Акт № 1213 от 28.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. София, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседА.е на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ася Събева

Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Т. Ж. Петрова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000503385 по описа за 2025 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 5315 от 15.08.2025г. постановено по гр.д.№ 144/2023г. по описа на СГС, ГО, 4 състав, са уважени искове с правно основА.е чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС, като е прогласен за нищожен Договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. № 147, том I, рег. № 2870, дело № 137 от 25.11.2022г., вх. рег. № 89402, акт № 128, том ССХХIV, дело № 68576/2022г., сключен между Ю. Н. Т., ЕГН **********, като пълномощник на Р. Г. Ц., починал на ********г., като прехвърлител и Ю. Н. Т., ЕГН **********, като приобретател, на следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ Nº 35 находящ се в гр.София, СО, район „Младост", жилищен комплекс „***", блок № *, вх. *, на ет. *, с площ съгласно документ за собственост – 60,32кв.м., при грА.ци и съседи: апартамент № 36, двор, апартамент № 12 във вход „А", двор и стълбищна клетка, заедно с принадлежащите му: а) избено помещение № 7, с площ от 3.65 квадратни метра, при грА.ци и съседи: избено помещение № 8, избено помещение № 14 във вход „В", избено помещение № 6 и общ коридор; б) 4.216 ид.ч. от общите части на жилищната сграда и в) съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ, в който е построена жилищната сграда, който съгласно представената Схема на самостоятелен обект в сграда № 15 - 1 357 480, издадена на 22.11.2022г. от СГКК - град София на АГКК, с 1 идентификатор Nº *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 15, издадена на 06.03.2009г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 22.11.2022г. с адрес: гр.София, СО, район „Младост", жилищен комплекс „***", блок № *, вход *, етаж *", блок № ***, вход 2, етаж 4, апартамент Nº 35, в сграда с идентификатор № ***, с предназначение - многофамилна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1, с площ - 60.32кв.м.; с прилежащи части: избено помещение № 7, с площ от 3.65кв.м.; 4.216 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда; стар идентификатор - няма; при грА.ци със съседни самостоятелни обекти в сградата: на съшия етаж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор Nº 68134,4083.143.4.12; под обекта самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***; над обекта обект - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, поради противоречие с добрите нрави, като сключен между приобретателя Ю. Н. Т., собственик на Хоспис „Ю.“ и прехвърлителя Р. Г. Ц., починал на ********г., настанен в същия, като приобретателят се възползвала от влошеното здравословно състоянието на прехвърлителя – физическо и ментално, и вероятната му скорошна смърт, за да прехвърли на себе си имота му срещу задължение за издръжка и гледане, при наличието на възмездни, договорни отношения за гледане и полагане на грижи за прехвърлителя в собственият й хоспис, на осн.чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Със същото решение е признато за установено в отношенията между Д. Р. Ц., в качеството на наследник по закон, низходяща на Р. Г. Ц., починал на ********г. в хода на процеса и Ю. Н. Т., че Д. Р. Ц., е собственик по наследяване и обезщетение по ЗТСУ /отм./, на основА.е Заповед РД 41-993/04,09,1985г. на Председателя на ИК на СНС, рег.пр.

12/1983г., V-ти РНС „В.Левски“, на горепосочения недвижим имот, като Ю. Н. Т., Е ОСЪДЕНА ДА ПРЕДАДЕ на Д. Р. Ц., владението върху същия на основА.е чл. 108 ЗС.

Присъдени са разноски, като Ю. Н. Т., е осъдена да заплати на Д. Р. Ц., сумата 3645,45 /три хиляди шестстотин четиридесет и пет, 0.45/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски съобразно уважените искове.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото.

Жалбоподателят-ответник Ю. Н. Т. оспорва решението, като посочва, че съдът неправилно е уважил иска за нищожност. По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на добрите нрави като морални норми се придава правно значение, като нарушението им се приравнява по последици с нарушението на закона. Само при констатирано противоречие на договора и правната норма, която изразява и с това защитава добрите нрави, може да се стигне до нищожност. Такъв порок в разглежданата хипотеза не е налице. Сключването на договора не противоречи на правна норма, с която се защитават добрите нрави. В конкретната хипотеза прехвърлителят се е задължил да прехвърли свой недвижим имот срещу насрещната 2 престация на ответницата да продължи до края на живота му всекидневните си 24 часови грижи за него в „Дом Ю.”, както и за вече престирА. такива през последните няколко месеца, което не накърнява добрите нрави. Наличието на неопределеност, на шанс, е съществена характеристика на тези договори, поради което не може да се приеме, че със сключването му са накърнени добрите нрави. При алеаторните договори шансът измества еквивалентността на престациите.

