Решение № 3932 от 31.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3932 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова. като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330122249 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55, пр. І-во от ЗЗД, предявен от Д. Г. Р. против „Изи Финанс“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв.- частичан претенция от 1214,35 лв. - главница, платена на ответника без основание в периода от 01.10.2020 г. до 02.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.09.2024.2024 г. до окончателното й изплащане. С протоколно определение от 02.10.2025 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск от сумата в размер на 50 лв. на сумата от 1214,35 лв.

Ищцата твърди, че е имала множество сключени с ответника договори за заеми, като в периода от 01.10.2020 г. до 02.08.2021 г. е заплатила обща сума в размер от 1214,35 лв., като в този период не е имала парични задължения към ответника. Твърди се, че извършените плащания са без основание. При условията на евентуалност в случай, че се установи, че страните са имали правоотношение по сключен договор за кредит, се моли същият да се приеме за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва се иска като неоснователен.

Признава се, че посочените от ищеца суми са платени на ответното дружество и са осчетоводени от него. Твърди се, че е налице основание за плащане на тези суми, като сочи, че плащанията са направени на основание сключения договор за кредит с № *** от *** г., който се твърди, че е сключен във вид на електронен документ. Твърди се, че е спазена процедурата, предвидена в специалните закони – ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че с платените 1 суми са погасени задължения по валидно възникнало и действащо правоотношение по сключен договор за кредит. Моли да се отхвърли искът изцяло като неоснователен, а при условията на евентуалност в случай, че се установи, че договорът за кредит е недействителен, да се отхвърли искът за сумите, с погасени други вземания, извън главницата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорният по делото въпрос е има ли сключен договор за потребителски кредит между страните, респ. основание за извършените плащания от ищцата.

От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние.

Макар ответникът да не е представил електронния документ, съдържащ финалното потвърждение на договора посредством еднократен код чрез смс, този факт сам по себе си не обуславя извод, че договор не е бил сключен. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличие на данни за съществуването на договора в информационната система на ответника, като липсата на отделни електронни записи е обяснена с извършеното архивиране след окончателното погасяване на кредита.

Заключението не изключва съществуването на договора, а единствено констатира невъзможност към настоящия момент да бъде възпроизведен конкретният електронен запис.

Посочено е също, че в електронното досие е наличен „личен код“, а именно ***, който код според вещото лице се изпраща чрез смс на мобилния номер на кредитоискателя, след което той трябва да въведе във формата за кандидатстване. Завършването на процедурата се потвърждава от приложен по делото имейл, адресиран от ответника до ищцата, с която я уведомява, че успешно е потвърдила договор за заем № *** за сумата от 845 лв.

Този извод се подкрепя и от останалите доказателства. Представените разписки за извършените чрез „Изипей“ плащания удостоверяват, че ищцата е извършила общо четИ.десет плащания, като във всяка разписка като основание е посочен един и същ номер на договор - № *** . Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установява, че всички плащания, които съвпадат напълно с твърдените от ищцата, са осчетоводени именно по процесния договор и съответстват по размер и дата на погасителните операции по него.

Последователността на извършените плащания, индивидуализирането им с един и същ договорен номер и счетоводното им отразяване изключват възможността процесните суми да са били превеждани без съществуващо облигационно отношение между страните.

Ето защо съдът приема за доказано възникването на договор за потребителски кредит между страните.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договора 2 ищцата е заплатила общо 1334,35 лв., от които 844,99 лв. главница, 223,10 лв. възнаградителна лихва, 211,26 лв. неустойка и 55 лв. разходи за извънсъдебно събиране. От същото заключение е видно, че сумата, означена като „неустойка“, не е начислена след настъпването на конкретно неизпълнение, а е предварително определена и разпределена в погасителните вноски още при отпускането на кредита, като е събирана заедно с главницата и договорната лихва от самото начало на изпълнението на договора. Този начин на формиране и събиране на вземането изключва присъщите на неустойката по чл. 92 ЗЗД обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и разкрива действителния икономически характер на предварително определен разход по кредита. В случая процесната сума представлява част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и участва при формирането на действителния годишен процент на разходите.

Същото се отнася и до начислените 55 лв. разходи за извънсъдебно събиране, които представляват допълнително парично задължение на потребителя, произтичащо от договора.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посоченото ограничение е императивно и определя максимално допустимото оскъпяване на потребителския кредит.

От установените по делото икономически параметри на процесния договор – размер на отпуснатия кредит, погасителен план и всички дължими плащания, включително предварително включената във вноските „неустойка“ и останалите разходи – се установява, че действителният годишен процент на разходите неизбежно надхвърля законово допустимия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Макар ответникът да не е представил екземпляр от договора, това не препятства извода за нарушението. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договорът да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Това изискване не се изчерпва с формалното вписване на определена числова стойност, обозначена като ГПР, а предполага посочване именно на действителния годишен процент на разходите, определен съобразно правилата на чл. 19 ЗПК. След като от обективно установените по делото параметри на договора се установява, че действителният ГПР надхвърля императивния законов максимум, следва, че договорът не съдържа годишен процент на разходите, определен в съответствие със закона. Следователно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е изпълнено.

Нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е санкционирано с недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Недействителността е последица не от липсата на числова стойност като такава, а от липсата на законосъобразно определен и посочен годишен процент на разходите, който да отразява действителното оскъпяване на кредита в рамките на установения от закона максимум. Допускането на противното би обезсмислило защитната функция както на чл. 19, ал. 4 ЗПК, така и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като би позволило чрез формално посочване на произволен ГПР да бъдат заобиколени императивните ограничения относно максималното оскъпяване на потребителския кредит.

Като последица от недействителността на договора приложение намира разпоредбата 3 на чл. 23 ЗПК, съгласно която при недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него.

След приспадане на чистата стойност на получения кредит се установява, че ищцата е заплатила суми без правно основание в размер на 489,36 лв. Искът следва да се уважи до този размер, а в останалата част подлежи на отхвърляне.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810 да заплати на Д. Г. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 250,21 евро /двеста и петдесет евро и двадесет и един евроцента/, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 1.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 250,21 евро до пълния предявен размер от 620,89 евро /1214,35 лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4