Решение № 554 от 26.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Бургас, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100502058 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Г. С. Г. и М.

Р. Г. - ответници в първоинстанционното производство, чрез адв. Драгнев, с рещу Решение №229/19.10.22г., постановено по гр.д.№975/21г. по описа на Районен съд Карнобат, с което въззивниците са осъдени на основание чл.109 от ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Т. Й. А. и З. К. А., да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях недвижим имот, представляващ ½ ид.част от дворно място образуващо УПИ № VI- 2107 в квартал 172 по действащия застроителен и регулационен (подробен устройствен) план на гр.Карнобат, при граници: изток- УПИ № VI- 2106, западУПИ № XXIV-3535 север- улица, юг- УПИ № XXIII-3539 и реално самостоятелен обект – жилище, заемащо целия втори етаж от построената в дворното място двуетажна двуфамилна жилищна сграда, като премахнат стопанска постройка, изградена в югоизточната част на УПИ № XXIV-3535, кв.172 на 0,15 м. от оградата на УПИ № VI -2107 в кв. 172, със застроена площ 22,70кв.м. и височина 2,45м. към УПИ № VI -2107 и са осъдени да заплатят на ищците сумата от 2485,00 лева, представляваща направените от ищците разноски по делото.

Въззивниците изразяват недоволство от обжалваното решение и претендират отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Позовават се на Решение №122/28.10.21г. по гр.д.№4324/19г. на ВКС, за да обосноват оплакване за недопустимост на решението, поради това, че за ответниците не е налице пасивна легитимация по предявения иск.

С позоваване на СТЕ, оспорват извода на съда, че постройката се намира навътре в имота на ответниците и е невъзможно дъждовните води от нея да се оттичат в сградата на ищците – в тази връзка оспорват показанията на свидетелите. Оспорват извода на съда за съществуване на грешка в кадастралния и регулационен план и излагат аргументи и обсъждат нормативната уредба на ЗКИР и ЗУТ, за реда и начина, по който тези грешки подлежат на отстраняване. Доколкото сградата на ищците е на регулационната граница, оспорва тезата на ищците, че и второстепенната постройка на ответниците се намира на 1 калкан. Намират, че съдът не е установил твърдяното от ищците действие/бездействие да създава на ищците пречки за ползване на имота им, по-големи от обикновените, съобразно Решение №57/26.02.2021г. по гр.д.№4517/2019г. на ВКС, което цитират. Намират, че простото позоваване на факта, че са нарушени строителните правила и норми, не води до основателност на иска; самите ищци са построили своята постройка на границата, поради което долепянето на постройката на ответниците не може да се счита за нарушаващо правилата за отстояние. В тази връзка анализират нормите на Наредба №5 за правила и норми за ТСУ/77г. и ППЗТСУ.

Според въззивниците, постройката им е изградена в рамките на допустимата грешка; след време и ищците са изградили при условията на свързано застрояване своя постройка, след като са били наясно с параметрите на постройката на ответниците. Считат, че ако е налице теч, той е отстраним с промяна на ската на покрива, а не с премахване на цялата постройка.

Излагат допълнителни съображения за противоречие на първоинстанционното решение с практика на ВКС, която посочват.

В хода на въззивното производство, с Определение №37/05.01.23г., въззивният съд конституира наследниците на починалия на 14.11.22г. ищец – сина му Р. Т. А. – ЕГН********** и дъщеря му Д. Т. А. ЕГН**********.

Въззиваемите – ищци по иска З. К. А. и Т. И. А., чрез адв. Гонкова – Трайкова представят в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излагат съображения за потвърждаване на решението. Подробно аргументират възраженията си срещу твърденията на въззивниците за недопустимост на решението поради липса на пасивна легитимация. При обсъждане и анализ на твърденията на ищците, тези на ответниците в отговора на исковата молба, извършените единична и тройна съдебно – технически експертизи, представените документи за собственост и гласните доказателствени средства, въззиваемите намират за установено, че ответниците са изградили постройка в собствения си имот на 0.15 м. от оградата с имота на ищците; имотите са разделени от масивна ограда от бетонови блокчета и тухлена зидария със стоманобетонна козирка, върху която са наредени керемиди, съобразена с денивелацията между имотите, като в частта на постройката има възможност за попадане на дъждовни води и сняг, които се оттичат върху керемидите на оградата. При установяване от доказателствата по делото, че постройката е изградена през 1980г., въззиваемите извършват анализ на действащите към този момент норми на ЗТСУ и ППЗНСУ и Наредба №5 за строителните правила и норми, за да обосноват извод, че постройката съставлява незаконен строеж, за който ищците не са дали съгласие, подлежаща на събаряне и засягаща съществено правата на ищците. Въззиваемите извършват подробен анализ на предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.109 ЗС, за да обосноват тезата си, че в настоящия случай те са налице.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците З. К. А. и Т. И. А. са съпрузи, придобили през време на брака си по силата на нотариален акт № 57 том 1 дело № 161/1979 г. на PC гр.Карнобат, нотариален акт № 196 том 1 дело № 322/1982 г. на PC гр.Карнобат, нотариален акт № 143 том 21 дело № 2531/2006 г. на нотариус 323 при PC гр.Карнобат и нотариален акт № 54 том 2 дело 437/1971 г. на PC гр.Карнобат правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в *** - 1/2 идеална част от дворно място цялото с площ 260 кв.м, образуващо УПИ № VI- 2107 в квартал 172 по действащия застроителен и регулационен (подробен устройствен) план на града, при граници: изток- УПИ № VII-2106 , запад- УПИ № XXIV-3535, север- улица, югУПИ № ХХШ-3539, както и на самостоятелен обект -жилище, заемащо целия втори етаж от построената в описаното дворно място двуетажна двуфамилна жилищна сграда, състоящо се от две спални, дневна, трапезария, кухня-бокс, баня, тоалетна, килер, коридор и две тераси, отделно на масивна селскостопанска постройка в югозападната част на гореописаното дворно място.

