно, че в имота в *** живеят от поне 8-10г. ищецът Г. М. и М. И.. Сочи, че именно в него е търсил Г. по повод подадена от тяхна съседка жалба. Твърди, че на адреса било установено и лице на име Л.Л.. Отбелязва, че последно е работил по преписка, образувА. по инициатива на А. М. и нейния баща, свързА. с прехвърлянето на имота на нейно име.

В показанията си пред съда Л. М., сестра на ответника К. М., заявява, че живее на първи етаж от къщата в ***, точно под ищеца Г. М.. Сочи, че вторият етаж е собственост на ответника К., който го е придобил навремето от родителите им. Твърди, че същият е живял там преди години. Заявява, че към момента Г. живее там с разрешението на баща си. Известно й също така, че собственик на имота вече е внучката на К.. Твърди, че не е чувала брат й да има намерение да прехвърли имота на Г., като сочи, че в последно време двамата не били в добри отношения. Отбелязва, че К. е посещавал имота, докато са се грижели за майка им, която живеела там до 2016г., като предполага, че същият се е качвал и на етажа на Г.. Счита, че към момента ответникът няма достъп до имота, тъй като бравите са сменени. Твърди, че е виждала К. да се качва на втория етаж.