Решение № 289 от 14.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120200131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на С. В. К. с ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице № 251зз-5/07.01.2026 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че не е посочено смислено основание за задържането и причината за издаването на заповедта за задържане, защото съдържанието на изложените мотиви е противоречиво и видимо необосновано. Моли за отмяна на атакуваната заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично.

Вместо него се явява адв. Б. Я., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – О. М. А., мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето .

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността 1 на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи предположение, че лицето, срещу което се прилага мярката, е извършило престъпно деяние.

От събраните по преписката данни към момента на издаване на заповедта се установява обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 7 от НК, доколкото лицето е участвало в пътнотранспортно произшествие, което е предизвикало чрез нарушение на правилата за движение, след което е напуснало местопроизшествието и е осуетило извършването на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. Поведението му, изразяващо се в изоставяне на автомобила и първоначално даване на неверни обяснения относно неговото управление, допълнително обосновава извод за целенасочено избягване на контролните органи и неизпълнение на законните им разпореждания. При тези обстоятелства правилно полицейският орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Задържането е било необходимо с оглед предотвратяване на възможността лицето да се укрие или да осуети наказателното преследване, както и за обезпечаване на участието му в процесуално-следствените действия. Предвид изложеното съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а подадената жалба – неоснователна.

Целта на закона е задържането, като превантивна мярка, да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване, като в конкретния случай тази необходимост е налице предвид поведението на жалбоподателя, изразяващо се в напускане на местопроизшествието, укриване на автомобила и първоначално въвеждане в заблуждение на полицейските органи относно обстоятелствата по деянието. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е насочена към разкриване на престъплението, включително при хипотезата на чл. 343б, ал. 7 от НК, при която чрез напускане на ПТП се осуетява извършването на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. За прилагането на мярката е достатъчно наличие на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението, каквито в случая са били 2 налице още към момента на задържането. Задържането се явява необходимо и с оглед предотвратяване на по-нататъшно възпрепятстване на органите на реда и осигуряване провеждането на неотложни процесуално-следствени действия. Същото е предприето при условията на оперативна самостоятелност на полицейския орган, като за приложението му не се изисква по несъмнен начин да е установена вината на лицето.

При тези данни съдът счита, че правилно в хода на административното производство е направено предположение, че съществуват данни жалбоподателят да е съпричастен към извършване на престъплението визирано в заповедта. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, както и дали е образувано ДП. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него.

Видно от приложената по делото преписка това е изпълнено от полицейските служители, като на лицето е дадена възможност и да ангажира адвокатска защита, т. е. в конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека.

Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР да разкрият евентуално извършеното престъпление. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано. В тази връзка изложените в жалбата възражения съдът приема за неоснователни.

С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. В. К. с ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице № 251зз-5/07.01.2026 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 251зз-5/07.01.2026 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.

Бургас в 14 - дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3