Ответниците Г. С. Г. и М. Р. Г. са съпрузи - собственици на първи етаж от 2 двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в имота, съгласно нот.акт№ 54, том II, село №437/1971на КРС, построена в УПИ № XXIV-3535 в квартал 172 по ПУП на града, както и на ½ ид.ч. дворното място, при граници: изток- УПИ № VI- 2107, запад- УПИ № V2122, север- улица, юг[1]УПИ № XVII-2108.

Не се спори, че на границата с имота на ищците УПИ №VI- 2107, в УПИ №XXIV3535, ответниците са изградили и ползвали селскостопанска постройка, от ламарина и метални рамки с мрежа, с дървена покривна конструкция, покрита с ондулин и гофрирана ламарина, служила през годините за отглеждане на домашни животни и птици. , От изграждането на тази постройка, тя се използвала от ответниците.

Ищците твърдят, че постройката е изградена без строително разрешение и не отговаря на техническите изисквания за постройки със стопанско предназначение. Освен това при дъжд и снеготопене от постройката се стичат води върху масивната ограда между двата имота, като влагата се просмуква и поврежда мазИ.та. На следващо място, от постройката се разнасяли неприятни миризми които се засилвали през лятото. Така тази постройка, намираща се в непосредствена близост до имота на ищците, им създава пречки за ползването на собствения им имот по-големи от обикновените.

Претендират осъждане на ответниците да преустановят противоправното си препятстване на ищците, да упражняват собственическите си права по отношение на притежавания от тях недвижим имот в *** представляващ ½ ид.част от дворно място образуващо УПИ № VI- 2107 в квартал 172 по действащия застроителен и регулационен(подробен устройствен) план на гр.Карнобат, при граници: изток- УПИ № VI2106, запад- УПИ № XXIV-3535 север[1]улица, юг- УПИ № XXIII-3539 и реално самостоятелен обект – жилище, заемащо целия втори етаж от построената в дворното място двуетажна двуфамилна жилищна сграда, като премахнат стопанска постройка, изградена в УПИ № XXIV-3535, кв.172 на 0,15 м. от оградата на УПИ № VI -2107 в кв. 172, със застроена площ 22,70кв.м. и височина 2,45м. към УПИ № VI -2107.

Ответниците оспорват иска. Заявяват, че са се нанесли в имота си през 1978 г. и са построили в източната половина на дворното място временна постройката за дърва и брикети, като към изграждането й от източната страна е съществувал само празен парцел.

Заявяват, че са разширили постройката и от 1979 г. са отглеждали животни, но са поддържали добра хигиена, а от около година и половина не отглеждат животни в постройката. Посочват, че постройката е търпим строеж и фактическо положение, съществуващо и търпяно от ищците в продължение на повече от четиридесет години.

Според ответниците, водата от постройката не се стича в имота на ищците тъй като покривът бил с обратен наклон.

За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство са разпитани Г. Й. и Р. Г..

Според св. Г. Й., в двора на ищците, „залепена на оградата на Т. и е на самата ограда“, „върху плочата на Т.“ е направено барбекю, в ниската част. До него, по дължината на оградата и по-високо от нея, е направена постройката на ответниците. До барбекюто се стига по железни стълби; там има маса и цветя; там се хранят ищците. От постройката на ищците на втория етаж започва постройката на ответниците. Според свидетеля, между двете се стича водата. Според свидетеля, когато валят проливни дъждове, водата пада и се оттича върху оградата, изградена от ищеца с каменни блокчета; така оградата е зеленясала от страната на ищците. Според свидетеля, ответниците са отглеждали зайци в тази постройка и през лятото се е разнасяла миризма. Жилищния етаж на ищците е в близост до постройката на ответниците и миризмата се усеща в жилището им. Според свидетеля, ответниците вече не отглеждат зайци и „от доста време не се усеща миризма“. Това лято ги нямаше зайците, не съм усещал миризмата това лято.

Свидетелят Р. Г. – син на ответниците посочва, че двата двора са на различни нива – този на ответниците е по-висок и има подпорна стена, на тяхното ниво, която била с циментови колове и мрежа. След това ищците си построили тяхна ограда с циментови блокове, върху която има керемиди. Подпорната стена е около 2.00 – 2.50 метра висока и има циментови колове. Според свидетеля наклона на керемидите е към двора на ищците.

Ответниците имат изградена през 1980 г. барака от ламарина която е на границата с ищците, в която са отглеждани зайци до преди година. Покривът на постройката е от гофрирана ламарина, към двора на ответниците, с улук. Когато вали дъжд всичко се стича в градинката пред постройката. В момента свидетелят отглежда „4 гугутки“. В постройката има канализация. Според свидетеля, постройката на ищците се намира в югозападния ъгъл на 3 двора и на запад граничи с двора на ответниците; плочата на постройката на ищците е наравно на пода на постройката на ответниците - даже по-висока от терена им. Според свидетеля, между страните възникнали спорове, след като ответникът пуснал сигнал, че в избата, която граничи с тази на ищците има влага.

За установяване твърденията на страните са извършени две единични и една тройна съдебно – технически експертизи.