Решение № 387 от 02.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Пазарджик, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от И. Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220101173 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН, във вр. 34, ал. 1 ЗС от С. Виталиивна А. против И. С. М. и П. С. М. за делба на следните съсобствени наследствени недвижими имоти:

1./ дворно място, представляващо УПИ ХVІІ – 464 в кв. 41 по плана на ***, общ. Септември, обл. Пазарджик, одобрен със Заповед № 1364 от 1987г., с неприложена регулация, с площ от 880 кв. м. с административен адрес ******, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 130 кв.м. и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 31 кв.м. при съседи на имота УПИ ХХІ-466, УПИ ХІV – 463, УПИ ХVІ – 464, УПИ ХХ – 466, УПИ ХVІІІ – 466 и улица.

2./ поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед № РД-18-1036/02.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 31.03.2020г., адрес на имота: ***, местност „Кайряка“, с площ от 7610 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 020046, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Ищцата твърди, че с ответниците са законни наследници на Д С А, починал на 14.06.2024г. Ищцата е негова съпруга, с когото е сключила граждански брак на 01.08.2009г., а ответниците са негови сестри.

Излага, че от брака си с наследодателя нямат деца. Починалият нямал 1 други по-близки роднини – родителите му били починали преди неговата смърт, затова и най-близките му живи роднини били двете му сестри и преживялата съпруга.

Твърди, че приживе съпругът й е придобил, чрез доброволна делба на наследственото имущество, останало от наследодателите С Г А и Г АМ, без да се заплащат суми за уравняване на дяловете на страните в доброволната делба, заявените за делба недвижими имоти, които са станали негова лична собственост. Процесната делбена сграда в поземления имот – дворно място в *** била построена без необходимите строителни книжа, но била допустима по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа, поради което и съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ се явявала търпим строеж и не подлежала на премахване, на забрана за ползване и била годен предмет на прехвърлителни сделки, следователно и годен предмет на съдебна делба.

Поддържа, че съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от ЗН наследява 2/3 част от процесните имоти, а двете сестри на починалия – И. С. М. и П. С. И. наследявали останала 1/3 част, съответно по 1/6 част за всяка.

Поддържа, че многократно е правила опити за доброволно разрешаване на спора, но към настоящия момент ответниците категорично отказвали.

С оглед на гореизложеното, предявява иск за делба на съсобствените недвижими имоти при квоти 2/3 ид. част за нея и по 1/6 ид. част за ответниците.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците не оспорват допустимостта и основателността на иска.

Не възразяват да се допуснат до делба посочените в исковата молба недвижими имоти между съделителите, при квоти съобразно закона.

Заявяват, че са съгласни да сключат спогодба.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като съобрази представените по делото доказателства, които обсъди поотделно и в съвкупност, установи следното от фактическа и правна страна:

По силата на Договор за доброволна делба на недвижим имот от 23.12.2019г. с нотариална заверка на подписите между П. С. И., И. С. М. и Д С А, наследници на Г С А, бивш жител на село Лозен, общ. Септември, починал на 11.07.1991г., Д С А е получил в дял и е станал изключителен собственик на част от дворно място, за което се отрежда УПИ XVII – 464 в кв. 41 по плана на ***, общ. Септември, с адрес ******, ведно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 130 кв. м. и паянтова жилищна сграда със застроена площ 31 кв. м., при съседи на имота УПИ ХХI – 466, УПИ ХIV – 463 УПИ , ХVI – 464, УПИ ХХ - 466 УПИ ХVIII – 466 и улица.

По силата на договор за доброволна делба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 128/16.03.2020г. по нот. дело № 306/2020г. на 2 нотариус с район на действие Районен съд - Пазарджик между П. С. И., И. С.

М. и Д С А, наследници на Г АМ, бивш жител на село Лозен, общ. Септември, починал на 16.06.1964г. Д С А е получил в дял и е станал изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на ***, общ. Септември, одобрен със Заповед № РД-18-1036/02.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 31.03.2020г., находящ се в землището на ***, общ.

Септември, местност „Кайряка“, с площ от 7610 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 020046, при съседи: ***, ***, ***,

***.

Не е спорно, че общият наследодател Г АМ е собственик на имотите, предмет на делбата.

При сключване на договорите за доброволна делба са спазени изискванията на чл. 35, ал. 1 ЗС за форма. По това ДА е имал сключен граждански брак със С. А., но предвид наследствения характер на имотите и тъй като съделителите не са си дължали суми за уравняване на дяловете, същите са станали лична собственост на А, съгласно чл. 22, ал. 1 СК.

Д С А е починал на 14.06.2024г. и е оставил за наследници съпругата си С. А. и сестрите си И. С. М. и П. С. И.. Бракът между ДА и С. А. е сключен на 01.08.2009г., видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак и към датата на откриване на наследството е продължил повече от десет години. Затова по силата на 9, ал. 1 ЗН съпругата му е наследила 2/3 ид. части от притежаваното от наследодателя имущество, а останалата 1/3 ид. част са получили поравно неговите сестри, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН.

