Решение № 96 от 28.05.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20262000500092 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 279/06.11.2025 година, постановено по гражд. дело № 556/2024 година по описа на Окръжен съд - Сливен, е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори К. М. К. и Т. Й. В., начин на представляване: заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: град Сливен, ул. „Княз Батенберг“ № 2-Б-7, сумата в размер на 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди (телесни болки и страдания), претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 21.11.2021 година в с. Крушаре, община Сливен, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2022 година до окончателното изплащане, като е отхвърлена претенцията до пълния претендиран размер от 100 000 лева.

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - Х. А. Х..

Срещу горепосоченото решение в частта, в която исковата претенция е уважена за сумата над 18 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2022 година е постъпила въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК ***********, чрез юрисконсулт Ив. Цв., с адрес за връчване: град София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1. Въвеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част. Оспорва се адекватността на присъденото обезщетение с обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, както и на установеното съпричиняване на вредоносния резултат.

1

Изтъква се, че изначалната причина за настъпване на процесния инцидент е поведението на пострадалия и неговия син, които с цел саморазправа са провокирали водача на застрахования при страната автомобил да предприеме преследване, завършило с ПТП.

Инвокира се знанието на Д. Д. за рискованата ситуация, както и отсъствието на възпиращи действия от негова страна с цел предотвратяване на ескалацията. Сочи се отсъствието на поставен обезопасителен колан. Настоява се за присъждане на обезщетение в размер от 60 000 лева, съответно намаляването му най-малко със 70 % съпричиняване до достигане до краен размер на присъденото обезщетение, възлизащ на 18 000 лева.

Претендират се разноски.

Не се ангажират доказателствени средства.

Въззивната жалба е надлежно администрирана като препис от нея е връчен на страните.

В срока по чл. 267 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. П. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д. - СлАК, с адрес за връчване: град София, ул. „Княз Борис I-ви“ № 97, офис 10, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Подробно се възпроизвежда развилата се на 20 - 21.11.2021 година ситуация и настъпилото ПТП. Твърди се, че Д. П. Д. получава множество тежки травматични увреждания, изчерпателно изброени.

Изтъква се, че изпадането на пострадалия в състояние на травматичен шок с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, се преценява като разстройство на здравето, временно опасно за живота, а уврежданията на Д. се квалифицират като средна телесна повреда според НК.

Обосновава се доказаност на претенциите по основание и размер.

Сочи се влязла в сила присъда по нохд № 350/2022 година по описа на Окръжен съд Сливен, която разрешава въпросите за наличието на деликт и вината на водача Х. Х..

Аргументира се правилно приложение на съответните законови разпоредби от страна на съда при съобразяване на всички релевантни обстоятелства, в т. ч. характера и тежестта на получените травматични увреждания, интензивността на търпените болки и страдания, психическите последици и икономическата обстановка в страната.

Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

2

При съобразяване на поддържаното от ответната страна в депозираната въззивна жалба, сложила началото на настоящото производство, съдът намира, че по делото не е спорно, а и в тази насока са събраните писмени доказателства, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на лицето Х. А. Х., който е управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЦЛС 500“ с ДК № ********* със скорост, надвишаваща разрешената за населеното място, а именно такава от 85 км/ч и се е движил на технически несъобразена дистанция на движение зад л. а. „Опел Астра“ с рег. № СН ******, с което нарушил нормите на чл. 21, ал.1 и чл. 23, ал. 1 от ЗДП, при което умишлено е причинил смъртта на П. Д. Д. и средна телесна повреда на Д. П. Д., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в проникващо нараняване на черепната кухина. Неговото поведение именно е довело до настъпване на 21.11.2021 година на ПТП и е причина за смъртта на П. Д. Д. и получените от самия ищец наранявания, посочени по-горе. Налице са елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, каквото доказване в настоящия процес не е проведено. Наред с това следва да се посочи, че горните обстоятелства са установени и от влязлата в сила присъда № 7 от 07.03.2023 година, постановена по нохд № 350/2022 година по описа на Сливенския окръжен съд. Същата, на основание чл. 300 от ГПК, е задължителна за настоящия съд относно посочените в нея обстоятелства, а именно дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Наличието на такъв в случая е обстоятелство, което също не е спорно. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за опреД.е и изплащане на обезщетение за вреди, но същият не е определил и съответно не му е изплатил суми за такова. Това именно обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искови претенции.

