Присъда № 7 от 13.05.2025, Районен съд - Кубрат
- Съд
- Районен съд - Кубрат
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 3/2025
- Вид
- Присъда № 7
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Албена Дякова Великова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 7/13.05.2025 Г. ПО НЧХД № 3/2025 Г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по тъжба на Д. Н. Д. от ***, обл. Разград, с която e обвинил лицeто Е. Ш. К. от ***, в това, че на 15.12.2024 г. в гр.Кубрат, му нанесъл побой, в резултат на който му причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.130, ал. 1 от НК.
За претърпените вреди от престъплението, претендира на основание чл.84 от НПК граждански иск срещу подсъдимия в размер на 2 500.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.04.2024 год. до окончателното изплащане, 60.00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, като претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението така, както е било възведено с тъжбата, както и гражданския иск за неимуществени и имуществени вреди. Пледира подсъдимият да бъде признат виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като съдът му наложи предвиденото за това наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск за неимуществени и имуществени вреди в пълен размер.
Подсъдимият Е. Ш. К. се явява лично и не се признава виновен по така повдигнатото му обвинение. В дадените обяснения признава, че е ударил шамар на тъжителя, но твърди, че получените от пострадалия увреждания, описани от съдебния медик, са резултат от сбиване между Д. и друг колега няколко часа преди това. Защитникът му пледира за отхвърляне на тъжбата и постановяване на оправдателна присъда, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че подзащитният му е автор на причинените на тъжителя увреждания. Поддържа тезата на подсъдимия, че някои от описаните телесни увреждания са получени от пострадалия при предходен конфликт, при който се е сбил с друг техен колега.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Е. Ш. К. е ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, работи.
Тъжителят Д. Н. Д. живее в *** на семейни начала със св. Х. Ю..
Подсъдимият Е. Ш. К. живее в *** и работи заедно с Д. на ***.
На 14.12.2024 г. вечерта в заведение *** служителите на бензиностанцията били на организирано коледно парти.
След 01:30 часа отишли в бензиностанцията „М-петрол“, за да продължат да се забавляват.
Подсъдимият бил на работа и не е употребявал алкохол, докато 1 тъжителят, както и свидетелят С. С. били употребили алкохол.
Поради това, че подсъдимият бил трезвен, започнал с личния си автомобил да извозва до домовете им своите колеги.
Св. Селимов опитал да качи тъжителя в автомобила на подсъдимия, но последният бил доста пиян и се дърпал, отказал да влезе в автомобила на подсъдимия, при което и двамата залитнали и паднали. След това Д. категорично отказал да влезе в превозното средство и тръгнал да се прибира пеша сам.
Тъжителят вървял от бензиностанцията в посока центъра на града, отминал болницата и когато бил в близост до автогарата, където се намира и офис на куриерска фирма „Еконт“ забелязал автомобила на колегата си К., навел се и взел неустановен предмет, който хвърлил по превозното средство на колегата си.
Подсъдимият видял Д. и веднага след това усетил удар по колата, спрял, излязъл от автомобила и отишъл при тъжителя. Отивайки към него му ударил юмрук в лицето, при което тъжителят, който бил във видимо нетрезво състояние паднал на земята, а подсъдимият го ритнал. След това К. седнал в автомобила си и потеглил.
Тъжителят подал сигнал на ЕЕН 112, на който се отзовал дежурният патрул в състав свидетелите П. С. и К. Д. – полицейски служители от РУ – Кубрат. Същите забелязали, че Д. има наравяване в областта на главата, при което откарали пострадалия в ЦСМП – Кубрат. След като бил прегледан и превързан, от тъжителя били снети сведения, след което бил издирен и другият участник в инцидента. След като били снети сведения и от подсъдимия, св. С. му съставил АУАН № ЗН/15.01.2025 г. по Наредба № 1 за обществения ред в Община Кубрат, както и предупредителен протокол по чл.
65, ал. 2 от ЗМВР.
На 17.12.2024 г. пострадалият бил освидетелстван от съдебен лекар, който издал СМУ № 8312/2024 г., в което описал обективните находки установени при прегледа.
По доказателствата:
От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалият Д. Н. Д. е получил следните телесни увреждания: в хематом в дясна челна половина; кръвонасядания по горната и задна повърхност на лява раменна става; кръвонасядане с централно просветляване в горна трета на външностранична повърхност на ляво бедро и малко повърхностно охлузване на това място; клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. По своята медико-биологическа характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Хематома и кръвонасяданията са причинени по механизма на удари с/върху твърд/и тъп/и предмет/и, а охлузването – от тангенциалното действие на 2 такъв предмет. Предвид морфологичният вид на травмата в областта на ляво бедро не се изключва да е получена от ритане с крак.
Болката и страданието са субективен феномен и в медицинската наука не съществува степенна скала за определяне нейния интензитет и продължителност. При такъв вид травми срока за възстановяване е около две седмици. Пострадалият е бил временно неработоспособен за срок от седем дни.Изготвената СМЕ-а като неоспорена от страните, компетентно извършена и обоснована се възприема от съда изцяло.
По инициатива на всяка от страните са събрани гласни доказателства.