Следователно след смъртта на ДА С. В А. е получила 4/6 ид. части от притежаваните приживе имоти от наследодателя, а И. С. М. и П. С. И. по 1/6 ид. част всяка от тях.

Предвид становището на ищцата, че при допускане до делба на Лозен, общ. Септември, с адрес ******, следва да се установят действителните му граници, доколкото в договора за доброволна делба е записано, че е с неприложена регулация, е допусната съдебно – техническа експертиза, която да установи актуалния му регулационен статут.

Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено се установява, за село Лозен, общ.

Септември са били изработени три кадастрални и регулационни планове.

Делбеният имот УПИ XVII – 464 в кв. 41 по действащия регулационен план на ***, общ. Септември, одобрен със Заповед № 1364/1987г. е част от имот пл. № 646. Образуван е преобладаващо от западната част имот пл. № 464 от КП на ***, общ. Септември, граничещ на запад с имоти пл. № 465 и 466, от север с имоти № 467 и 436, от изток с канали и от юг с обслужваща улица и 3 придаваемо място /от север-в дъното на имота от имот пл. № 467/. Границите на УПИ XVII – 464 са УПИ XXI – 466, УПИ XIV – 463, УПИ XVI 464, УПИ XX – 466 и УПИ XVIII – 465.

По първия действащ регулационен план на *** от 1917г. имот пл. № 464 отговаря на имот пл. № 279 в кв. 31. Същият е урегулиран, като са отредени три самостоятелни парцела: X – 279, XI – 279 и XII – 279, с придаваеми места от съседни имоти. Към парцел X – 279 се придават части от имоти пл.№ 265, пл. № 278, пл. № 280, пл. № 263 и част от съществуваща улица. Към парцел XI-279 се придават части от имоти пл. № 280 и пл. № 263 и част от съществуваща улица. Към парцел XII 279 се придават части от имоти пл.№ 256 и пл. № 263 и част от съществуваща улица.

Делбеният УПИ XVII-464 по действащия план от 1987 г. съответства на части от парцели Х-279 и XI-279.

Няма данни за уредени регулационни сметки, но в кадастралния план от 1987 г., като част от УПИ XVII-464 са заснети придавамите места от съществуващата улица, от имоти пл. № 280, 278 и част от придаваемото място от имот пл. № 265.

Като основа на следващият регулационен план на ***, общ. Септември от 1962г. е послужил кадастралния план от 1917г. Регулацията по този план преповтаря регулацията от 1917г. Отредените за имот пл.№ 279 три самостоятелни парцела са обединени в един парцел — VII-279 в кв.31, със същите придаваеми части, каквито и към трите парцела по плана от 1917г.

Частта от имот пл. № 464, за който е отреден парцел XII-464 по действащия регулационен план представлява западната част на парцел VII279, по плана от 1962г. и е образуван от части от парцели Х-279 и XI-279 по плана от 1917 г.

Според вещото лице и по трите регулационни планове се е предвиждало предаване по регулация на реални части от съседни имоти към отредените с плана парцели, включени в имот пл. № 464 по плана на ***, общ. Септември, но не и обратно.

Действащият понастоящем регулационен план е приет по време на действието на ЗТСУ /обн. ДВ. бр.29 от 10.04.1973г., отм. с § 20 от ПЗР ЗУТ ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03. 2001 г./, който има непосредствено отчуждително действие относно местата, които се придават от един имот към съседния парцел, като собствеността се придобива под условие, а между страните възникват облигационни отношения за уреждане на сметките по регулация.

Съгласно ТР №3/28.03.2011г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2010г. с изтичането на сроковете, посочени в §8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на 4 административна процедура по §8,ал.1,изр. 2 ПР на ЗУТ /сега §8, ал.2 ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Това разрешение обаче намира приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен. А доколкото установените в §6 ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите преди влизането му в сила дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена, то при извършването на преценката за регулационния статут на определен имот, вкл. и за отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове следва да се има предвид даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието “приложена регулация”.

Регулацията по отношение на имотите, придадени към парцели на други физически или юридически лица се счита приложена при различни предпоставки, в зависимост от това, в коя хипотеза на чл. 33 от ЗТСУ (отм.) е извършена промяната в регулационния план - по ал. 1 или по ал. 2 на чл. 33 от ЗТСУ (отм.). В хипотезата на 33, ал. 1 от ЗТСУ (отм.)- тогава, когато изменението на дворищнорегулационния план е при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ЗТСУ (отм.), за да се счита приложена регулацията е необходимо да са осъществени кумулативно предвидените в закона предпоставки - да е налице заемане на придаваемите части и това фактическо владение да е продължило минимум десет години. В хипотезата на изменението на дворищнорегулационния план по чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), предпоставките, осъществяването на които се свързва с прилагането на регулацията са дадени алтернативно - или да е налице заемане на придаваемите части по законоустановения ред или да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части. При всички случаи, за да се обсъжда дали регулацията е приложена, следва да се изхожда характера на изменението на дворищнорегулационния план, предвид различието в двете хипотези на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.).