Решение № 1804 от 24.06.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1804

Русе, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20267200700416 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. А. М. гр.Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0247-000086/11.06.2026г. издадена от полицейски инспектор при РУ Бяла към ОДМВР-Русе, с която на основание чл.171 т.1 буква з) гг) от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Претендира се отмяна на заповедта като незаконосъобразна - постановена при неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с относимите материалноправни разпоредби, както и в противоречие с целта на закона. Не претендират разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Й., оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените съображения същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В обжалваната заповед административният орган е описал фактическата обстановка, а именно на 11.05.2026г. около 10:27ч.. на път Първи клас № 5 км.34+600, жалбоподателката управлявала л.а. „Порше Кайен“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Новафарм 2020“ ЕООД , което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Република България. Посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация от 23.12.2025г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от гаранционния фонд за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което е нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1, изречение първо от ЗДвП. Като доказателство е посочен съставен АУАН, справка за нарушител и справка от автоматизираната информационна система на МВР, от която се установява, че на 23.12.2025г. в 05:58ч. е отразено служебно прекратяване на регистрация на МПС-то – без ГО по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за това № 20617/23.11.2025г., както и е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка на 11.05.2026 г. в 11:11 часа (л. 11 от преписката). По преписката е налична и валидна застраховка.

При така установената фактическа обстановка полицейски служител при РУ Бяла е издал оспорената ЗППАМ № 26-0247-000086/11.06.2026г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП е наложена на водача М. ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта е връчена на 26.05.2026 г., видно от направеното отбелязване върху самата нея.

По делото е изискана служебно от съда и представена информация от Гаранционен фонд, че на 28.11.2025г. е изпратено уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ до „Новафарм 2020“ЕООД № 020617/23.11.2025г. поради причина подадена информация от ЗК „Лев Инс“ АД на 16.11.2025г. за невнесена вноска по застрахователна полица от 31.07.2025г., както и за автоматично възстановяване от 11.05.2026г. в 11:11 ч. Доказателства за изпращането на собственика на МПС не са представени по аргумент, че ГО няма задължение за изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска пратка по см.на чл.34 ал.4 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), а изпращаните уведомления до собствениците са кореспондентски пратки, както и че процедурата по чл.574 ал.11 изр.второ от КЗ не е обвързана с получаване на уведомителното писмо.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег. № 366з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т. 5 от тази заповед с тези права са оправомощени и полицейските инспектори в група „ Охранителна полиция“ към РУ при ОД на МВР - Русе, какъвто е и издателят на оспорената ЗППАМ в настоящия случай. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗДвП писмена форма, но не съдържа съображения за релевантни обстоятелства, и по-конкретно - в заповедта не е посочено по кой от предвидените в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП административнонаказателни състави е правната квалификация на установеното с АУАН и описано в заповедта деяние. В АУАН и в оспорената ЗППАМ като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, но не е посочен нито един от съставите на административно нарушение, визирани в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, а самата ПАМ и срока е обвързан с решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната квалификация на деянието, за което е съставен АУАН и относимата за него наказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалните условия за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“, въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, което в случая не е сторено. Съдът не може да извърши тази дейност вместо административния орган, респ. да „попълни“ липсващите мотиви на органа в оспорената заповед.

В административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. първо от ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба, управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по принцип е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП. От съдържащите се в приобщената по делото административна преписка писмени доказателства обаче безспорно се установява, че след като нарушението е установено на 11.05.2026 г., около 10, 30 часа, то още на същият ден в 11:11ч. в информационната система на МВР е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка, сключена същият ден в посочения часови диапазон.

Обжалваната заповед е издадена след отпадането на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката, а именно наличие на служебно прекратена регистрация на автомобила поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на това, предвид времевата последователност на релевантните факти, съдът намира, че към момента на издаване на оспорената заповед не е съществувало противоправно състояние, което да обоснове необходимостта от прилагане на административна принуда. Наред с това, обстоятелството, че причината, послужила като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, е била отстранена незабавно след установяването й, е от съществено значение за преценката дали при конкретните факти прилагането на мярката е било необходимо и дали същата съответства на целта на закона. Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява. В случая установеното нарушение е било преодоляно в рамките на 40 минути. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване.

Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, буква „е“ от ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, най- малкото защото целта на ПАМ не е обезпечаване изпълнението на бъдещо евентуално наложено наказание, още повече, че с мотивирана резолюция от 11.06.2026г. административнонаказателното производство по съставения АУАН е прекратено на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН.