Решение № 52 от 24.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Монтана, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Аделина Троева

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231600600207 по описа за 2023 година С Присъда на РС Монтана, постановена на 23.05.2023 г. по НОХД № 71/22 г., подсъдимият Ф. Г. М. от гр. Б , обл. М е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.08.2019 г. около 14,35 ч. по ул. ХХХ в гр. Б с посока на движение към ул.

„АХХХ“, управлявал лек автомобил марка „ХХХХ“, модел ХХХД, с ДК № МХХХ собственост на Г Ф.ов М. от с.гр., след употреба на наркотични вещества – ХХХустановено по надлежния ред с техническо средство – полеви тест „ХХХХ“ с партиден № REF- ХХ, годен до 31.08.2019 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 500 лв., а на основание чл. 343г от НК е наложено и наказание „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ на МПС“, считано от 06.08.2019 г. – датата на отнемането на Свидетелството за правоуправление на МПС по административен ред.

На основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наказанието „лишаване от свобода“ да се търпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК Е ПРИВЕДЕНО В ИЗПЪЛНЕНИЕ условното наказание, наложено на подс. Ф. М., по НОХД № 2106/17 г. по описа на РС Монтана от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановено и то да се търпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

1

На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е извършено групиране на наложени наказания на подс. М., като му е определено ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА при първоначален ОБЩ РЕЖИМ по НОХД № 362/20 г. по описа на РС Берковица и по настоящето НОХД № 71/22 г. на РС Монтана.

С Присъдата, на основание чл. 23, ал. 2 от НК , към определеното общо най-тежко наказание е

ПРИСЪЕДИНЕНО и наказанието „ лишаване от право на управление на МПС“ за най-дългия срок от една година, считано от 06.08.2019 г., а на основание чл. 23, ал. 3 от НК, към определеното общо наказание, е ПРИСЪЕДИНЕНО и наказанието „глоба“ в размер на 500 лв., наложено по настоящето дело.

На основание чл. 25, ал. 3 от НК е ПРИСПАДНАТО изцяло изтърпяното наказание „пробация“ за срок от 10 месеца по Присъда по НОХД № 362/20 г. на РС Берковица.

Недоволен от горната Присъда останал подсъдимият Ф. М.. Обжалва я в срок пред МОС с оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените наказания.

Развива подробно съображенията си във въззивната жалба и твърди, че не е несъмнено установено да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, че съдът не е обсъдил надлежно всички събрани по делото доказателства, че е изградил изводите си на предположения и предубеждение за вина и е постановил осъдителна присъда в нарушение на материалния закон. Моли присъдата да бъде отменена и бъде постановена нова – оправдателна. В случай, че тези му доводи не бъдат споделени, моли да бъде изменена присъдата, като наказанието се определи при условията на чл. 55 от НК поради изминалия продължителен перид от извършване на деянието до постановяване на присъдата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, лично и чрез защитника си, поддържат доводите в жалбата и молят да бъдат споделени.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА смята жалбата за неоснователна, а присъдата – за обоснована, законосъобразна и с наложено справедливо наказание. Предлага да бъде изцяло потвърдена.

В производството пред Окръжния съд е проведено въззивно съдебно следствие, като е допуснат преразпит и изслушани двама свидетели.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доводите и становищата на страните и новосъбраните доказателства и след като провери изцяло първоинстанционното производство и присъда, намира следното:

Въззивната жалба е допустима: - подадена е в срок; от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване и със съдържание – съответно на закона.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

При условията на проведено по общия, предвиден в НПК, ред 2 производство първоинстанционният съд е събрал в голям обем доказателства, проверил е всички възражения на подсъдимия и е приел за установена следната фактическа обстановка: на 06.08.2019 г. в ранния следобяд подсъдимият управлявал автомобила на баща си – л.а. „ХХХХЕ 250 „ с ДК № ХХХ в гр.ХХХ Возел приятеля си – св. П П Бил спрян за рутинна проверка от автопатрула на свидетелите Б. Ц. и Цветелин И.. МПС-то и водачът му били известни на св. Б. Ц., тъй като наскоро преди това подсъдимият реализирпал ПТП с обръщане на автомобил по таван, след което избягал от местопроизшествието. Свидетелите установили, че водачът на автомобила – подс. М. не е особено адекватен в държанието и говора си и поискали съдействие от кО.ата си – св. Т. Г., за да бъде извършена проверка за алкохол и наркотици. Тестът за алкохол се оказал отрицателен, но тестът за наркотици отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. Резултатът бил получен чрез направен полеви тест с ДРЕГЕР ДРАГ ХХХХ . На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно нарушение и издаден талон за кръвна проба. Подс. М. подписал Акта без възражения, както и талона, като приел показанията на уреда и не дал кръвна проба за прецизно изследване за наличие на употребен наркотик. Съставен бил и задължителния в такива случай Протокол, удостоверяващ извършване на проверка на водач на МПС за употреба на наркотични или упойващи вещества / л. 15 от ДП/. По повод многобройните възражения на защитата, съдът събрал множество допълнителни доказателства, чрез които установил още, че: при тестването за употреба на наркотици у водача, опаковката и самия тест били отворени пред подсъдимия, за да се убеди, че не са предварително манипулирани, а самия уред по време на тестването бил поставен на задната кора на полицейския автомобил, за да се осигури изискваната от производителя на теста равна повърхност. Тестването е извършено при подходяща климатична обстановка, според писмо от НИМХ, а този вид тест е бил въведен в употреба от 2016 г. със Заповед на Министъра на вътрешните работи. На РПУ Б към онзи момент, са били предоставени 10 бр. такива теста, който били съхранявани при подходящи условия, служителите на които било възложено боравенето с тях, били надлежно обаучени, а със Заповед на Министъра на вътрешните работи от 22.03.2022 г. този вид тест за наркотици бил изведен от употреба – поради зачестили случаи на несъответствия в показанията на теста и последвали медицински и химико-токсилогични лабораторни изследвания на кръвните проби на тестваните водачи.

