Определение № 59 от 27.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600095 по описа за 2025 година Производството е по чл.345 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 от НПК.

Делото пред настоящата инстанция е образувано по частен протест на прокурор от ВРП срещу определение № 2940/12.12.2024г на ВРС, 15 състав по НОХД № 3083/24г., в частта относно произнасянето на съда в разпоредително заседание за допуснати отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Съдът е счел, че такива са допуснати и е определил, че съдебното производство ще се прекрати и върне на прокурора за отстраняването им.

В частния протест се твърди, че неправилно съдът е счел, че обвиниелния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Заявява, че липсата на съставомерни факти не е основание за връщане на прокурора, а за оправдаване на подсъдимия. По отношение на останалите две посочени от съда нарушения намира, че едното от тях е техническа грешка, а второто – непосочване на процесуални представители на ощетени ЮЛ на територията на България не е задължение на прокурора. Иска се отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Частният протест е подадена в срока по чл.342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустим, по същество е неоснователен.

За да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, съдът взе предвид следните обстоятелства:

1

Делото се разглежда пред ВРС е в стадия на разпоредително заседание, като срещу подсъдимия Н.Д. е повдигнато обвинение по чл. 172 Б ал.2 вр. ал.1 от НК. В разпоредителното заседание са направени искания от защитата на подсъдимия и подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК. В това заседание съдът счел, че има допуснати нарушения сред изброените в чл. 249 ал.4 от НПК и прекратил съдебното производство на това основание.

Задължението на съда в разпоредително заседание е да направи преценка, най-общо казано за правилното, изчерпателно и законосъобразно проведено досъдебно производство, завършващо с изготвяне на обвинителния акт и което да е осигурило в максимална степен правата на подсъдим и пострадали.

При обратна констатация ще прекрати съдебното производство и върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални и отстраними нарушения. Въпросът, който съдът е поставил на обсъждане съобразно това си задължение е, посочени ли са всички факти, обуславящи съставомерността на конкретното веяние и участието на обвиняемия в него и дали изложението на фактите води до неясноти в обвинението до степен, че да накърни правата на подсъдимия – второто без съмнение също част от преценката по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК. Това е така, защото: „Тези нарушения иманентно предполагат ограничаване на права като основание за връщане на делото на прокурора.

Такива са неизвършването на процесуалните действия по повдигане и предявяване на обвинението, предявяване на следствието и изготвяне на обвинителния акт.“ Цит.ТР№2/02г. на ВКС/

За да се твърди съставомерност на едно деяние, следва да се изложат онези фактически обстоятелства, които отговарят на обективните и субективните признаци от състава на престъплението. Като значимите за обвинението при излагането на фактическата обстановка, или т.нар. в цитираното многократно ТР № 2/02 г. на ВКС „рамка на обвинението“ и „разгръщане на обвинителната теза“, трябва да са описани по начин, по който подсъдимият да може да се защитава по тях. Те диференцират повдигнатото срещу него обвинение и формулирането му в заключителната част на обвинителния акт със съответните текстове от Особената част на НК. Това е всъщност процесуалната функция на обвинителния акт- да съдържа обосновка в нужния и достатъчен обем, да се изложи пълно, ясно и безпротиворечиво обвинителната теза, съдържаща всички признаци на състава на 2 престъплението. Те трябва да отговарят на всички изисквания, при съблюдаване на основното право на обвиняемия да се защити, при използване на всички предвидени средства за това, а също така и без да се подминават последиците от признаване на тези факти при евентуално провеждане на съкратена процедура. Без съмнение това означава да знае върху какви факти се основава обвинението. Изложени в ОА факти, ако липсват или са различни от установеното обективно по делото следва да са значими за който и да е от признаците на престъплението и да рефлектират върху правото на защита на обвиняемия/подсъдимия.

