Присъда № 8 от 31.07.2024, Районен съд - Първомай
- Съд
- Районен съд - Първомай
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 100/2024
- Вид
- Присъда № 8
- Подписан
- 31.07.2024
- В сила
- 16.08.2024
- Състав
- София Сотирова Монева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, буква "б" · Закон за изпълнение на наказанията
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 3 и ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 3 и ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 28 · Наказателен кодекс
- чл. 29 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към
Присъда № 8/31.07.2024 г. по НОХД № 100/2024 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав
Производството е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК въз основа на внесен обвинителен акт, с който Районна прокуратура – Пловдив, Териториално отделение – Първомай, повдига обвинение срещу М. И. У., ЕГН: **********, с адрес: ************, понастоящем в Затвора – Бургас, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от Наказателния кодекс (НК), с оглед на това, че на 15.05.2023 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях, изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – един брой чанта, бяла на цвят, на стойност 20, 00 лева, книги на стойност 20, 00 лева, ракия на стойност 15, 00 лева, калъфче от изкуствена кожа на стойност 4, 00 лева, и пари – сумата от 115, 00 лева и сумата от 200, 00 евро с равностойност 391, 16 лева, всичко на обща стойност 565, 16 лева, от владението на В. А. А. от гр.
Първомай, обл. Пловдив, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
След провеждане на предварително изслушване на страните по реда на Глава двадесет и седма от НПК делото е разгледано при условията на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл.
372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.
В открито съдебно заседание: представителят на прокуратурата пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и след отчитане на предходните му осъждания като отегчаващи отговорността му обстоятелства да му бъде определено при условията на чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок между минимума и средата на законоустановения, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), както и в негова тежест да се присъдят разноските по производството. Отделно, счита за изпълнени предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на санкцията с тази по НОХД № 49/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас с налагане едно обща най-тежка „Лишаване от свобода”, подлежаща на изпълнение при строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗИНЗС след приспадане на изтърпяната част; назначеният защитник адв. С. С. М. настоява подзащитният й да бъде наказан с минималното по закон наказание и да се приложи чл. 58а, ал. 1 от НК, като се присъединява към искането на прокурора за кумулация; подсъдимият моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. И. У. е роден на ************ г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, неработещ, с постоянен адрес:
************, и с ЕГН: **********.
От Справка рег. № 240718005000307469/18.07.2024 г. за неговата съдимост, издадена 1 от „Бюро за съдимост“ при Районен съд – Първомай, и от Писма рег. № № 6001/07.05.2024 г., 504/23.01.2024 г., 6271/07.05.2024 г., 4556/02.04.2024 г. и 4714/02.04.2024 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е видно, че съдебното му минало е обременено, както следва:
С Присъда № 137/12.07.2016 г. на Окръжен съд – Бургас по НОХД № 470/2016 г., в сила от 28.07.2016 г., за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, извършено на 27.02.2013 г., му е наложено наказание от две години „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
С Присъда № 3/17.03.2017 г. на Районен съд – Несебър по НОХД № 1689/2016 г., в сила от 03.04.2017 г., за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, извършено на 29.05.2016 г., му е наложено наказание от две години „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за четири години.
С Присъда № 18/27.03.2019 г. на Районен съд – Несебър по НОХД № 139/2019 г., в сила от 12.04.2019 г., за престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 03.09.2018 г., му е наложено наказание от три години „Лишаване от свобода” при първоначален строг режим с приспадане на времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 05.09.2018 г., а след групиране на наказанията по НОХД № 470/2016 г. и НОХД № 1689/2016 г. по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо най-тежко такова от две години „Лишаване от свобода”, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 4 от НК при първоначален строг режим и изтърпяно на 10.08.2020 г.
На 21.10.2022 г. въз основа на Определение № 999/13.10.2022 г. на Окръжен съд – Бургас по ч. н. д. № 705/2022 г., в сила от 21.10.2022 г., е условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието по НОХД № 139/2019 г. с определяне на изпитателен срок от 3 месеца и 16 дни, през който е наложена и изпълнена в периода от 21.10.2022 г. до 06.02.2023 г. пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”.
Със Споразумение за решаване на НОХД № 49/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, одобрено с протоколно Определение № 31/17.04.2024 г., в сила от 17.04.2024 г., за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б „б” ог НК, извършено на 30.08.2023 г., му е наложено и понастоящем изтърпява в Затвора – Бургас наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години при строг режим, от което е приспаднато времето на предварителното му задържане, считано от 31.08.2023 г.
През месец май 2023 г. пострадалата свид. В. А. А., която обитавала временно къща на ул. „Тервел” № 14 в гр. Първомай, обл. Пловдив, решила да установи местопребиваването си с работна цел в гр. Мюнхен, Германия, докъдето предстояло да отпътува от Аерогара София със самолетен полет на 16.05.2023 г. в 07:25 часа, за който разполагала със закупен билет. За целта възнамерявала да потегли от гр. Първомай на 15.05.2023 г., след като освободи жилището на гореуказания адрес. За целта на посочената дата около 16:15 часа по уговорка със своята приятелка Я. Г. П., живуща на около 50 метра по-надолу в жилищна сграда на № 2 на същата улица, трябвало да остави в дома й на съхранение два чувала свои дрехи, след което съпругът на последната П. А. П. да я откара до ЖП гара Първомай, за да ползва железопътен транспорт до гр. София.
