Определение № 1698 от 21.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1698 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002900413 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Д. С. от САК касационна жалба на ответника „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ ЕАД, гр.София, срещу решение № 406/27.11.2023г. по възз.т.д.№ 444/23г. на АС - Пловдив в частта, с която, след частична отмяна на решение № 158/11.05.2023г. по т.д.№ 218/2022г. на ОС - Ст.Загора за отхвърляне на исковете на А. Н. и М. И. за размера от 100 000лв., е постановено друго, с което „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ ЕАД, гр.София, е осъдено да заплати на А. Н. и на М. И. обезщетения за репариране на неимуществените вреди от смъртта на майка им Е. П. Н. при ПТП на 26.07.2021г.в размери от по 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2021г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Според касатора при присъждане и определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд не е изследвал достатъчно задълбочено критериите и обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на справедливия размер на обезщетенията по чл.52 ЗЗД. Поддържа, че не са изследвани ролята на починалата за обезпечаването, грижата и подкрепата на синовете й, изборът й да ги остави и да заживее далеч от тях, пребиваването на територията на различни държави, възрастта на ищеца А. Н., когато майката му се е отделила от него, поемането на грижите за него след смъртта на баща му от неговия чичо по бащина линия, както и конкретните икономически условия на живот в страната и нивата на застрахователно покритие. Искането е за отмяна на 1 решението в обжалваната част. Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос:

Какви са критериите и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при предсявен пряк иск срещу засдтраховател по задължителан застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите? По него касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г., както и на цитирани в касационната жалба решения по чл.290 ГПК.

В подадения чрез адв.С. С. и адв.Р. Н. от САК съвместен писмен отговор насрещната страна, ищците А. Н. и М. И., оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на ответника. Претендират за присъждане на адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА.

Срещу решение № 406/27.11.2023г. по възз.т.д.№ 444/23г. на АС Пловдив е постъпила и съвместна касационна жалба от ищците А. Н. и М. И., подадена чрез адв.С. С. и адв.Румен Николов от САК. С нея решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 158/11.05.2023г. по т.д.

№ 218/2022г. на ОС - Ст.Загора за отхвърляне на иска на А. Н. за размера над 100 000лв.до 200 000лв. и на иска на М. И. за размера над 100 000лв. до 150 000лв.

В касационната жалба на ищците се поддържа, че решението в обжалваните от тях части е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по т.3, предл.1 и предл.

3 на чл.281 ГПК. Касаторите поддържат, че са неясни критериите, въз основа на които решаващият състав е определил размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, както и, че решението е необосновано и нелогично от житейска и правна гледна точка. Намират, че въззивният състав не е обсъдил поотделно претърпените от всеки от двамата ищци болки и страдания и не е съпоставил техния интензитет и тежест. Според ищците не става ясно защо са определени еднакви по размери обезщетения за неимуществени вреди за всеки един от тях. В тази връзка считат, че не са отчетени личностната характеристика на починалата и на всеки от двамата ищци, както и икономическата конюнктура в страната и съдебната практика по сходни случаи. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на допълнителни обезщетения за неимуществени вреди: на ищеца А. Н. - в размер на 100 000лв. и на ищеца М. И. – в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва. Претендират за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ищците е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

2

1. Следва ли съдът, при приложение на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968г. и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, и икономическата конюнктура в страната?

С подадения чрез адв.Д. С. от САК писмен отговор ответникът „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ ЕАД, гр.София, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваните от ищците части и основателността на подадената от тях касационна жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявените от А. Н., действащ със съгласието на попечителя си С. Н., и от М. И. против „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ ЕАД, гр.София, субективно активно съединени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, за заплащане на застрахователни обезщетения от по 200 000лв. за репариране на неимуществени вреди от смъртта на майката на ищците - Е. Н., родена на 28.02.1969г., в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.07.2021г. на територията на България.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ищците против първоинтстанционното решение, с което исковете са отхвърлени изцяло.Във въззивното производство не са били спорни механизмът и причините за ПТП, а именно субективните действия на водача на л.а. „Флксваген Голф“ ДР № СТ 9096 П. Д., който неправомерно е навлязъл в насрещното платно и се е ударил с движещия се в обратна посока лек автомобил, в който е пътувала Е. Н.; причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Е. Н.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ „ГО“между делинквента и ответното застрахователно дружество; образуването от ищците на щета на 13.09.2021г., по която застрахователят не се е произнесъл, както и липсата на съпричиняване на вредите от страна на починалата.Спорът е бил за правото на ищците на обезвреда на причинените неимуществени вреди от смъртта на майка им и съответно за размерите на справедливите обезщетения.В тази връзка застрахователят е поддържал, че между ищците и майка им не са 3 съществували типичните връзки между родител и деца, още по-малко между тях са съществували близки и сърдечни емоционални отношения, предвид на това, че ищците са синове на починалата от двама различни съпрузи, а преди произшествието тя е живяла на съпружески начала с друг мъж в България и не е поддържала близки връзки със синовете си, които са живеели в Руската Федерация.

Въззивният съд не е споделил извода в първоинстанционното решение, че ищците не са доказали по категоричен начин да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своята майка. Не е възприел и тезата на застрахователя, че основателността на претенциите е предпоставена от наличието на особено близка житейска връзка, различна от обичайната родител и деца, приемайки, че това няма значение при преките родствени отношение. Извършвайки самостоятелен анализ на свидетелските показания по делото, които е кредитирал, като безпротиворечиви и кореспондиращи с представените официалните документи, съставът на апелативния съд е приел за установено следното: Ок. три месеца преди смъртта си майката на ищците е живеела в Новосибирск, заедно с по-малкия син А.; Попечител на А. е назначен след смъртта на майка му, а преди това не е имал назначен такъв, майка му се е грижела за него, той е посещавал България с нея и са ходили заедно на море; Макар по-големият син М. да е имал свое семейство, с което е живеел, той не е прекъснал връзката със своята майка, която се е гордеела с неговите спортни постижения, посещавала е мачовете му, грижела се е за внуците и всички са живеели в един и същи град; След смъртта на майка си М. започнал да заеква, а А. не говорел, той останал без живи родители, като и двамата още не са преживели загубата на майка си. Направен е краен извод, че са доказани болките и страданията, които са изпитали и продължават да изпитват ищците от смъртта на своята майка, т.е. доказано е настъпването на неимуществени вреди за ищците.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди от по 100 000лв. за всеки от ищците въззивният съд е съобразил приетите за установени болки и страдания от всеки от ищците, както и още възрастта на починалата, нейната работоспособност, внезапната й смърт, конкретната икономическа обстановка в страната и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент. За основателно е счел поддържаното от застрахователя, че претендираните обезщетения са прекомерни, поради което 4 е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за размера над 100 000лв.

Поставеният и в двете касационни жалби правен въпрос е материалноправен, свързан с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Той касае задълженията на съда да съобрази изведените от съдебната практика критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът е обуславящ за крайния изход на делото, тъй като касаторите са посочили конкретно несъобразените според тях от състава на въззивния съд обстоятелства и критерии и са поддържали, че това е довело до неправилно присъждане и определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Ето защо, по този въпрос е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и в двете касационни жалби произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

По въпроса е формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът и характерът на увреждането, интензитетът и продължителността на понесените от ищеца болки и страдания, отражението върху начина му на живот и конкретните му преживявания. Постоянната съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК приема, че, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото за тях обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в 5 резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4/23.12.1968г. общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Съгласно решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г. на ВКС, TK, II т.о. и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.