Решение № 260254 от 07.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260254 гр.Пловдив, 07. 07. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 1080/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.

София, против Решение № 1207/19.03.2020г., постановено по гр.д.№ 17722/2019г. от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., в частта, с която е осъдена да заплати на А.П.М., с ЕГН

**********,***, сумата от 1433,58лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа за периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 189,07лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода първо число на месеца, следващ последващия полагането на труда месец, до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 397,23 лв– разноски; както и е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 107,34лв- държавна такса, както и 100лв. - разноски за ССЕ.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Поддържа се приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение.

Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. За откритото съдебно заседание на 09.05.2022г. от пълномощника му адв. З.Б. е постъпила молба, с която претендира разноски и писмена защита.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Районният съд, за да уважи жалбата за посочените претенции, излага основни съображения, че не се спори между страните, че в процесния период между сочените страни съществува служебно правоотношение, като ищецът заема длъжността „***“ в Районна служба „***“ – Хисаря. Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно установената продължителност в периода 01.09.2016 г. – 30.09.2019 г. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищецът е носил 24-часови дежурства в процесния период, като е полагал нощен труд, който се заплаща по 0,25лв. на час. В процесния период ищецът е работил 1407 часа нощен труд. През този период ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по отношение на преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143. При извършване на изчисленията с коефициент 1.143, размерът е 201 часа извънреден труд. През периода е полаган и заплащан извънреден труд за изработени часове над норма работно време, които са заплащани. Нощният труд не е приравняван в дневен. За исковия период главницата възлиза на 1433,58лв. брутна сума, а мораторната лихва в размер на 200,38лв. Спорно между страните се явява обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на отчитане е бил едномесечен. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал.9 на същия текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143. Районният съд е наложил извод, че не е налице непълнота на подзаконовата нормативна уредба. Постановената съдебна практика на ВКС, касаеща уредбата на нощния труд и приложението на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата поради непълнота, касае отменения Закон за Министреството на вътрешните работи. В нормите, уреждащи нормалната продължителност на нощния труд, е липсвало изрично посочване на такава продължителност, поради което и приложение по аналогия е намирала разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.2 от Кодекса на труда, съгласно която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Понастоящем, с разпоредбата на чл.187, ал.3, пр.посл. от ЗМВР, законодателят е определил нормалната продължителност на нощния труд за служителите на МВР да е 8 часа. Ето защо не е налице и норма в подзаконовата нормативна уредба, която да предвижда преизчисляване на часовете реално положен нощен със съответен коефициент. Районният съд е възприел даденото в писмо изх.№ 94-НН-198/ 29.08.2011 г. на МТСП становище относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време съображение, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за соътветното работно място.

Съгласно това правило, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Следователно, в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице, само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща трудово възнаграждение за нощен труд. След като преизчисляването на дневния и нощния труд не е свързано с наличие на извънреден труд, трудовото възнаграждение след превръщането на нощните часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по чл.9, ал.2 от НСОРЗ би следвало да се изплаща ежемесечно. Предвид спецификата на полагания през нощта труд/ в интервала между 22,00 ч. и 6,00ч./, а именно, че същият е особено натоварващ и действащ неблагоприятно върху здравето и работоспособността на лицата, полагащи нощен труд, в сравнение с лицата, работещи по трудово правоотношение, полагащи труд през деня, законодателят в Кодекса на труда е уредил по – малка продължителност на този нощен труд. Всъщност, в рамките на едно денонощие могат да бъдат положени максимално 8 часа нощен труд, тъй като периодът от 22,00 ч. и 6,00ч. е именно 8 часа. Като е взел предвид спецификата на този труд, законодателят е посочил, че работещите по трудово правоотношение лица следва да полагат максимум 7 часа нощен труд за едно денонощие. Спорният въпрос е дали в случаите, когато се полагат повече от 7 часа нощен труд за едно денонощие, той представлява извънреден труд или не. На пръв поглед, разясненията, дадени в писмо изх.№ 94-НН-198/ 29.08.2011 г. на МТСП изключват разбирането, че надхвърлянето на нормалната продължителност на нощния труд представлява извънреден труд. В това становище обаче е посочено, че извънреден труд би бил налице, само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. За изясняване на спорния въпрос, следва да се разгледа природата на извънредния труд при нормиран, ненормиран работен ден, удължено работно време, както и при сумирано изчисляване на работното време. При установен нормиран работен ден, надхвърлянето на нормалната му продължителност представлява извънреден труд. Или ако работният ден е 8 – часов, с начало напр.8.00ч. и край 17.00ч. с 1 час почивка за хранене, то полагането на труд след 17.00ч. представлява извънреден труд и той следва да бъде отчетен и заплатен. При ненормиран работен ден, полагането на труд след края на работния ден / след 17.00ч. в нашия пример/ не се явява извънреден труд и той не се отчита и заплаща, а се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. Извънреден би бил трудът, полаган в междуседмичната почивка, който следва да се компенсира с допълнително заплащане. При удължено работно време в определени дни не се заплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, тъй като удължаването се компенсира с намаляване на работното време пред следващи дни и едва при прекратяване на трудовото правоотношение, ако то не е компенсирано с почивка, се превръща в извънреден труд и подлежи на заплащане. По различен начин са уредени правните норми при сумирано отчитане на положения труд. Работодателят може да въведе сумирано отчитане на работното време, като периодът може да е едномесечен, двумесечен и т.н. до максимално шестмесечен такъв. То се въвежда при непрекъсваем режим на работа или при работа на смени / сменен режим/. При него се полага труд през отчетния период, като след изтичането му работодателят извършва преценка дали работникът или служителят е надхвърлил нормалната продължителност на труда за съответния период или не. Ако часовете реално положен труд надхвърлят нормалната продължителност / която варира в зависимост от работните дни за този период/, то тогава е налице положен извънреден труд и той подлежи на заплащане. При тази хипотеза следва да се прецени и колко часа нощен труд са положени през отчетния период. Предвид посочените по – горе разяснения на МТСП, то при нормална продължителност на нощния труд от 7 часа и преобразуването им с коефициент 1,143, то за едно денонощие ще се вземат при изчисленията 8 часа труд, който се равнява на 8 часа дневен труд. Напр. ако при едномесечен период на отчитане на положения труд, нормалната продължителност е 20 работни дни по 8 часа, то за месеца работникът следва да положи 160 часа труд. Ако след изтичане на месеца се установи, че той е положил 161 часа, но разликата от 1 час се явява извънреден труд. Ако не е достигната нормалната продължителност, извънреден труд не е налице, но на работника се полага трудово възнаграждение за пълен работен месец. Тук отново се поставя въпросът дали трудът е полаган през деня или през нощта. В случай, че е полаган само дневен труд, то изчислението се прави, както беше посочено по –горе. Ако обаче е полаган нощен труд от 7 часа на денонощие, то същият се преобразува с посочения коефициент и се превръща в 8 часа дневен труд. Преобразуването в този случай е необходимо, за да се събират съизмерими величини, а именно часове дневен труд. Предвид различията в дневния и нощния труд и различната му нормална продължителност, то нощният следва да се превърне в дневен труд, за да се съберат общо часовете положен труд през отчетния период. Дотук се разгледаха случаите на положен нощен труд с нормална продължителност от 7 часа в денонощие. В случай, че работникът или служителят положи нощен труд над 7 часа в денонощие / напр. 8 часа/, то трудът, след превръщането му с коефициента, се равнява на 9,144 часа. По своята същност той не представлява извънреден труд.