В показанията си свидетелката Ю., съжителстваща с Д. на семейни начала, описва, че се уплашила, когато в ранните часове на 15.12.2024 г. тъжителят се прибрал в дома им с превързана глава. Възпроизвежда разказаното от приятеля й, а именно, че Е. го е ударил, след това паднал на земята, а подсъдимият продължил да го рита. Споделил, че се е обадил в полицията, както и че е посетил Спешна помощ. В показанията си свидетелката сочи, че Д. и К. не са в добри колегиални отношения, като и преди инцидента между тях имало неразбирателство. Сочи, че след побоя тъжителят изпитвал болки в главата и по цялото тяло, имал натъртвания, болели го ребрата, болки в мускулите.
В показанията си св. А., приятелка на подсъдимия посочва, че на инкриминираната дата и място Д. е този, който е предизвикал К. да го удари.
Заявява, че лично е възприела клип, наличен в телефона на подсъдимия, на който се вижда, че колегата им – свидетелят С. С. е върху тъжителя и му нанася удари. Според свидетелката причината за този побой било обстоятелството, че Д. бил пиян, и пристигал на работното си място в нетрезво състояние.
От показанията на св. С. С. се установява, че действително вечерта на 14 срещу 15 декември 2024 г. са присъствали на коледното парти на фирмата.
Свидетелят заявява, че и той, и Д. са употребили алкохол. Отрича да е имало инцидент между него и тъжителя, отрича да са си разменяли удари с Д..
Заявява, че пострадалият бил доста пиян, опитал да го вкара в автомобила на К., но той не искал да влиза, и тъй като и двамата били пийнали, паднали на земята.
В показанията си свидетелите С. и Д. – полицейски служители от РУ – Кубрат, посочват, че били изпратени от дежурния по повод сигнал на ЕЕН 112 за нанесене побой. Установили на място пострадалия, който имал видимо нараняване в областта на главата, поради което го съпроводили до Спешната помощ в ***, за да му бъде оказана медицинска помощ. И пострадалия, и подсъдимия били изпробвани за алкохол, като наличие на такъв имало само при Д.. Пред полицейските служители подсъдимият обяснил, че с автомобила си закарал свои колеги до домовете им. Когато се връщал към бензиностанцията, в района на автогарата, близо до „Еконт“ забелязал тъжителя, който бил пеш и който ударил с нещо автомобила на К.. Последният 3 се ядосал, слязъл от колата и потърсил сметка от колегата си, при което го ударил. За това на подсъдимият бил съставен акт за установяване на административно наршение съгласно Наредба № 1 за обществения ред в Община Кубрат.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите С., Д. и Селимов, тъй като и тримата са без родствени или приятелски връзки със страните, и възпроизвеждат факти, които са възприели лично и които кореспондират със събраните писмени доказателства – съдебно-медицинско удостоверение, съдебно-медицинска експертиза, полицейска преписка.
Доколкото показанията на св. Ю. съвпадат с дадените такива от горепосочените трима свидетели, съдът дава вяра и на изложените от нея данни.
Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта им, че между Д. и Селимов е имало сбиване, тъй като тези нейни твърдения се опровергаха от показанията на самия Селимов. В останалата част съдът кредитира и изложените от нея факти.
Предвид това, съдът намира, че по делото се събраха безспорни доказателства, които установяват по несъмнен начин, че подсъдимият Е. Ш.
К. е автор на инкриминираното с тъжбата деяние по чл.130, ал. 1 от НК.
Между така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие – показания на посочените свидетели, обективните находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза, полицейска преписка, съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че именно подсъдимият Е. Ш. К. е автор на инкриминираното деяние по чл.130, ал. 1 от НК, за което е обвинен с тъжбата.
От правна страна:
Установи се, че подсъдимият Е. Ш. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК – на инкриминираната дата – 15.12.2024 г. в ***, Разградска област, е причинил лека телесна повреда на Д. Н. Д., довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице – подсъдимият е нанесъл удар с юмрук, след което пострадалият под влияние и на удара, и на употребеното количество алкохол, паднал на земята, а К. продължил да му нанася удари с ритник, и така е причинил телесни увреждания на тъжителя Д. Н. Д. – хематом в дясна челна половина; кръвонасядания по горната и задна повърхност на лява раменна става; кръвонасядане с централно просветляване в горна трета на външностранична повърхност на ляво бедро и малко повърхностно охлузване на това място.
Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Действал е при евентуален умисъл – предвиждал е, че в следствие на ударите ще настъпят конкретните увреждания, но се 4 отнесъл с безразличие към това, преследвайки друга цел – саморазправа с пострадалия.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс. Е. Ш. К. за виновен в извършване на престъплението по чл.130, ал. 1 от НК и предвид наличието на материалните предпоставки на чл.78а, ал. 1 от НК (за деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.375 и сл. от НПК, с деянието не са причинени имуществени вреди и не е бил в пияно състояние) и императивната разпоредба за приложението му, го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
При определяне на същото съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото наказание в чл.78а НК. С така определеното наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на чл.12 от ЗАНН – подсъдимият ще преосмисли постъпката си и ще го мотивира за в бъдеще да избира установени от правовия ред методи за разрешаване на конфликти.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Гражданският иск в размер на 2 500.00, като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, е доказан по своето основание.
Разпечатката съдържа 47 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dfb06ba0-c980-4134-a0c0-c473d869b09c