Решение № 1442 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1442 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

ВалентИ. Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. РужИ. като разгледа докладваното от ВалентИ. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100504556 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Т. М. Г.- въззивник в настоящото производство, срещу решение № 2851/20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 58967/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, с което е уважена молба за съдебна защита, подадена от Ц. П. П. и била издадена заповед за защитата й. Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение, с което да отхвърли молбата на молителката за защита по ЗЗДН.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който същата моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението - потвърдено, във връзка с което излага подробни съображения.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивният съд съобрази следното :

1

Първоинстанционният Софийски районен съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от Ц. П. П. срещу ответника Т. М. Г.. В молбата се твърди, че страните са били в интимна връзка от юни 2019 г., като са живели на семейни начала до февруари 2022 г. Посочва се, че от лятото на 2022 г. ответникът се установил в чужбИ., откъдето продължил да осъществява контакт с молителката, като я притеснявал по телефона, настоявал многократно да се съблича по време на видеовръзка и да извършва интимни действия, които той записвал.

Твърди, че на 21.10.2023 г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие, изразяващ се в отправяне на телефонни заплахи към молителката, а именно, че ще я „влачи гола из Владая“, че ще запали автомобила, нарекъл я „****“ и заявил, че е взел значителна сума пари и при завръщането си в България „ще си плати за всичко“. Посочено е, че свидетел-очевидец на отправените заплахи е била сестрата на молителката, която ги е възприела пряко.

Въз основа на изложените твърдения, на 19.11.2023 г. в полза на молителката е издадена заповед за незабавна защита с мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, оспорил молбата като неоснователна и недоказана. Поддържал, че представените по делото разпечатки от чат-кореспонденция (включително от „Вайбър“, „Телеграм“ и други приложения) не са датирани и от тях не може да се направи безспорен извод, че се отнасят до процесния период на извършения акт на домашно насилие. Изложено е още, че исковата молба е депозирана на 14.10.2023 г., поради което според ответника молителката не е могла да предвиди събитията от 21.10.2023 г., които твърди като акт на домашно насилие.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният съд, приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните са съжителствали като съпрузи в периода 2021 - 2022 г. На 21.10.2023 г. между тях е проведен разговор посредством приложението „Вайбър“, при който ответникът е отправил към молителката заплахи, а именно, че ще я „влачи гола из Владая“, че ще запали автомобила и къщата , нарекъл я „****“ и заявил, че „ще си плати за всичко“.

Посоченият разговор бил проведен в присъствието на Й. П. П. - сестра на молителката, която възприела лично отправените закани.

Разпитана като свидетел Й. П. установила наличието на фактическа връзка между страните, както и, че в нейно присъствие на 21.10.2023 г. между страните чрез видеовръзка в приложението „Вайбър“ се провел разговор, при 2 който тя лично възприела отправените от ответника заплахи към сестра й.

Ответникът казал на сестра й, че ще я убие, заколи, ще я влачи из Владая, ще запали колата, къщата, ще отвлече детето й… Когато свидетелката дръпнала телефона от ръцете на сестра си и ответникът я видял, престанал със заплахите и разговорът продължил между свидетелката и ответника.

Първоинстанционният съд кредитирал показанията на свидетелката П. като логични, последователни и непротиворечиви, като отчел , че те се подкрепят от останалия събран в производството доказателствен материал.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която първоинстанционният съд приел за годно доказателствено средство.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че при условията на пълно и главно доказване е установено ответникът да е осъществил спрямо молителката твърдения акт на домашно насилие.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел молбата за основателна и доказана и я е уважил, като с Решение № 2851/20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 58967/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав, съдът е издал заповед за защита, като на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. П. П., предупредил го е за последиците по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, наложил му е глоба в размер на 400 лв. и е възложил разноските по делото в негова тежест.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Въззивният съд, след като прецени показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Й. П. П., сестра на въззиваемата Ц. П. П., по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в цялост, като дадени в резултат на личните и непосредствени впечатления на същата свидетелка за релевантните факти по делото, обективни, подробни и логично последователни, като същите не се опровергават от останалите събрани в производството доказателства.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.