ОсновА.е на договора би липсвало само ако на приобретателя отнапред е било известно, че няма да се наложи да престира нищо или почти нищо. Съгласно трайната съдебна практика изисквА.те фактически предпоставки за приложение на основА.ето за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основА.е, е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знА.е на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя като изисквА.ят времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре не е равнозначно на знА.е за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Не е установено към момента на сключване на сделката прехвърлителят да е бил в терминален стадий, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнА.е. След прекаран исхемичен инфаркт, грижите за прехвърлителя стават тежки и постоянни, затова и жената с която е живял Р. на семейни начала повече от десет години, го изоставя и го настанява в дом за възрастни. Последният изпада в пълна зависимост от грижата на трето лице. Поради пълна незаинтересованост и неглижиране, прехвърлителят Р. Ц. не избира дъщеря си, а трето лице, което се е грижило за него с голямо посвещение след като изпада в невъзможност от грижи за себе си. В подкрепа на изложеното същият е написал саморъчно завещателно разпореждане пред нотариус от дата 11.11.2022г., денят, в който е подписал пълномощно за ответницата и изискващите се от закона декларации за превърляне на процесния имот. Фактът, че Ц. е завещал имота на много по-ранен етап от договора за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане от 25.11.2022г., показва, че той е имал доверие, близост и благодарност преди сделката.

На следващо място твърди, че с напускането на дома за възрастни, където е посочено да бъде изпълнението, прехвърлителят неоснователно не е приел или не оказал съдействие.

Прехвърлителят, сключвайки договора и за минали грижи, е заявил наличието на такива, което изявление не е опровергано от ищцовата страна. Също така в процесния договор е посочено къде ще се полагат грижите за прехвърлителя. Това е от особено значение за точното изпълнение на задълженията по договора и забавата на стрА.те по него.

Местоизпълнението е посочено в договора, а именно: в „Дом Ю.” , по време на пораждане на задължението. Това е и причината, Ю. Т. да потърси съдействие от 06 РУ-СДВР за това, че на 08.12.2022г. Р. Ц. е бил посетен от дъщеря си, която е извела баща си на разходка за 3 няколко часа, с уговорка, че ще го върне около 20 часа, но не го е направила. В хода на проверката е снето сведение само от Д. Ц. /не и от Р. Ц./ и същата е уточнила, че баща й не се чувства добре в дома, поради което го е преместила в болнично заведение, където се намирал към момента, без да сочи, че в дома не му се дават нужните лекарства, че е неадекватен, неподвижен, здравословното му състояние непрекъснато се влошавало.

Посочва, че съдът неправилно е кредитирал показА.ята на св.Т. А. и Г. П., „като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви”.

Твърди, че има разминавА.я в показА.ята - кога за първи път са посетили Р. Ц., кой е бил с дъщеря му при посещенията в дома, от кого е посещаван всеки път, колко пъти в месеца.

Навеждат се твърдения за неправилно лечение, без да се вземе предвид, че същото е препоръчано и подробно описано в Епикризата на Клиника по интензивна терапия при ВМА-МБАЛ София. Видно от показА.ята на свидетелите, прехвърлителят е имал физически проблеми, но не и ментални такива. Същият е бил човек, който е проявявал интерес към книгите, а и предвид неговия интелект - юрист, бивш прокурор, адвокат. Освен това, човек с такъв висок интелект, трудно може да бъде мА.пулиран, независимо от възрастта и здравословното състояние. Изтъква факта, че съдебно-психиатричната експертиза е субективна, не е обективизирана — на кой критерий се позовава вещото лице, за да дефинира като недееспособност. Интелектуалният критерий е съхранен (не е дълбоко увреден), има деменция от съдов характер (чиято степен не е опредЕ., изчислява се по специален точков метод), няма хронична психоза. Вещото лице невярно сочи, че е поставена диагноза „разгърнат делир“ , а то е „делир (неуточнен), липсват доказателства за два мозъчни инсулта, както и за дългогодишна артериална хипертония. Неясно как вещото лице приема, че Ц. не е притежавал психични годности да извършва правно валидни действия.

Но, ако това е така, как Ц. се е възстановил за близо два месеца след отвеждането му от дома и дори сам е изготвил исковата молба по настоящето дело съгласно твърденията на свидетелите. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. Р. Ц. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че Р. Ц. е бил в тежко здравословно състояние, което не е позволявало същият да прави адекватни социално правни избори. От изслушаното заключение по назначената СПЕ става ясно, че Р. Ц. е бил заблуден и заставен да подпише пълномощно за прехвърляне на собствения си имот, без реално да иска това. Имал е разстройство на когнитивните функции, тоест снижение на паметово интелектуалните функциите и на внимА.ето и е бил с неадекватно поведение - налудни идеи, сетивни измами, халюцинации.

В случая неадекватното поведение при него е било продължение от делира, който е бил много разгърнат по време на хоспитализацията му след втория инсулт. Той е имал и халюцинации, имал е и неадекватно поведение, объркано състояние, което е типичния делир. Изписан е все още неадекватен, което означава, най-вероятно психопатологичната симптоматика не е била напълно компенсирана след изписването. Вещото лице разпитано в съдебно заседА.е допълва, че при делира има ярки и обсебващи поведението зрителни халюцинации като прави извод, че е бил изцяло зависим от лицата, които са се грижили за 4 него в онзи момент. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събрА.те доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основА.е чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на съгласие, на основА.е, невъзможен предмет, противоречие на закона и на добрите нрави. В условие на евентуалност – да бъде унищожен по реда на чл.31 ЗЗД, тъй като прехвърлителят не е разбирал свойството и значеието на своите постъпки. В условие на евентуалност – да бъде развален по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД, поради виновно неизпълнение.