Описаната фактическа обстановка първостепенният съд приел въз основа на надлежно събрани и неоспорени от страните писмени доказателства и въз основа на безпротиворечивите показания на свидетелите Б. Ц., Т. Г. и Цв. К Посочил, че показанията на тези свидетели съответстват и на останалите доказателства по делото. Обсъдил и показанията на свидетелите Н. А / съжителстваща на фактически начала с подсъдимия/ и св. П. П / приятеля на подсъдимия, возещ се в автомобила по време на спирането за проверка/ и отчел, че показанията на тези лица не съдържат факти, които са от значение за обвинението. Отразил и твърдението на подсъдимия, че няма обяснение защо не е дал кръв за по-точното химически изследване.

3

Предвид установеното по фактите, след разбора на доказателствата по делото, съдът стигнал до извода, че обвинението е несъмнено доказано.

Спазени са изискванията на действащата към момента редакция на Наредба № ХХХХХг. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози – употребата на наркотично вещество е установена от показанията на техническото средство и тези показания са меродавни, след като водачът е отказал талона за кръвна проба, не е направил такава и е приел показанията на Дрегера; към момента на извършване на процесната проверка това техническо средство е било надлежно въведено в употреба и надлежно използвано.

От правна страна, съдът приел, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективно и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказания „една година лишаване от свобода- ефективно при общ режим“ и „глоба от 500 лв.“, като съобразил, че не разполага с процесуалната възможност да определя по-тежки наказания – предвид повторното разглеждане на делото след отмяна на първата първоинстанционна присъда само по жалба на подсъдимия и с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимия.

При данните за предходни осъждания, съдът извършил групиране на наказания със съответното приспадане на вече изтърпяното.

По повод въззивната проверка по жалба на подсъдимия срещу горната присъда, Окръжният съд проведе въззивно съдебно следствие с преразпит на част от свидетелите – досежно констатациите при съставянето на протокола на л. 15 от ДП. При това не се изменя вече установената от първия съд фактическа обстановка. Установява се при преразпита на св.Б. Ц., че след показване на положителния резултат от теста за наркотици чрез техническото средство, пред свидетеля е съставен въпросния протокол, в който е удостоверено, че водачът е бил притеснен, с несигурна походка, с разширени зеници и забавен говор, държал се странно / л.24 от възз. дело/. Установява се при преразпита на св. Т. Г., че именно той е извършил теста с техническото средство, че е обяснил на подсъдимия предварително технологията на тестването и че е съставил след положителния резултат задължителния протокол на л. 15 от ДП, в който е описал отклоненията от нормалното физиологическо състояние на водача – несигурно шофиране, притеснение, разширени зеници, говор на срички и т.н. И двамата свидетели потвърждават категоричния отказ на подсъдимия да даде кръв за лабораторно изследване за наличие, респ. липса на употребен наркотик. И въззивният съд възприема показанията на тези двама свидетели като обективни и безпристрастни и не намира законово основание за игнорирането им. Лицата предават личните си и непосредствени впечатления, показанията им напълно съвпадат и кореспондират с писмените доказателства и показанията на техническото средство.

След проведеното допълнително въззивно съдебно следствие, въззивният съд приема същата фактическа обстановка, каквато е отразена в мотивите към първоинстнационната присъда, без необходимост да я в повтаря отново в настоящето решение. Доводите във въззивната жалба за 4 необоснованост на първоинстанционната присъда и за допуснати съществен процесуални нарушжения са неоснователни. Съдът не само не е проявил твърдяната „предубеденост за вина“ и „предположения за извършено престъпление“, но е събрал в пълен обем всички допустими и относими доказателства, дори и поисканите от защитата ненужни такива, след което е направил пълен анализ на всички събрани доказателства и е изградил верни и логични изводи по фактите. Обвинението е несъмнено доказано. Няма спор между страните, че на процесната дата и място подсъдмият е управлявал автомобила на баща си и е бил спрян за рутинна проверка от патрул на Пътна полиция, както и че е бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което към момента на проверката е било годно и одобрено за тази цел, а години по-късно е било изведено от употреба поради давани неточни резултати от тестването. Няма спор и че подсъдимият е отказал извършването на кръвен анализ за употреба на наркотичн вещества.

Спорът е доколко този тест може да удостовери употребата на наркотик у водача и от тук – налице ли е визираното от обвинението престъпно деяние. И въззивният съд приема, че в настоящата хипотеза е несъмнено доказано, че у подсъдимия като водач на МПС е установена употреба на наркотично вещество. Това е станало с теста с Дрегера ХХХХ– техническо средство, което към момента на проверката е било надлежно одобрено за тази цел и проверено надлежно за отчитане на резултати в рамките на техническите показатели на производителя. Тестът е проведен от свид. Т. Г. – от лице, което разполага с такива правомощия, което е и надлежно обучено да борави с подобна техника / видно от писмените доказателства и свидетелските показания на Г. за проведено изрично обучение по материята/. При установения положителен резултат за наркотици от този тест, е съставен и изискуемия протокол за „освидетелстване“ на водача / л. 15 от ДП/, в който подробно са отразени констатациите на проверяващите, описващи определени отклонения на някои показатели при проверявания.