3

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи осъществяването на актове на домашно насилие от страна на ответника над молителката, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт.

С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:

Доводите в жалбата са неоснователни и се основават изцяло на произволен анализ на доказателствената съвкупност, който не се споделя от въззивната инстанция.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до твърдения за допуснати процесуални нарушения, необоснованост и неправилна оценка на доказателствата, както и до довод, че датите, посочени в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, създават несъответствие относно твърдяния акт на домашно насилие.

Тези доводи не могат да бъдат споделени. От приложената по делото молба /л.27/ се установява, че същата е депозирана в Софийски районен съд с вх. № 311724 на 03.11.2023 г., заедно с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Обстоятелството, че в самата декларация е посочена дата 03.10.2023 г., правилно е преценено от първоинстанционния съд като очевидна техническа неточност, доколкото както входящият номер, така и датата на постъпване в съда безспорно сочат на 03.11.2023 г. Тази неточност не води до съмнение относно действителната воля на молителката и не рефлектира върху съдържанието на твърденията за извършеното насилие.

Неоснователно е и твърдението в жалбата че съдът не е подложил на необходимата критика гласните доказателства събрани по делото, а именно свидетелските показания на сестрата на молителката, която се явява заинтересовано лице. Действително, свидетелката е сестра на молителката, но това обстоятелство само по себе си не обезсилва доказателствената стойност на показанията . Законът не изключва родственици от кръга на допустимите свидетели, а тяхната заинтересованост подлежи на преценка в съвкупност с останалите доказателства. В случая показанията са логични,

4 непротиворечиви и в пълно съответствие както с изложеното в молбата, така и с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Допълнително значение има обстоятелството, че свидетелката е пряк очевидец на разговора и лично е възприела отправените закани, след което разговорът е продължил между нея и ответника.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за наличието на несъответствия в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и молбата за защита, което водело до недоказаност на извършените актове на домашно насилие. И в двата документа е описан един и същ конкретен акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин на извършване и лице-извършител, както и по съдържанието на отправените към молителката заплахи.

Декларацията не въвежда различни факти, а възпроизвежда и конкретизира изложеното в молбата. Изложеното в тях кореспондира изцяло със събраните по делото гласни доказателства, които потвърждават описаните обстоятелства.

Липсват противоречия както между молбата и декларацията, така и между тях и останалия доказателствен материал.

Съобразно изложеното, въззивният съд намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствената съвкупност и след правилната й преценка.

Обжалваният съдебен акт е постановен при правилно приложение на закона към значимите по делото факти, като същия е валиден и допустим, а съобразно изложените по-горе съображения и правилен.

По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния съд счита, че първоинстанционното решение в обжалваните негови части е правилно, законосъобразно и обосновано, не страда от визираните пороци и следва да бъде оставено в сила.

По разноските :

Претенция за присъждане на деловодни разноски е валидно заявена само от страна на въззиваемата страна, като същата е претендирала присъждане на сторените във въззивното производство разноски в размер на 368,13 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и приложения към него платежен документ и фактура, удостоверяващи извършеното плащане, тази страна е сторила разноски за процесуалното си представителство в претендирания размер от 368,13 евро. С оглед изхода на спора и на основание 5 чл. 78, ал. 1 ГПК претендираните разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като са своевременно заявени и доказани. От страна на въззивника не е релевирано възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по този въпрос.

При този изход на спора и при условията на чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът дължи държавна такса по жалбата в размер на 6,39 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение-Брачни състави, ІІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение I от Закона за защита от домашното насилие, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2851/20.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 58967/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав.

ОСЪЖДА въззивника Т. М. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса по жалбата си в размер на 6,39 евро /шест евро и тридесет и девет евроцента/.