Решение № 312 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 360/2026
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Стефка Михова, Иван Йорданов, Николай Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефка Михова
Членове:
Николай Стоянов
Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500360 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.1, т.6 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 152733/30.12.2025г. /на ЧСИ/, от И. Н. З., с ЕГН **********, длъжник по изп.д.№2560/2015г. по описа на ЧСИ К.П. с рег. № 824, с район на действие - ОС – Пловдив, против разпореждане от 10.12.2025г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция и вдигане на наложения запор върху получаването трудово възнаграждение от работодателя „Агрия“АД. В жалбата се поддържа,че по делото не са били извършвани изпълнителни действия , поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане на ЧСИ.
Взискателят „Бест Кепитъл България“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена от надлежна страна – длъжник по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните 1 съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил интерес от изпълнението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство и кога ще стане това. Следва да се съобрази момента на постановяване на това тълкувателно решение и обстоятелството, че до 26.06.2015 г. са прилагани указанията, дадени в Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила 2 разпределение и др.
От приложеното изпълнително дело се установява, че е образувано на 11.08.2015г. по молба с вх. № 38698/11.08.2015г., на първоначалния взискател по делото - „Профи Кредит България“ ЕООД,с ЕИК 175074752, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.06.2015 г. от СГС на основание решение на арбитражен съд по търг.дело № 3662 / 2015 г. срещу длъжника И. Н. З.,с ЕГН ********** , като взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, в т.ч. определяне на изпълнителния способ.
Със запорно съобщение с изх. № 55183/15.10.2015г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение за труд на длъжника, изплащано от работодателя „Асенова Крепост“ АД. Въз основа на така наложения запор през периода 04.11.2015г. - 01.06.2021г. работодателят е превел по изпълнителното дело суми в общ размер на 3 480.79 лв. или 1,779.70 € , като плащанията са отбелязани на гърба на изпълнителния лист.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 27.11.2018г. като взискател по делото на мястото на предходния е конституиран „Бест Кепитъл България“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник по силата на договор за цесия.
На 12.01.2023г. поради липса на плащане по изпълнителното дело, с молба с вх. №2895/12.01.2023г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да се насрочи опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника. С молба с вх. №34898/21.03.2024г. взискателят е поискал да се наложат запори върху банкови сметки, открити на името на длъжника, а така също и запор върху трудово възнаграждение. Със запорно съобщение с изх.
№74143/16.07.2024г. е наложен запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение за труд, изплащано от работодателя „Асенова Крепост“ АД. В резултата на наложения запор до изпълнителното дело постъпват парични суми. На 25.07.2025г. с молба с вх. №84553 взискателят е поискал да се наложат запори върху банкови сметки, открити на името на длъжника, а така също и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. Със запорно съобщение с изх. №136296/04.11.2025г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от работодателя „Агрия“ АД. В изпълнение на наложения запор върху по изпълнителното дело на 10.12.2025 г., на 09.02.2026г и 10.02.2026г. са постъпили плащания в размер на 416.10 евро.
По изп. дело е постъпила молба с вх.№ 140339/24.11.2025г. от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК поради настъпила перемпция и вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение,която е оставена без уважение от ЧСИ К.П. с обжалваното тук Разпореждане с изх.№:
153406/10.12.2025 г.
Съдът намира, че така постановеният отказ да се прекрати изпълнителното производство е законосъобразен. Към момента на постановяване на отказа да се прекрати изпълнителното производство перемпцията не е била настъпила и не са били налице условията на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, тъй като периодично след образуване на изпълнителното дело са 3 предприемани и извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността и не е бил налице период от две години, в който такива действия да не са предприемани.
Така всяко едно от предприетите и извършени изпълнителни действияналожен на 15.10.2015г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, изплащано от работодателя „Асенова Крепост“ АД, подадена молба с вх.
№2895/12.01.2023г. от взискателя за насрочване на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника; подаване на молба с вх.
№34898/21.03.2024г. от взискателя за налагане на запори върху банкови сметки, открити на името на длъжника и запор върху трудово възнаграждение; налагане на запор от ЧСИ със запорно съобщение с изх.
№74143/16.07.2024г. върху трудовото възнаграждение на длъжника изплащано от работодателя „Асенова Крепост“ АД, наложения запор със запорно съобщение с изх. №136296/04.11.2025г. върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от работодателя „Агрия“ АД , са довели до прекъсване на погасителната давност и на 2-годишния перемпционен срок.
Същевременно с всяко извършено плащане от третите задължени лица – работодатели на длъжника и на основание наложените от съдебния изпълнител запори върху трудовите възнаграждение, давността и перемпционния срок, също са били прекъснати съгласно възприетото в т.10 от посоченото тълкувателно решение, според което запорът прекъсва давността до постъпване на суми от трети задължени лица. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, респ. перемпционния срок и не е бил налице период от две години, в който такива действия да не са предприемани. Тъй като дългът не е и погасен от длъжника, то съдебният изпълнител няма задължение за вдигане на наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки.
С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба е неоснователна.
Като такава, същата ще се остави без уважение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 152733/30.12.2025г. /на ЧСИ/, от И. Н. З., с ЕГН **********, длъжник по изп.д.№2560/2015г. по описа на ЧСИ К.П. с рег. № 824, с район на действие - ОС – Пловдив, против разпореждане от 10.12.2025г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция и вдигане на наложения запор върху получаването трудово възнаграждение от работодателя „Агрия“АД.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5