Акт от 29.06.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 205 29.06.2022 г. град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, касационен състав, на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

Председател: Вилиана Върбанова

Членове: 1. Д. Калоянова

2. Елица

Димитрова при секретаря Цветелина Димитрова и прокурор Д.Н. като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 158 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, представлявана от директора И.Н. против Решение № 183/17.02.2022 г., постановено по АНД № 2044/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-001691/30.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание същата разпоредба, на Производствено потребителна кооперация „Надежда – Ряхово“ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Касационният жалбоподател счита въззивното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото касационно основание. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от старши юрисконсулт Стоилова - Йорданова, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от Сашо Гочев Грозданов, се представлява в процеса от процесуален представител - адв. Е. М., АК – Русе, който счита решението на Районен съд - Русе за правилно и законосъобразно, и иска същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването, като възприема обжалваното решение за незаконосъобразно. Посочва, че въззивният съд е излязъл извън своята материална компетентност, обсъждайки инцидентно законосъобразността на приложената и влязла в сила принудителна административна мярка, която е индивидуален административен акт. Твърди, че административнонаказващият орган не е допуснал нарушения и не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с нарушаване на предвидения в чл. 34 от ЗАНН срок. Иска обжалваното решението да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд -

Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против Наказателно постановление № № 18-001691/30.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН е допусната съществена процесуална нарушение, което обуславя отмяната на НП на това основание – районната инстанция счита, че след като всички предписания, дадени на посочената кооперация във връзка с извършената проверка са обективирани в един единствен протокол, то именно той е индивидуален административен акт и по тази причина е следвало да бъде съставен само един АУАН, и не е следвало за всяко предписание да се съставя отделен АУАН.

Решението на Районен съд – Русе е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от изложените в него.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Въз основа на събраните във въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че в резултат на извършена проверка от служители на ДИТ - Русе по сигнал на работник за спазване на трудовото законодателство на ППК "Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ били дадени общо 191 бр. предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения за различни периоди общо по отношение на 18 работника, в това число и такова по т. 191 относно изплащане на Т. Т. на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г.

Контролният орган е определил срок за изпълнение на предписанията, обективирани в Протокол от 19.01.2021 г. – 04.02.2021 г. Този срок впоследствие е удължен до 25.02.2021 г. по искане на работодателя, отправено с писмо вх. № 21005051/21.01.2021 г.

Даденото предписание, което по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ), не е обжалвано, поради което е влязла в сила с изтичане на 14 – дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по чл. 60, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и подлежи на предварително изпълнение от датата на връчването, съгласно чл. 405 от КТ.

На 24.02.2021 г. с молба вх. № 21015750, адресирана до ДИТ Русе, касаторът е поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със съображения, че въпреки удължаването на срока за изпълнение, към датата на заявлението кооперацията не е в състояние да изпълни издадените предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19. С Писмо изх. № 21009990/26.02.2021 г. на ДИТ – Русе това искане не е уважено.

На 18.03.2021 г. е извършено устно уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово" за започване на нова проверка по нов сигнал, като е връчена призовка по чл. 45 АПК за представяне до 24.03.2021г. на документи, доказващи изпълнението на предписанията от 19.01.2021 г. или писмени обяснения за причини за неизпълнение, както и за представяне на документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения за ноември и декември 2020 г. и за януари и февруари 2021 г.

На 05.04.2021 г. представляващият кооперацията депозирал писмени обяснения, в които се излагат обстоятелства относно лошото финансово състояние и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021 г. са изискани отново писмени обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/ 19.01.2021 г., т.е. на всички предписания и на същата дата е връчена покана за съставяне на АУАН за тяхното неизпълнение. Съставен е и протокол изх. № 2109233/ 16.06.2021 г., с който са дадени нови предписания относно констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021 г.

В съставения АУАН от 16.06.2021 г. и издаденото впоследствие НП е посочено, че нарушението е осъществено на 26.02.2021 г., т.е. деня, следващ изтичането на дадения срок за изпълнение.

Следва да се подчертае, че в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл. 415, ал.

1 от КТ.

Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед формулирането му, е за действие, нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и целения резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт - задължително предписание с придадено от законодателя предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането на срока. Работодателят е задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане на срока на предписанието, т.е от 19.01.2021 г. до 25.02.2021 г. Фиксирането на срок, в който деецът следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че след пропускането на срока деянието е довършено и в случая неизпълнението на предписаното действие в срока, посочен в ПАМ, обуславя съставомерност на бездействието на работодателя и се явява довършено на 26.02.2021 г.

Спорът в настоящето производство е формиран само относно същността и спазването на срока по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, респ. от кой момент за администрацията на наказващият орган е известен нарушителя, респ. извършеното нарушение и дали за установяване на релевантни обстоятелства е послужила последващата проверка от 18.03.2022 г. и твърдението в НП, че едва на 05.04.2022 г. е открит нарушителя и нарушението.

Същността на срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е определена с Постановление № 10/ 28.09.1973 г. на Пленума на ВС; ТР № 48/28.12.1981 г. по тълк. д. № 48/1981 г. на ОСНК; TP № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/1982 г. на ОСНК на ВС; TP № 44/29.12.1983 г. по н.д. № 29/1982 г. на ОСНК на ВС и ТП № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС. Приема се, че посочените в нормата срокове са давностни, а не преклузивни, както неправилно поддържа ППК „Надежда – Ряхово“, но за спазването им съдът има задължение служебно да следи. По тази причина настоящата касационна инстанция дължи произнасяне доколкото този въпрос е свързан със съответствието на въззивното решение с материалния закон, за което се следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 от АПК. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността.

Касационната инстанция намира за основателно твърдението на касатора, че началото на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.

Както се посочва в ТП № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, давността по чл. 34 от ЗАНН е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Действително, в цитираната норма на чл. 34 от ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Както се приема и в задължителната съдебна практика (виж мотивите на ТР № 4/ 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и ТР № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изречение второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, или при който и да е контролен орган, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Посочено е и, че по смисъла на чл.