Съобразявайки тези основни положения, районният съд е преценил, че след като подс. Н. С. Д. е обвинен в престъпление по чл.172б ал.2 вр ал.1 от НК, и с възприемане в заключителната част на обвинителния акт, че с деянието са причинени значителни вредни последици, то е необходимо да има твърдяни факти относно този съставомерен елемент. Изложил е задълбочени аргументи относно понятието значителни вредни последици и неговия обхват. Разяснил е подробно какво трябва да се очертае при твърдението на този признак - вид и размер на вредните последици, пряката причинна връзка с деянието, кои са конкретните засегнати лица, за които прокурорът приема, че са настъпили. Отбелязал е с основание ,че след като понятията „вреда“ и „вредни последици“ в наказателното право не са равнозначни, посочването на пазарната стойност на оригинали на конкретни вещи не компенсира липсата на факти за евентуално настъпили вредни последици. Тази липса в обвинителния акт представлява нарушение на правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен.

Въззивният състав констатира, че атакуваният обвинителен акт не е съдържа изложение на фактите в необходимия обем, съответстващо на заключителната му част. За престъплението, за което е обвинен подсъдимия по чл. 172 Б ал.2 от НК, освен време, място и начин на извършване, обстоятелствената част трябва да съдържа и факти, от които да се изведат всички признаци на инкриминирана дейност от обективна и субективна страна, включително и квалифициращите обстоятелства. Принципно вярно е, че с описанието на действията на подсъдимия се изпълва задължението по чл.

246 ал.2 от НПК, като конкретните детайли се установяват в хода на съдебното следствие, при което ще се събират и проверяват доказателства от решаващия съдебен състав- устно и непосредствено, без възможност за 3 отклонение в който и да е от изложените факти, възприети по един или друг начин от прокурора. На преценка подлежи годността на обвинителния акт от гледна точка на възможността на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, а в наказателното производство, на основание чл. 102 от НПК съдът трябва да се очертае предмета на доказванеизвършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, както и характерът и размерът на вредите, причинени с деянието. Без конкретни факти в обвинителния акт съдът, очертавайки предмета на доказване, ще се окаже в позицията да събира и проверява доказателства относно съставомерния признак „значителни вредни последици“ изпълнявайки задължението си по чл. 102 от НПК, при липсващи факти в обвинителния акт и при изначална предопределеност за оправдаване по тази правна квалификация. Предложението на прокурора в частния протест, съдът да не изисква допълване на в обвинителния акт за съставомерни факти, а да оправдае подсъдимия по повдигнатото от прокурора обвинение представлява изявление по съществото на делото при осъзнавана непълнота в обвинителния акт, предопределяща този негативен за него резултат.

В съдебното заседание подсъдимия е изразил желание да признае фактите по обвинителния акт и да се проведе съкратена процедура по чл. 371 т.2 от НПК, което на още едно основание поставя въпросът за необходимостта за коректно и пълно описание на съставомерните факти, които той признава и съответно процесуалните действия на съда и възможността да постанови присъда по подигнатото от прокурора обвинение. Преценката за по-леко наказуемо или същото или еднакво деяние е въпрос, който може да се реши чрез института на изменение на обвинението, в зависимост от преценката на прокурора в съдебното следствие, а неговото заявление в частния протест индикира, че именно това поведение ще се следва в заседанието. Ако не стори това, задължение на съда е при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК да даде точен отговор на въпроса съставлява ли деянието престъпление и по кой закон. Възможността за прилагане на по-леко наказуем състав на престъпление, без да се изменят фактите ще е вече предопределен от прокурора поради съдържанието на изготвения от него обвинителен акт още в тази фаза на процеса.

Поради изложеното дотук, въззивната инстанция намира, че е неоснователно оплакването в частния протест за неправилност на

4 разсъжденията на съда по чл. 248 ал.3 от НПК. По останалите две нарушения, които са маркирани от съда, наред с непълнотата в обвинителия акт, прокурорът трябва ги съобрази при следващото внасяне на делото в съда.

По изложените съображения и на основание чл.345 вр. чл.341 ал.2 от НПК, вр. чл.249 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №5940/2024г. по НОХД № 3083/24г.,15 състав на Варненския районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5