В уречения час свид. А. изнесла пред жилището на ул. „Тервел” № 14 багажа си, включващ два черни чувала с дрехи, една бяла чанта с книги и еднолитрова стъклена бутилка с домашна ракия и една хартиена подаръчна чанта, в която носила БДЖ картата си, самолетния си билет, черно кожено калъфче, закупено от нея през месец май 2023 г. срещу 5, 00 лева, в което държала личната си карта, както и сумата от 200, 00 евро на банкноти от по 20, 00 евро, и сумата от 115, 00 лева на банкноти – две по 50, 00 лева, една от 10, 00 лева 2 и една от 5, 00 лева. Докато съседката й по нейна молба пазела вещите, започнала да ги пренася поетапно и да ги оставя на тротоара на около половин метър пред заключената дворна врата на семейство П. в тяхно отсъствие. Отнесла най-напред един по един чувалите, а след това и двете чанти. После се върнала на първия адрес да предаде на съседката си ключа за освободеното жилище.
Към 16:30 часа свид. М. П. Д. и подсъдимият, които по-рано през деня продавали на пазара в гр. Първомай електрически уреди и пробивни инструменти, потеглили към гр.
Асеновград с лек автомобил марка и модел „Ф. Ф.” с рег. № ******* – собственост на „Кавалино“ ЕООД, ЕИК: *******, управляван и нает от първия. Когато минавали по пътното платно на ул. „Тервел“ в гр. Първомай, подсъдимият, седящ на предната дясна седалка, забелязал намиращите се пред двора на № 2 чанти, близо до които липсвало човешко присъствие, и поискал от водача да спре, след което слязъл, приближил се към тях, огледал ги, видял, че в едната има книги, взела я, качил се в превозното средство и приканил спътника си да тръгва. След като напуснали пределите на града, прегледал съдържанието на торбата, открил, извадил и прибрал всички гореописани банкноти, а останалите вещи захвърлил през прозореца на колата в покрайнините на едно от селата по пътя за гр.
Асеновград. Когато пристигнали там, двамата отседнали в Хотел „М”, където ги очаквали техни колеги в лицето на свид. А. М. Д. и свид. П. С. Я.. Подсъдимият им споделил, че намерил чанта с пари, оставена до сграда в гр. Първомай. Изразил пред тях и намерение да обмени евровата в българска валута, което свид. А. Д. предложил да реализира.
Подсъдимият се съгласил и му дал 160, 00 евро, срещу които получил от него 310, 00 лева.
Междувременно, когато отново дошла пред къщата на семейство П., пострадалата заварила само двата чувала с дрехи, единият от които вече внесен в двора им, а намиращата се във вътрешността му Я. П. й обяснила, че освен тях други чанти не е видяла. Свид. А. се притеснила, потърсила ги в досегашното си жилище, но не ги открила, поради което сигнализирала за липсата им на телефон 112, а по-късно през деня подала и оплакване в Районно управление (РУ) – Първомай, обективирано в Заявление УРИ № 3250002281/15.05.2023 г.
По случая била предприета проверка от свид. В. Р. Д. – инспектор в група „Криминална полиция” при РУ – Първомай, въз основа на материалите от която било образувано настоящото наказателно производство.
На 16.05.2023 г., щом разбрал, че свид. М. Д. е търсен от полицейските органи в гр.
Асеновград, подсъдимият незабавно напуснал хотела. Впоследствие бил издирен и поканен по телефона от свид. Д. да се яви в полицейския участък в гр. Първомай, но отказал.
Според заключението на назначената в досъдебната фаза стоково-оценъчна експертиза стойността на бялата чанта възлиза на 20, 00 лева, на книгите – на 20, 00 лева, на бутилката с ракия – на 15, 00 лева, и на калъфчето от изкуствена кожа – на 4, 00 лева.
Разпитан в рамките на предварителното разследване, обвиняемият излага подробни обяснения с характер на самопризнания.
В съответствие с чл. 373, ал. 3 от НПК описаната фактическа обстановка се приема за изяснена по безсъмнен начин въз основа на направеното от подсъдимия признание на обстоятелствата, наведени в обвинителния акт, което изцяло се подкрепя от приобщените в рамките на досъдебното производство доказателствени източници: обясненията му в качеството на обвиняем, показанията на свидетелите В. А. А., М. П. Д., А. М. Д., П. С. Я. и В. Р. Д., които се кредитират, тъй като логично, последователно и правдоподобно пресъздават преки възприятия относно процесното събитие и кореспондират и се допълват както помежду си, така и с всички останали доказателствени материали; заключението на изготвената оценъчна експертиза (л. 47 от досъдебното производство), което се цени като обективно и компетентно, както и от приобщените писмени доказателства: Характеристична 3 справка УРИ 304р-7837/18.03.2024 г. (л. 102 от досъдебното производство); Справка рег. № 240718005000307469/18.07.2024 г. за съдимост (л. 21 – л. 22), издадена от „Бюро за съдимост“ при Районен съд – Първомай, Писма рег. № № 6001/07.05.2024 г. (л. 50 от досъдебното производство), 504/23.01.2024 г. (л. 51 от досъдебното производство), 6271/07.05.2024 г. (л. 76 от досъдебното производство), 4556/02.04.2024 г. (л. 86 от досъдебното производство) и 4724/02.04.2024 г. (л. 82 от досъдебното производство) на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Заявление УРИ № 325000-2281/15.05.2023 г. до Началника на РУ – Първомай (л. 6 от досъдебното производство).
При така очертаните фактически положения от правна страна се заключва, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци от състава на вмененото му престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“, тъй като на 15.05.2023 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, без съгласието на пострадалата В. А.