Ищецът, който е легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди, твърди, че е понесъл такива в заявения в исковата молба и търсен в образуваното съдебно производство размер. Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При опреД.е размера на обезщетението, съдът взема предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за 3 определен период от време.

Като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди правилно е определено от окръжния съд на сумата от 80 000 лева. При опреД.е на размера на същото са били съобразени от него критериите от значение в тази насока.

От събрания доказателствен материал се установява, че ищецът е бил приет на 21.11.2021 година в ОАИЛ в тежко общо състояние, в травматичен шок. Изписан е на 23.11.2021 година по негово изрично желание, въпреки, че е бил насочен за лечение към неврохирургично отделение. На 27.11.2021 година е постъпил в последното в умерено увредено общо състояние и е бил изписан на 03.12.2021 година, което се установява от двете епикризи (листи №№ 62-66 от кориците на първоинстанционното дело). При него са били установени счупвания на дясната орбитална кост, дясната скулна кост, на предната стена на лявата максиларна кост с хемосинус, на дясната слепоочна кост с обхващане и на дясната клиновидна кост в областта на основата на черепа. Непосредствено след произшествието той е изпаднал в състояние на травматичен шок и е нямал ясен спомен за случилото се. Това състояние се преценява като разстройство временно опасно за живота. Опасността произтича от възможността шоковото състояние да се задълбочи със срив в хемодинамиката.

Наред с това счупването на дясната слепоочна и клиновидна кост в областта на основата на черепа е довело до нарушаване на херметичността на черепната кухина и създаване на комуникация с външната среда през вътрешното ухо и носоглътката, което именно е дало основание да се направи преценка, че се касае за открито счупване на черепа. Този тип счупвания на черепните кости представляват проникващо нараняване на черепната кухина, което създава възможност за проникване на патогенни микроорганизми от външната среда през счупените части на основата на черепа в черепната кухина и получаване на редица възпалителни усложнения на мозъчните обвивки и мозъчните хемисфери. Останалите счупвания, а именно на дясната орбитална кост, на десните скулна и горночелюстна кост с хемосинус, както и централното малко разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и увреждането на лицевия нерв с нарушения в затварянето на окото, сами по себе си, поотделно, се преценяват като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не се е налагало, поради което и спрямо него оперативно лечение не е било проведено. След изписването му от болницата ищецът е бил прегледан допълнително от специалисти по ушни, носни и гърлени болести и неврохирург, като при тези изследвания са били установени данни за намаления на слуха на двете уши, повече за лявото ухо и данни за увреждане на седмия черепномозъчен нерв - лицевият, като той не е можел да затваря плътно дясното си око. Всички увреждания са получени при възникналото ПТП. При правилно протичане на оздравителните процеси те заздравяват за срок от около 2-3 месеца.

4

Пълно възстановяване на функциите на увредените кости и нервни структури може да продължи и по-дълго време и да настъпи след 4-5 месеца. Може, обаче да се предположи, че прогнозите за възстановяване на увредените функции са благоприятни. Вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-медицинска експертиза, освен посочените по-горе констатирани от него увреждания на ищеца, разпитано в съдебно заседание е заявило, че при него не са настъпили някакви сериозни усложнения в оздравителния процес, като лечението му е протекло благоприятно. Към момента основните функции на органите му са възстановени и той може да изпълнява предишните си дейности и други функции. При него не се наблюдават парализи, счупвания, деформации. Не е възстановен на 100%, но всички функции на засегнатите органи са възстановени при него. След изписването му от болницата, ищецът е бил подпомаган в справянето с ежедневните си нужди от свои близки вуйчо му, съпругата на същия, баща му. Постоянно се е оплаквал от главоболие, вдигал кръвно. Приемал е и болкоуспокояващи. Притеснявал се е, че ще остане инвалид, както и че ще бъде обезобразен. Все още не е отшумял напълно здравословния проблем с лицевия нерв, като не може добре да си отваря окото, а при по-голяма тревожност, клепачът му пада.